Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (32)

18.

Сибил седеше нервно до мосю Бокър в Големия колизей. Намираха се близо до Императорските градини и над всичко като че бе надвиснала някаква важност.

Не спираше да барабани с нокти — най-хубавия й, строго официален комплект — по коленете си. Сред бръмченето на още четиристотин хиляди зрители в огромната купа тя нетърпеливо чакаше появата на Девата и Волтер на гигантския екран.

Цивилизацията — помисли си тя — беше малко досадна. Времето, прекарано със симовете, бе отворило очите й за силата, буйното електричество на тъмното минало. Тогава е имало войни, колели са се — и всичко това, както се предполага, заради идеи.

А сега, повито в пелените на Империята, човечеството беше меко. Вместо кървави битки, убедително окончателни, имаше „свирепи“ търговски войни, атлетично млатене… А напоследък бе излязла модата на дебатите.

Този сблъсък между симове, предаван по целия Трантор, щеше да бъде гледан от над двайсет милиона домакинства. Излъчваха го и в цялата Империя, навсякъде, където се завираха скърцащите фунии на червеевите дупки. Грубата жизненост на праисторическите симове бе безспорна; самата тя го чувстваше — пулсът й се беше ускорил.

Едва няколкото интервюта със симовете и образите им, мярнали се два-три пъти, бяха заинтригували 3D-публиката. Онези, които изтъкваха вековните закони и забрани, бяха навикани. Въздухът пращеше от жажда за новото. Никой не бе очаквал, че този дебат ще се разрасне до такива размери.

Това можеше да се разрасне. Само след седмици Джунин можеше да зарази целия Трантор с ренесанс.

А тя, разбира се, щеше да приеме и най-малката трошичка чест за това.

Тя се огледа към президента и другите служители с най-висш ранг на „Артифис асоушиейтс“ — всички те бърбореха радостно.

Президентът, за да демонстрира неутралност, бе седнал между Сибил и Марк, които не си говореха помежду си от последното събрание насам.

От другата страна на Марк клиентът му, представителят на Скептиците, преглеждаше програмата; до него седеше Ним. Мосю Бокър сръчка Сибил.

— Това не може да бъде онова, за което го мисля — рече той.

Сибил проследи погледа му към един далечен ред в дъното, където нещо, прилично на механичен човек, седеше тихичко до истинско момиче. Само механичните продавачи и букмейкъри, които имаха лиценз, се допускаха на стадиона.

— Вероятно й е прислужник — рече Сибил.

Незначителните престъпвания на правилата не я тревожеха така, както тревожеха мосю Бокър, който беше станал особено сприхав, след като по тривизията бе изтекла новината, че „Артифис асоушиейтс“ представлява и Пазителите, и Скептиците. За късмет изтичането на информация бе станало твърде късно и нито една от страните вече не можеше да направи нищо.

— Механоприслужниците не се допускат — отбеляза мосю Бокър.

— Може би тя е инвалид — му рече Сибил, за да го успокои. — Има нужда от помощ, за да се оправя.

— Това нещо и без това няма да разбере какво става — отбеляза Марк. Забележката му бе насочена към мосю Бокър. — Те са окастрени. Просто сноп модули за вземане на решения — това са те.

— Тъкмо затова няма никаква работа тук — отвърна мосю Бокър.

Марк натисна копчето на облегалката и демонстративно заложи на Волтер.

— Той никога не е печелил и един облог през живота си — съобщи Сибил на мосю Бокър. — Не го бива в преценките.

— Така ли? — изстреля Марк в отговор и се наведе, за да се обърне директно към Сибил за първи път. — Защо не си сложиш парите там, където се намира хубавата ти устица?

— Имам изчислени вероятностите — рече тя превзето.

— Че ти не можеш да решаваш интегрални уравнения — изсумтя презрително Марк.

Ноздрите й затрепкаха.

— Хиляда.

— Чист символизъм — скастри я Марк, — като се има предвид колко са ти платили за този проект.

— Колкото и на тебе — тросна се Сибил.

— Ей, вие двамата, млъкнете! — обади се Ним.

— Виж какво — рече Марк. — Залагам цялото си заплащане от проекта за Волтер. Ти заложи своето за анахроничната ти Дева.

— Хей! — подвикна Ним. — Хей!

Президентът сръчно се обърна към клиента на Марк, Скептика.

— Тъкмо този горящ дух на надпревара е направил от „Артифис асоушиейтс“ лидер на планетата в областта на симулирания разум. — После умело се обърна към съперника му, Бокър. — Ние се опитваме да…

— Съгласна! — извика Сибил.

Общуването с Девата я бе убедило, че ирационалното също трябва да има свое място в човешките уравнения. Остана си все тъй убедена три примигвалия време, а после започна да се съмнява.