Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (60)

6.

Горещ, слънчев ден. Прахът ме гъделичка. Хъркам.

Онзи, Най-голям, минава покрай мен и веднага му засвидетелстват уважение. Много. И мъжките, и женските протягат ръце.

Най-голям ги докосва, задържа ръката на всеки, дава им да разберат, че е с тях. Светът е хубав.

И аз му протягам ръка. Това ме кара да се почувствам добре. Искам да съм като Най-голям, да съм голям, голям колкото него, да бъда той.

Женските не му създават проблеми. Иска някоя — отива. И веднага му ляга. Той е Най-голям.

Повечето мъжки не получават особено уважение. Женските не искат да лягат с тях толкова, колкото с Най-голям. Дребните мъжки сумтят, хвърлят пясък и тъй нататък, но всеки знае, че не ги бива особено. Нямат никакъв шанс да станат като Най-голям. Това не им харесва, но няма как.

Колкото до мен, аз съм доста едър. Получавам уважение. Поне някакво.

Всички мъжки обичат да ги галят. Да ги гушкат. Да ги пощят. Женските им го дават и мъжките им го връщат.

Мъжките получават повече. След това не са толкова груби.

Седя и ме пощят и изведнъж подушвам нещо. То не ми харесва. Подскачам и крещя. Най-голям ме забелязва. И той надушва същото.

Непознати. Всички започват да се прегръщат. Силен мирис, много. Много Непознати. Вятърът казва, че са близо и се приближават все повече.

Те връхлитат върху ни от рида. Търсят женски, търсят си белята.

Тичам за камъни. Винаги имам подръка. Мятам един по тях, не улучвам. После те нахлуват сред нас. Трудно е да ги уцелиш, много са бързи.

Четирима Непознати — сграбчват две женски. И ги повличат.

Всички вият, крещят. Навсякъде прах.

Мятам камъни. Най-голям повежда мъжките срещу Непознатите.

Те се обръщат и побягват. Ей така. Но завличат със себе си и двете женски. Това е лошо.

Най-голям е бесен. Той блъска някои от мъжките, вдига шум. Вече не е най-силен — пуснал е Непознатите сред нас.

Непознатите са лоши. Всички клякаме, рошим се, галим се, издаваме приятни звуци.

Най-голям идва, плясва някои от женските. Опъва няколко. За да знае всеки, че той все още е Най-голям.

Мен не пляска. Знае, че е по-добре да не опитва. Когато се приближава, му изръмжавам, а той се преструва, че не чува.

„Може би вече не е толкова Голям“, мисля си аз.