Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (51)

11.

Хари леко трепереше, когато след три часа напусна лицея. Дебатът продължаваше с пълна пара, но той имаше нужда от почивка. Някакъв по-дребен министър на секторната корелация му предложи освежителните бани и Хари прие с благодарност.

— Не зная още колко бих могъл да понеса — заяви той.

— Трябва да свикнете с отегчението — рече бодро министърът.

— Може да се махна.

— О, хайде, отпуснете се!

Церемониалните одежди, които се изискваше да носи в лицея, бяха потни и полепнали по него. Орнаментираната тока се врязваше в корема му. Беше голяма и крещяща, с хромова ножница за ритуалния жезъл — също така пищен — използван само при гласуване.

Министърът коментираше как Ламурк бе нападнал Хари, на което той се опита да не обръща внимание. Но въпреки това бе принуден да стане, за да се защити или да обясни. Навик му беше да произнася кратки и ясни речи, което не бе в стила на Лицея. Министърът учтиво му намекна, че според него това е доста голяма грешка.

Двамата минаха през освежителя, където се спускаха сини струи от йони. Хари беше благодарен, че тук е невъзможно да се разговаря, и се остави електростатичният бриз да го масажира, докато масажът не премина в съвсем директни еротични ласки — очевидно членовете на Съвета предпочитаха порокът да им е подръка.

Министърът тръгна да си търси някакво частно развлечение — лицето му преливаше от очакване. Хари реши, че ще е по-добре да не вижда какво ще последва, и се придвижи по-нататък, в парна килия. Отпусна се и се замисли, докато една оранжева бърсалка чистеше наоколо — елементарно биоподдържане. Изтягаше се и разсъждаваше над бездната, зейнала между него и професионалистите от Лицея.

За Хари човешкото знание представляваше най-вече неизказания опит на милиарди хора, а не официалната ученост, огласявана от някакъв елит. Пазарите, сочеше историята, въплъщаваха предпочитанията и идеите на мнозинството. Общо взето те стояха по-високо от помпозната политика, дължаща се на таланта и мъдростта на малцина. И все пак логиката на Империята питаше дали дадено действие е добро, а не дали могат да си го позволят и дори доколко въобще е желателно.

Той наистина не знаеше как да говори с тези хора. Остроумните вербални обрати и майсторски увъртания днес му свършиха добра работа, но без съмнение това изтощаваше.

Тези размишления го разсеяха. Той се сепна и разбра, че е време да се връща.

Излезе от освежителя, заобиколи правия път, претъпкан с функционери, мина през акустичните воали и навлезе в малък коридор, като следеше картата на двореца. Вече беше използвал чипа на Дорс десетина пъти, най-вече за да следва бързите и тайнствени дискусии в Съвета. Изрисуваната върху ретината му с микролазер триизмерна карта се завърташе в мига, щом извърнеше очи, и му осигуряваше перспектива. Имаше малко хора от персонала — повечето се бяха струпали да прислужват пред Лицея.

Хари стигна края на коридора и погледна статуята на Леон.

Ножът на екзекутора го нямаше.

Кой би…?

Обърна се и забърза обратно.

Преди да стигне до акустичните воали, през бледото им сияние пристъпи един мъж. Нищо необичайно, освен дето погледът му се стрелкаше насам-натам и най-накрая се заби в Хари.

Разделяха ги около трийсет метра. Хари се обърна, сякаш се възхищаваше на украсените с барокови орнаменти стени и се отдалечи. Чу хрущящите стъпки на мъжа — беше го последвал.

Може би го гонеше параноята, а може би не. Трябваше само да стигне до някоя тълпа и това щеше да се разпадне, рече си той. Стъпките зад гърба му станаха по-резки, по-близки. Той се обърна и хлътна в един страничен коридор. Водеше към ритуална зала. Стъпките забързаха. Хари притича през кръглата стая и нахлу в старинно фоайе. Там нямаше никой.

Надолу по дългия коридор се виждаха двама мъже, бъбрещи си небрежно. Тръгна към тях, но и двамата млъкнаха и се вторачиха в него. Единият бръкна в джоба си, извади ком и заговори.

Хари се дръпна назад и намери страничен коридор. Втурна се по него.

Ами наблюдателните камери? Дори и в двореца ги имаше. Но онази в края на коридора бе с необичаен капак. Прожектира фалшив изглед — осъзна той.

Старинните части на Лицея бяха не само старомодни, но и необитаеми. Той притича през друга екстравагантна ритуална зала. Ботушите тропаха все по-близо зад него. Сви надясно и видя тълпа, струпала се на дълга рампа.

