Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (21)

7.

Хари Селдън се взираше в образите и в потоците от данни.

— Волтер преживя буря от спомени. Погледни импликациите.

Марк се втренчи в потока, без да разбира нищо.

— Ъ-хъ… виждам.

— Онази изпъкналост — буца памет за негов спор с Жана отпреди осем хиляди години.

— Някой е използвал тези симове и преди…

— Да, за публичен дебат. Историята не само се повтаря, но и понякога заеква.

— Вярата срещу Разума?

— Вярата и Механиката срещу Разума и Човешката воля — изрече Селдън, сякаш го четеше направо от цифровите комплекси. Марк не можеше да следи достатъчно бързо връзките, за да схване мисълта му.

— В някакво общество от онова време е имало фундаментално разделение по въпроса за компютърния интелект и неговото… проявление.

Марк забеляза мимолетното трепване по лицето на Селдън. Да не би да криеше нещо?

— Проявление ли? Искаш да кажеш, нещо като бракмите?

— Нещо такова — отвърна с половин уста Селдън.

— Волтер е бил за…?

— През онази епоха той е бил за човешкия кипеж. Жана е отстоявала Вярата, което ще рече хммм… бракмите.

— Нещо не схващам.

— Бракмите, или по-висши техни форми, са били набедени, че са способни да водят човечеството — Селдън като че ли беше притеснен.

— Бракмите? — изсумтя презрително Марк.

— Или… по-висши техни форми.

— И затова са спорили Волтер и Жана преди осем хиляди години? Значи са били създадени за това. И кой е спечелил?

— Резултатът е изтрит. Предполагам, че е загубил значение. Не може да се създаде компютърен интелект, който да води човечеството.

Марк кимна.

— Има смисъл. Машините никога няма да станат умни като нас.

— Предлагам да изтрием вградения комплекс от памет — отсече Селдън. — Това ще елиминира намесващия се пласт.

— Ъ-ъ… щом смяташ, че така е най-добре… Обаче не съм убеден, че можем да прекъснем всички връзки с тези спомени. Симовете използват холографски спомени и затова са вкарани в…

— Това има голямо значение, за да стигнеш до желания от тебе резултат в предстоящия дебат. Възможни са и други импликации.

— Като например?

— Историците може да ровят в подобни симове за изгубени данни от далечното минало. Ще искат достъп. Отрежи ги.

— О, разбира се. Искам да кажа, да не позволим на когото и да било да ги използва.

Селдън се втренчи в движещата се мозайка от блокове.

— Сложнички са, а? Наистина дълбоки умове, интерактивни под-азове… Хммм… Чудя се как ли чувството им за собствено „аз“ остава стабилно? Как така съзнанието им не се разпада с трясък?

Марк не схвана, но все пак се обади:

— Предполагам, че древните са знаели някой и друг номер, който не ни е известен.

Селдън кимна.

— Наистина. Тук просветва някаква идея…

Той бързо се изправи. Марк също се надигна.

— Не можеш ли да останеш? Знам, че Сибил би искала да поговори…

— Извинявай, но трябва да тръгвам. Държавни дела.

— Ъ-ъ… ами такова… благодаря за…

Преди Марк да успее да затвори зиналата си уста, Селдън вече беше изчезнал.