Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (81)

Рандеву

Р. Данийл Оливо бе разтревожен.

— Подценил съм силата на Ламурк.

— Ние сме малко, те са много — отвърна Дорс. Искаше й се да помогне на тази древна и мъдра фигура, но не се сещаше за нищо конкретно. Когато се съмняваш, успокоявай. Или това бе твърде човешко?

Оливо седеше абсолютно неподвижен и не използваше никоя от обичайните си мимики и жестове — бе впрегнал всичките си способности в изчислението. Беше пристигнал с частна совалка през червеевия канал и сега двамата с Дорс седяха в един апартамент в Станцията.

— Не мога да преценя ситуацията тук. Тази началничка на охраната — сигурна ли си, че не е била агент на Академичния потентат?

— Тя ни помогна много, след като се върнахме в телата си.

— След като Вадо е мъртъв, тя може и да се е преструвала на невинна.

— Вярно. Не мога да я изключа от подозрение.

— Бягството ви от Трантор незабелязано ли мина?

Дорс го докосна по ръката.

— Използвах всички известни ми връзки и механизми. Но Ламурк е дявол.

— Аз също! Няма друг начин.

— Не можеш да си навсякъде. Подозирам, че Ламурк някак си е подмамил този Вадо.

— Според мен той е бил внедрен предварително — каза твърдо Данийл, присвил очи. Очевидно бе стигнал до решение и отново имаше изчислително пространство за израз на лицето.

— Проверих данните му. От години работи тук. Не, Ламурк го е подкупил или убедил.

— Не самият Ламурк, разбира се — каза отчетливо Р. Данийл с напрегнати устни. — Агент.

— Опитах се да получа снимка от скенер на мозъка на Вадо, но не можах да преодолея законовите пречки. — Харесваше й, когато Р. Данийл използваше програмите си за израз на лицето. Но какво ли бе решил?

— Можех и повече да измъкна от него — рече той неутрално. Дорс схвана намека.

— Първият закон, блокиран от Закона на Зерот?

— Това трябва да е. Голямата криза идва бързо.

Изведнъж Дорс се зарадва, че не знае повече за това, което става в Империята.

— Трябва да махнем Хари оттук. Това е най-важното.

— Съгласен. Уредил съм вие двамата да бъдете най-важен приоритет за превоза през червеевата дупка.

— Не би трябвало линията да е много натоварена. Ние…

— Според мен очакват скоро допълнително движение — боя се, че ще са още агенти на Ламурк. Или дори още по-лукавата разновидност, тъй като ще се намеси и Академичният потентат.

— Тогава трябва да побързаме. Накъде?

— Не и към Трантор.

— Но ние живеем там! Хари няма да се скита като бездомник…

— По-нататък ще се върнем и на Трантор. Може би скоро. Но засега е по-добре да заминете, където и да било другаде.

— Ще питам Хари има ли някакви особени предпочитания към някоя планета.

Р. Данийл се намръщи и потъна в мисли. С разсеяна грация той се почеса по носа, после по очната ябълка. Дорс трепна, но очевидно Р. Данийл просто бе поправил невроустройството си и това беше най-обикновен жест. Опита се да си представи ползата от такова редактиране и не успя. Но пък той бе преживял хилядолетия на отсяване, които тя също не можеше да си представи.

— Не и Хеликон — обади се той внезапно. — Сантиментът и носталгията по всяка вероятност биха отвели Хари там.

— Много добре. За избор ни остават само двайсет и пет милиона свята, на които можем да се скрием.

Р. Данийл не се засмя.