— Хей! — кресна той. Никой не погледна към него. Осъзна, че хората се намират зад звуков воал. Втурна се към тях.

Един мъж излезе от някаква ниша и му препречи пътя. Този беше висок и слаб, и тръгна към Хари с ледена безстрастност. Също като другите, не казваше нищо и не привличаше внимание към себе си. Просто все повече приближаваше.

Хари свърна наляво и затича. Пред него изникна освежителят; бе описал кръг. Там имаше много хора. Ако стигнеше дотам.

Дълъг коридор водеше право към освежителите. Тръгна по него и на половината път забеляза компания от три жени в една декоративна ниша. Бяха облечени в познатите роби на персонала. Сигурно работеха в освежителите.

Те се обърнаха към него — изглеждаха леко изненадани. Той отвори уста да каже нещо — и най-близката бързо пристъпи напред и го улови за ръката.

Той понечи да се изтръгне. Беше силна. Тя се ухили на другите две и рече:

— Падна ни право в…

Хари рязко замахна встрани и се изтръгна от хватката й. Тя изгуби равновесие; той се възползва и я блъсна в другите две. Едната от тях понечи да го изрита — завъртя хълбок, за да набере инерция, но не можа да го улучи.

Хари се обърна и побягна. Жените очевидно бяха добре обучени, а той имаше малки шансове да се измъкне. Тичаше по дългия коридор. Огледа се назад — и трите се бяха изправили и го гледаха как се отдалечава.

Това беше толкова странно, че той забави ход и се замисли. Те и мъжете не го нападаха, а просто отрязваха пътя му.

По тези обществени коридори лесно можеха да преминат случайни свидетели. Искаха да го вкарат някъде насаме.

Чипът на Дорс показа картата на двореца. На нея Хари беше отбелязан като червена точка сред плана на етажа. Виждаха се и две странични алеи, напред, преди края на коридора… където сега пристъпиха двама мъже със скръстени ръце.

На Хари все още му оставаха два изхода. Свърна наляво в тясна алея, със стени, украсени с древни завети. Всеки от тях примигаше и се включваше глас — разказ за големи събития и велики победи, сега погребани под хилядолетно безразличие. Триизмерните екрани блещукаха с разноцветни спектакли, докато той се носеше покрай тях. Гласовете настояваха да изслуша техния разказ. Дишаше тежко и се опитваше да се концентрира.

Отпред имаше кръстовище. Стрелна се през него и забеляза мъжете, които се приближаваха отдясно.

Малък страничен изход под мавзолея на император Елинор Четвърти го отведе към портата, която разпозна. Това бяха освежителните сепарета — бледи врати, означени само с номера. Министърът на секторната корелация му бе казал, че са най-подходящи за срещи на четири очи.

За да стигне до тях, трябваше да прекоси малка пиаца. Отдясно изникна безмълвен мъж. Хари опита първата врата — беше заключена. Както и втората. Мъжът почти го настигаше. Дръжката на третата поддаде и Хари нахлу вътре.

Беше традиционна врата, окачена на панти. Той я затръшна с всичка сила. Мъжът удари тежко вратата и успя да промуши ръка вътре. Хари натисна с цялата си тежест. Противникът му удържа и втъкна десния си крак между вратата и касата.

Хари натисна още по-яко. Цепката между вратата и касата се стесни и притисна ръката.

Другият беше силен. Изсумтя, блъсна с рамо и цепката се разшири.

Хари се огледа — в освежителите нямаше никакво сечиво… Бръкна в токата си, извади древния скиптър за гласуване, завършващ с острие, и го заби яростно в дланта на мъжа — между третото и четвъртото кокалче.

Пръснаха кратки пулсиращи дъги, яркочервени. Мъжът извика „А-а-а!“ и пусна вратата.

Хари я затръшна и заопипва ключалката. Магнитните решетки изщракаха. Запъхтян, той се обърна и огледа освежителя.

Беше от най-добрите — просторен. Две кабини, лифт-кушетка и обилен запас от продукти. Няколко кладенеца с изпарения — където според мълвата разни хора често си губеха времето по луксозен начин. До отсрещната стена — боксова круша за тренировки. И тясно прозорче-цепка, също традиционно, отворено към градина от керамика и пясък. Пазеха го — да напомня за епохите, когато попадането тук в капана с лоши хора най-добре се избягваше чрез бърз изход.

Хари чу леко прищракване по вратата. Вероятно някой деполяризатор се наместваше, за да отключи магнитите. Огледа прозореца.