Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (109)

17.

Хари седеше зад бюрото си. Първи министър — но условията определяше той. Всичко бе станало точно както трябва. Можеше да си работи тук, далеч от дворцовите интриги. Имаше достатъчно време да се занимава с математика.

Разбира се, щеше да говори пред мнозина като холографско или тривизионно изображение. С цялата тази досада се занимаваше Волтер. В края на краищата, Волтер или Жана можеха да се направят на Хари на безкрайните срещи и конференции, нужни на един Първи министър. По дигитален път те с лекота приемаха неговия вид.

В кабинета нахлу Юго, кипящ от енергия.

— Висшият съвет току-що прокара предложението ти, Хари. Сега всички далити в галактиката са на твоя страна.

Хари се усмихна. Юго рече предпазливо:

— Ъъ, онази жена е тук.

— Да не е…

Напълно бе забравил за Академичния потентат. Единствената заплаха, която не бе неутрализирал. Тя знаеше за Дорс, за роботите…

И вече нахлуваше в офиса.

— Толкова съм щастлива, че ме приехте, Първи министре.

— Да можех и аз да кажа същото.

— А прекрасната ви съпруга? Тук ли е?

— Съмнявам се, че ще има желание да ви види.

Академичният потентат разпери пищните си одежди и седна без покана.

— Без съмнение вие не сте взели насериозно онази моя мъничка шега?

— Чувството ми за хумор не включва изнудване.

Широко разтворени очи, лека нотка на ярост в тона.

— Опитвам се просто да вляза във връзка с вашата администрация.

— Естествено. — Имперските маниери бяха такива, че не биваше да изтъква възможната й роля в заговора на Вадо на Панукопия.

— Бях сигурна, че ще получите поста. Малката ми шегичка… е, бе проява на лош вкус…

— Извънредно лош.

— Вие не говорите много — достойно е за възхищение. Моите съюзници бяха толкова впечатлени от вашия, хм, директен подход към кризата с автоматите, убийствата покрай Ламурк…

Значи, това било. Бе показал, че не е непрактичен академик.

— Директен? А какво ще кажете за „безжалостен“?

— О, не, изобщо не мислим така. Прав сте да оставите Сарк да „догори“, както така красноречиво се изразихте. Въпреки че Сивите искаха да се намесят и да превържат раните. Много мъдро — не и безмилостно, не.

— Дори при възможността Сарк никога да не се възстанови? — това бяха въпросите, които той си задаваше по време на безсънните нощи. Хора умираха, за да може Империята да живее… още малко.

Тя махна с ръка.

— Както казах, от толкова време исках специална връзка с Първи министър от нашата класа…

Той отлично разбираше, че тя използва думите, за да прикрие мисълта, а не да я разкрие. Трябваше да я изтърпи известно време. Тя продължаваше да дърдори, а той обмисляше как да се справи с едно завързано условие в уравненията. Вече бе овладял изкуството привидно да следи с очи, движения на устата и от време на време да измърморва нещо. Точно това правеше програмата-филтър за триизмерното му изображение, без той да се замисля над лицемерието на жената пред него.

В известен смисъл я разбираше. Властта за нея нямаше стойност. Трябваше да се научи да мисли по този начин и дори да действа по този начин. Но не можеше да остави това да засегне истинското му аз, личния живот, който безмилостно щеше да крие.

Най-накрая се отърва от нея и въздъхна облекчено. Вероятно е добре да те възприемат като безскрупулен. Онзи тип, Ним, например; можеше да нареди да го открият и дори да го екзекутират, задето бе играл двойна игра в оная история с „Артифис асоушиейтс“.

Но защо? Милостта беше по-ефикасна. Хари изпрати бързо съобщение до охраната с нареждане Ним да бъде въдворен на продуктивно място, където обаче талантът му за предателство да не намира приложение.

Имаше да изпълни още една задължителна роля, преди да избяга. Дори и в Стрилинг не можеше да избегне имперския дълг.

При него, един по един, влезе делегация на Сивите. Те уважително представиха аргументите си относно кандидатските изпити за постове в Империята. Резултатите от тестовете от няколко века насам спадаха. Едни твърдяха, че Висшият съвет бе увеличил броя, защото все по-малко хора желаеха да заемат постове в Империята, други — че тестовете не били справедливи за всички. Тези от големите планети изтъкваха, че по-силната гравитация ги правела по-бавни. Тези от планетите със слаба гравитация пък си имаха обратен аргумент, подкрепен от диаграми и многобройни факти.

Хари изключи, без много да му мисли, като започна да размишлява върху психоисторическите уравнения чак до края на срещата.