Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (56)

2.

— Да, без съмнение сме свързани — рече главният специалист Вадо. Беше едър мъж, загорял, мускулест и уверен в себе си. Работеше като водач за сафари и беше специалист по потапянето, имаше биологическо образование. Провеждаше изследвания, като използваше техниките на потапяне, но грижите за станцията гълтали по-голямата част от времето му, както каза.

Хари като че бе скептичен.

— Според тебе пановете са съществували редом с нас на Земята?

— Със сигурност. Няма как иначе.

— Не биха ли могли да са резултат на генетични манипулации с нашия собствен вид?

— Съмнявам се. Генетичните изследвания показват, че идват от малка кошара, вероятно тукашен зоопарк. Или пък е било катастрофа.

— Има ли някакъв шанс този свят да е първоначалната Земя? — попита Дорс.

Вадо я погледна.

— Няма вкаменелости, няма развалини. А и местната фауна и флора имат по-особен ключов модел на генетичната спирала, различен от нашата ДНК. Допълнителна метилова група в пуриновите пръстени. Ние можем да живеем тук и да ядем тукашната храна, но нито ние, нито пановете сме тукашни.

Мисълта на Вадо беше добре обоснована. Пановете със сигурност изглеждаха псевдочовешки. Древните архиви се опират на класификация: панове троглодити, каквото и да означава това на отдавна изгубения език. Имали са ръце с палци, същия брой зъби като човеците и са нямали опашки.

Вадо махна с едрата си длан към пейзажа, ширнал се под станцията.

— Били са стоварени тук заедно с много други сродни видове на върха на биосфера, съставена от обичайните треви и дървета и почти нищо друго.

— Преди колко време? — попита Дорс.

— Преди тринайсет хиляди години със сигурност.

— Преди консолидацията на Трантор. Но на другите планети няма панове — настоя Дорс.

Вадо кимна.

— Според мен в ранните дни на Империята никой не е смятал, че ще бъдат полезни.

— А могат ли? — попита Хари.

— Не знам — сви рамене Вадо. — Не сме се опитвали много-много да ги дресираме освен за научни цели. Предполага се, че трябва да са в диво състояние. Така е наредил първият император Буун.

— Разкажете ми за вашите проучвания — предложи Хари.

Опитът му бе доказал, че никой учен не пропуска шанса да си изпее песента. Излезе прав.

Били взети човешка и панска ДНК, заобяснява въодушевено Вадо, и разгънали нишките на двойната спирала и на двете. Свързали човешка нишка с панска и създали хибрид.

Там, където нишките съвпадали, двете се свързвали здраво в нова двойна спирала. Там, където се различавали, нишките се прекъсвали, цели секции се веели свободно.

После завъртели водните разтвори в центрофуга, така че слабите секции се откъснали. Тясно свързаната ДНК съставлявала 98,2% от общата сума. Пановете поразително приличали на човеците. По-малко от два процента разлика — горе-долу същият процент, който разделя мъжете от жените — и все пак живеели втори и не изобретявали нищо.

Типичната разлика между ДНК на отделните хора била една десета от процента, продължи Вадо. Значи, грубо казано, пановете били двайсет пъти по-различни от хората — от генетична гледна точка.

— Значи според вас те са се появили преди нас? — Дорс беше впечатлена. — На Земята?

Вадо кимна енергично.

— Те са ни сродни, но ние не произлизаме от тях. Разделили сме се родово преди шест милиона години.

— А мислят ли като нас? — попита Хари.

— Най-добре може да се прецени чрез потапяне — отвърна Вадо. — По-добър начин няма.

Той се усмихна подканващо и Хари се запита дали Вадо получава комисионна от потапянията. Търговският му подход беше внимателен, нагоден към академичния интерес, но пак си беше търговски подход.

Вадо вече бе показал на Хари огромните запаси от данни върху движенията на пановете, динамиката на популацията и поведението им. Това бе богат, хилядолетен източник. С малко моделиране можеше да стане плодородна почва за просто описание на пановете като проточовеци, като се използва окастрена версия на психоисторията.

— Математическото описание на развитието на един животински вид е едно — рече Дорс, — но изживяването му…

— Хайде, хайде — обади се Хари. Макар да знаеше, че цялата Екскурзионна станция е оборудвана да продава на гостите сафарита и потапяния, той бе заинтригуван. — Имам нужда от промяна, нали ти го каза. Да се махнем от задушния стар Трантор, ти го каза.

Вадо се усмихна топло.

— Гарантираме пълна безопасност.

Дорс се усмихна мило на Хари. При отдавна женените двойки съществува дипломация на погледите.

— Е, добре де.