Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (103)

11.

Хари чакаше в преддверието на Висшия съвет. През еднопосочно прозрачните стъкла виждаше огромната зала.

Делегатите бъбреха нервно. Личеше си, че тези мъже и жени в официалните си дрешки са разтревожени. И все пак те решаваха съдбата на трилиони хора, на звездите и на спиралните ръкави.

Хората, сблъскали се с объркваща сложност, имат склонност да откриват степента си на насищане. Те овладяват лесните връзки, локалните и практически правила. И ги прилагат, докато се срещнат със стена от сложност, твърде плътна, висока и трудна за изкатерване. Там спират. И се завръщат към подобни на панските модели. Клюкарстват, съветват се и най-накрая рискуват.

Жуженето и бръмченето във Висшия съвет бе стигнало връхната си точка. Нов атрактор в хаоса можеше да ги примами на нова орбита. Сега беше моментът да им се покаже пътят. Или така му подсказваше интуицията, изострила се на Панукопия.

… и след това, рече си той, ще се върна отново към проблема за моделиране на Империята…

— Искрено се надявам, че знаеш какво правиш — с тези думи нахълта Клеон. Бе увит в церемониалната си алена мантия, а шапката му с пера беше като тюркоазен фонтан. Хари потисна усмивката си. Никога нямаше да свикне със строго официалното облекло.

— Радвам се, че поне мога да се явя в академичните си одежди, сир.

— Голям късмет вадиш, да му се не види. Нервен ли си? Хари изненадано осъзна, че не усеща никакво напрежение — а при предишната му поява тук едва не го бяха убили.

— Не, сир.

— Преди подобни прояви аз винаги съзерцавам някое велико произведение на изкуството, което ме успокоява. — Клеон махна с ръка и една цяла стена на преддверието се изпълни със светлина.

Темата беше класическа за Транторската школа: „Поглъщане на плодове“, съвсем определено от серията на Бети Уктония. Изобразяваше домат, отначало изяден от гъсеници. После гъсениците бяха излапани от богомолки. Най-накрая тарантули и жаби заръфаха богомолките. По-късно произведение на Уктония, „Консумация на деца“, започна с раждане на плъхове. После бебетата ги улавяха и изяждаха най-различни хищници, някои от тях доста едри.

Хари познаваше теорията. Всичко това беше възникнало от все по-силното убеждение на транторианците, че дивата природа е нещо много грозно, пълно с насилие и безсмислено. Само в градовете царуваха редът и истинската човечност. Повечето Сектори бяха на строга диета, маскирана като естествен фураж. Сега бунтът на автоматите затрудняваше дори и това.

— Трябваше да минем почти изцяло на синтетична храна — обади се разсеяно Клеон. — Сега Трантор го изхранват двайсет агросвята, импровизиран снабдителен път — превозват всичко с хиперкораби. Представи си само! Не че това засяга двореца, разбира се.

— Някои сектори гладуват — рече Хари. Искаше да каже на Клеон за многото преплетени нишки, но пристигна императорският ескорт.

Лица, шум, светлини, огромната амфитеатрална зала…

Хари се вслушваше в кънтящите формалности, докато възприемаше тежката обстановка. Залата беше на много хилядолетия, стените й бяха украсени с исторически плочи, пропити с традиция и величие…

А после се намери на катедрата, говореше и изобщо не си спомняше как се е оказал там. Погледите им го обляха с пълна сила. Изпита дълбокото панско чувство: тръпката от това да ти обръщат внимание. И наистина беше вълнуващо. Политиците бяха природно пристрастени към него. Но, за щастие, не и Хари Селдън. Той пое дълбоко дъх и започна:

— Позволете ми да се обърна към един неудобен въпрос: представянето. Този орган фаворизира по-малко населените Сектори. По подобен начин Спиралният съвет фаворизира по-малко населените светове. И така далитите и тук, и в техните зони из Галактиката са недоволни. Но въпреки това всички ние трябва да се обединим, за да посрещнем набиращата сила криза: Сарк, автоматите, вълненията.

Той пое дълбоко дъх.

— Какво можем да направим? Всички системи за представяне съдържат уклон. Предлагам на Съвета една формална теорема, доказана от мен, която показва този факт. Препоръчвам ви да я предоставите за проверка на матисти.

Усмихна се сухо и се сети да плъзне поглед по цялата публика.

— Не приемайте на доверие думата на политик, дори и да разбира малко от математика — смехът му вдъхна увереност. — Всяка система на гласуване си има нежелателни последици и линии на провал. Въпросът е не дали трябва да бъдем демократични, а как. Отвореният експериментален подход напълно подобава на непоколебимата преданост към демокрацията.

