Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (27)

13.

— А сега внимавай — каза Волтер, когато най-накрая ученият отговори на повикването му. — Много внимавай.

Той прочисти гърло, разпери ръце и се приготви да поднесе бляскавите аргументи, които бе изпипал до най-малката подробност, оформени като поредното lettre.

Очите на учения бяха като процепи, лицето му — бледо. Волтер се подразни.

— Не искаш ли да го чуеш?

— Махмурлук.

— Вие сте открили една-единствена обща теория, която обяснява защо вселената, така огромна, е единствената възможна и всички нейни сили са точни — и не разполагате с цяр за махмурлука?

— Това не е в моята област — озъби му се ученият. — Питай някой физик.

Волтер тракна с токове, после се поклони по пруски, както се бе научил в двора на Фридрих Велики (макар и винаги, когато го бе правил, да си бе мърморил: „Германски марионетки!“).

— Доктрината за съществуването на душата се гради върху идеята за фиксираното „аз“, неспособно да мутира. Никакви доказателства не подкрепят идеята за стабилното „аз“ като съществена его-цялост, лежаща отвъд всяко индивидуално съществуване…

— Вярно е — обади се ученият, — макар и да е странно да го чувам от тебе.

— Не ме прекъсвай! А сега как можем да обясним упоритата илюзия за фиксирано „аз“ или душа? Чрез пет функции — сами по себе си концептуални процеси, а не фиксирани елементи. Първо, всички същества притежават физически, материални качества, които се променят толкова бавно, че привидно са фиксирани, но всъщност се намират в постоянно материално течение.

— Предполага се; че душата ги надживява — ученият притисна с палец и показалец основата на носа си.

— Не ме прекъсвай! Второ, съществува илюзията за фиксиран емоционален грим, когато всъщност чувствата — както е изтъкнал дори онзи грубиянин драматург Шекспир — се топят и менят също толкова непостоянно, колкото и луната. Те също са в постоянно течение, макар че без съмнение и тези движения, също както тези на Луната, се подчиняват на физичните закони.

— Хей, почакай малко. Онова, дето го каза по-рано — за теорията за вселената — вие знаехте ли го това през Мрачните векове?

— Стигнах до това заключение въз основа на аргументацията, която ми предоставихте.

Човекът примигна, очевидно впечатлен.

— Аз… не бях очаквал, че…

Волтер потисна раздразнението си. Всяка публика, дори и такава, която настоява да участва, беше по-добра от никаква.

— Трето! — възприятието. Сетивата, след като бъдат подложени на изследване, също се оказват процеси в постоянно движение и съвсем не фиксирани.

— Душата…

— Четвърто! — Волтер бе решен да игнорира баналните намеси. — Всеки си има навици, придобити с годините. Но и те са съставени от постоянно протичащо действие. Въпреки привидната повторяемост и тук няма нищо фиксирано или неспособно да мутира.

— Великата теория за вселената — до това си се добрал, така ли? Как отвори файловете? Не съм ти дал…

— И последно! Феноменът съзнание, самата така наречена душа. За която поповете и глупаците — каквито има в свръхизобилие — са вярвали, че се отделя от четирите други феномена, които изредих. Но самото съзнание показва характеристики на текущо движение, както е и с другите четири. Всичките тези пет функции постоянно се групират и прегрупират. Тялото вечно е в движение, както и всичко останало. Перманентността е илюзия. Хераклит е бил абсолютно прав. Не можеш да нагазиш два пъти в една и съща река. Махмурлията, когото гледам в момента — пауза, траеща само секунда, — не е същият махмурлия, когото гледам ето сега. Всичко е разпад и гниене…

Ученият се прокашля и изстена:

— Прав си бе, да му се не види!

— … както и растеж, разцвет. Съзнанието само по себе си не може да бъде отделено от своето съдържание. Ние сме чисто дело. Деятел няма. Танцьорът не може да бъде отделен от танца. Науката от моето време нататък подкрепя този възглед. Съществува само онова, което върши атомът, функцията е всичко. Ерго, не съществува фиксирана и абсолютна цялост, всеизвестна като душа.

— Смешна работа, тъкмо, ти да поставиш въпроса — рече ученият и погледна многозначително Волтер. — Щом душа не съществува, то очевидно не съществува и нейното прераждане, нали?

— Драги ми сър, да се родиш два пъти не е по-странно, отколкото да се родиш веднъж.

Това стресна учения.

— Но какво означава „прероден“? Какво преминава от единия живот в другия? Щом не съществува фиксирано, абсолютно „аз“? Не съществува душа?

Волтер отбеляза нещо в полето на своето lettre.

— Ако научите наизуст моите поеми — за което настоявам предвид собственото ти просветление, — дали те изгубват нещо, което ти печелиш? Ако запалиш свещ от пламъка на друга свещ, какво преминава от едната в другата? При щафетите дали единият бегач жертва нещо заради другия? Позицията си на пистата — нищо повече — Волтер направи драматична пауза. — Е? Какво ще кажеш?

Ученият се хвана за главата — беше шашнат.

— Според мен ти ще спечелиш дебата.

Волтер реши, че сега му е времето да изложи молбата си.

— Но за да съм сигурен в победата си, трябва да съчиня и допълнително lettre с по-техническо съдържание за онези, които поставят знак на равенство между вербалните символи и чистата реторика с празни думи.

— Давай — рече ученият.

— За тази цел — рече Волтер — ще се нуждая от вашата помощ.

— Имаш я.

Волтер се усмихна — както се надяваше, подобаващо искрено, защото тъкмо това с най-голяма сигурност той не беше.

— Трябва да ми предоставиш всичко, каквото знаете за методите на симулация.

— Какво? Защо?

— Това не само ще ви спести огромна работа. То ще ми даде възможност да напиша техническото писмо с цел да убедим специалисти и експерти в нашата гледна точка. Далеч повече от онези в сектора Джунин. Целият Трантор, после и цялата Галактика трябва да бъдат убедени — инак реакционерите ще стъпчат и смачкат прехваления ви ренесанс.

— Ти никога няма да бъдеш способен да проследиш матема…

— Аз съм внесъл във Франция Нютоновите изчисления, да ти напомня. Дай ми средствата!

Притиснал слепоочията си, ученият се приведе над контролното табло със стон:

— Само ако ми обещаеш да не ме търсиш през следващите десет часа.

— Mais oui — рече Волтер с дяволита усмивка. — Мосю има нужда от време — как ли се казваше en anglais! — утрото е по-мъдро от вечерта.