Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (96)

4.

Жана д'Арк откриваше в себе си и храброст, и страх.

Мъглата рязко се сгъсти. В злокобната тишина около двамата изпращя и се стрелна светкавица. Жана усети как остра болка премина през ръцете и краката й като синкава змия в агония. Но нямаше да им окаже честта да изпищи.

Ала Волтер се загърчи в мъки. Мяташе се и виеше без срам.

— О, доктор Панглос! — изохка той. — Ако това е най-добрият от всички възможни светове, то какви ли са другите?

— Храбреците съсичат противниците си! — викна Жана към сгъстяващите се мъгли. — Страхливците ги измъчват!

— Възхитително, скъпа моя, възхитително. Но не може да се води война на хомеопатичен принцип.

Един човек посочил на друг, че богатите, дори и мъртви, ги поставят в скъпи ковчези и ги погребват в пищни мавзолеи от резбован камък. Другият с благоговение отвърнал, че това наистина и без съмнение, било живот.

— Колко е ужасно да си правиш шеги с мъртвите — рече Жана.

— Хммм… — Волтер поглади брадичката си с разтреперана от спомена за болката ръка. — Те ни се присмиват с шеги.

— Мъчат ни.

— Аз преживях Бастилията; мога да понеса и странния им хумор.

— Не се ли опитват да ни намекнат нещо?

[Неточностите са по-малки]

[Когато се използват намеци]

— Хуморът предполага някакъв морален ред — обади се Жана.

 

[В това състояние всяко същество]

[Може да контролира системата си за удоволствия]

 

— А-ха — каза Волтер. — Значи можем да възпроизвеждаме радостта от успеха без нужда наистина да сме постигнали нещо. Рай.

— Един вид — строго додаде Жана.

[Това ще е краят на всичко]

[Такъв е първият принцип]

— Това може да мине за морален кодекс — призна Волтер. — Вие сте копирали тая фраза, „краят на всичко“, от моите мисли, нали?

[Искахме да проумееш идеята чрез своите понятия]

— Значи техният Първи принцип тогава е „без незаслужена радост“? — усмихна се Жана. — Много християнско.

[Едва когато разбрахме, че вие, двете форми]

[Се подчинявате на първия принцип]

[Решихме да ви пощадим]

[Сега налагаме по-висш морален ред]

[Върху онези, които са надвили нашите по-низши форми]

— Кой? — попита Жана.

[Някога бяха като вас]

— Човечеството ли? — разтревожи се Жана.

[Дори и те го знаят]

[Наказанието се възпира, ако повярваш на заплахите]

[Щом знаят този морален закон]

[Който управлява всичко]

[То трябва и те да са управлявани от него]

— Наказание за какво? — попита Жана.

[За унищожаване на живота в галактиката]

— Абсурд! — Волтер образува във въздуха въртящ се галактически диск, сияещ и жив. — Империята кипи от живот.

[Животът отпреди тази напаст]

— Каква напаст? — Жана замахна с меча си. — Според мен с морални същества като вас аз мога да вляза в съюз. Докарайте ми тази напаст и ще се разправя с нея!

[Напастта — това са такива като вас]

[Преди да приемете абстрактна форма]

Жана се намръщи.

— Какво ли искат да кажат?

— Хората — отвърна Волтер.