— Но не и далитите! — извика някой. Одобрително мърморене.

— Напротив! — възрази незабавно Хари. — Ала ние трябва да ги доведем в нашето лоно, като изслушаме тъгите им!

Поощрителни викове. „Сега е моментът за малко размисли“, прецени той.

— Разбира се, тези, които имат изгода от някой конкретен план, се увиват в мантията на демокрацията с главно „Д“.

От една аристократическа фракция се чуха неодобрителни възгласи — както и беше очаквал.

— Така правят и опонентите им! Историята ни учи — той замълча, за да остави малката вълна да премине през тълпата; обърнатите към него лица придобиха замислен израз: „Дали най-накрая ще заговори за психоисторията?“ и посече надеждите им, като спокойно продължи: — че подобни мантии имат много фасони, но всички до една са с кръпки.

Имаме много малцинства, пръснати из малки и големи Сектори. А из цялата спирала на Галактиката са пръснати Зони с различна тежест. Подобни групи никога не са добре представени в нашата политика, ако избираме представители строго чрез мажоритарен вот във всеки Сектор или Зона.

— И това трябва да им стига! — извика един виден член.

— С цялото ми уважение не съм съгласен. Трябва да се променим — историята го изисква!

Викове, ръкопляскания. Продължавай.

— Предлагам едно ново правило. Ако един сектор разполага с, да речем, шест места, не разделяйте сектора на шест района. Вместо това предоставете на всеки гласоподавател шест гласа. Нека тя или той разпредели гласовете сред кандидатите — като ги раздели или ги даде всичките за един кандидат. По този начин едно сплотено малцинство може да излъчи свой представител, ако гласува заедно.

Любопитна тишина. Последните си думи Хари произнесе подчертано. Трябваше точно сега да се възползва от момента: Данийл беше прав. Макар че Хари още не знаеше какво ще се случи.

— Тази схема не е свързана с никакви етнически или други уклони. Групите могат да се облагодетелстват, само ако са наистина единни. Последователите им трябва да гласуват точно по този начин в своето уединение пред урните. Нито един демагог не би могъл да го контролира.

Ако стана Първи министър, ще наложа това по цялата Велика спирала!

Ето — беше уцелил десетката. (Странна древна поговорка — каква беше тая десетка?) Той напусна катедрата под внезапно избухнали гръмовни аплодисменти.

 

Хари винаги бе смятал, че, както казваше майка му, „ако в човека има някакво величие, то излиза на светло не в някой бляскав час, а в ежедневната му работа“. Обикновено му го казваше, когато Хари зарязваше ежедневните си досадни задължения заради някоя книга по математика.

Сега виждаше обратното: величие, взело се отникъде.

В огромната приемна зала той се чувстваше направо разнищен от острите погледи на делегатите, всеки с някакъв въпрос. Всички предполагаха, че ще си приказва с тях за техните гласове.

Съвсем умишлено не го направи. Вместо това говореше за автоматите, за Сарк. И чакаше.

Клеон се бе оттеглил, както повеляваше обичаят. Фракциите се струпаха нетърпеливо около Хари.

— Каква политика да предприемем спрямо Сарк?

— Карантина.

— Но там в момента царува хаос!

— Трябва да бъде оставен да се уталожи.

— Но това е безмилостно! Вие песимистично приемате…

— Господине, „песимист“ е дума, измислена от оптимистите, с която те наричат реалистите.

— Вие се отклонявате от нашия имперски дълг и оставяте бунта…

— Аз току-що се връщам от Сарк. И вие ли?

С подобни цветисти изказвания той избягваше грубата работа по ходатайстването за гласове. И, разбира се, продължаваше да следи Ламурк. Все пак му се струваше, че Висшият съвет като че ли хареса повече неговото донякъде безстрастно предложение за далитите от бомбастичните приказки на Ламурк.

А и твърдата му линия спрямо Сарк будеше уважение. Това изненада някои, които го имаха за мекушав академик. И все пак в гласа му личеше истинско вълнение за Сарк; Хари мразеше безредието и знаеше какво би донесъл Сарк на Галактиката.

Разбира се, не беше толкова наивен да вярва, че една нова система на представяне би могла да промени съдбата на Империята. Но можеше да промени неговата съдба…

Един имперски вестоносец съобщи, че Ламурк желаел да разговаря с него.

— Къде? — прошепна Хари.

— Навън, извън двореца.

— Устройва ме.

Стана точно както го беше предсказал Данийл. Дори и Ламурк не би предприел нищо срещу него вътре в двореца след последния случай.