Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (26)

12.

Марк напъха пакетчето в носа си и зачака ефекта.

— Толкова ли е зле? — Ним махна на механоприслужницата от „Пляс и Смрък“ за още едно.

— Волтер — изсумтя Марк. Стигна върха на стимулаторното извисяване — мисълта му се изостряше, но в същото време някак си ставаше по-мързелива. — Предполага се, че е мое създание, но през половината от времето сякаш аз съм негово.

— Той е просто сноп от цифри.

— Да, така е, но… Веднъж подслушах подсъзнателния му Агент за оформяне на изречения и той тъкмо нахвърляше нещо си на тема „волята е душа“.

— Може да е и философия.

— Воля има, не ще и дума. Значи съм създал същество с душа?

— Грешка в категориите — обади се Ним. — Абстрахираш „душата“ от „агентите“. Това е все едно с един скок да минеш от атоми на крави.

— Този сим прави точно такъв скок.

— Ако искаш да проумееш какво е крава, не търсиш кравешки атоми.

— Точно така, използваш „емергентната собственост“. Стандартна теория.

— Този сим е предсказуем, приятел. Не го забравяй. Ти го оформяш дотогава, докато вече не съдържа такива нелинеарни елементи, каквито не би могъл да съдържаш и ти.

Марк кимна.

— Той е… по-различен. Толкова могъщ.

— Бил е възсъздаден поради някаква причина кой знае кога през Тъмните векове. Изтривалка ли очакваше да е? Някой, с когото не би се мъчил? Ти представляваш властта, с която той цял живот се е борил.

Марк прокара пръсти през вълнистата си коса.

— Без съмнение ако намеря нелинеарна констелация, ще мога да я абстрахирам…

— … да я наречеш воля или душа или да я изтриеш — Ним фрасна по масата и жената наблизо ги изгледа стреснато.

Марк го погледна скептично-подигравателно.

— Системата не е съвсем предсказуема.

— Тогава й пускаш надушвачка на образци. Проследяваш я. Буташ вътре субагенти, туряш белезници на всички персони, които не можеш да фиксираш. Хей, че то ти си измислил тия алгоритми за когнитивно задържане. Най-добрият си.

Марк кимна. А какво ли е да се врежеш в някой мозък в търсене на съзнание? Пое дълбоко дъх и издиша към таванския купол, където течеше някакво безмозъчно шоу вероятно за най-надрусаните.

— Както и да е, не е само той — Марк погледна Ним в очите. — Следя офиса на Сибил. Подслушвам срещите й с Бокър.

Ним го тупна по рамото.

— Браво!

Марк се засмя. Приятелите те подкрепят дори и когато имаш пристъп на тъпота.

— Това не е всичко.

Ним се наведе напред с момчешко любопитство.

— Мисля, че отидох твърде далеч — рече Марк.

— Изловили са те?

— Не, не. Знаеш я Сибил. Не подозира интриги дори от страна на врагове, да не говорим за приятели.

— Маневрите не са стихията й.

— Но не съм убеден, че са и моята — рече Марк.

— Хммм… — Ним го изгледа проницателно изпод полупритворените клепачи. — Та… какво още?

Марк въздъхна.

— Ъпдейтвах Волтер. Зададох му програми за кръстосано обучение, за да извадят дълбоките му конфликти и да му помогнат да се помири с тях.

Ним се облещи.

— Рисковано е.

— Исках да видя какво би направил подобен ум. Кога друг път ще ми се удаде такъв шанс?

— И сега как се чувстваш?

Марк потупа Ним по рамото, за да скрие колко е сконфузен.

— Ами един такъв скапан. Двамата със Сибил се бяхме разбрали да не правим такива неща.

— Вярата няма нужда да бъде особено умна.

— И това извинение ми мина през ума.

— Какво мисли за всичко това онзи Селдън?

— Ние… не сме му казали.

— А-ха.

— Иска го така! Пази си ръцете чисти.

Ним кимна.

— Виж какво, приятел, станалото — станало. Как го понесе симът?

— Разтресе го. Големи осцилации по невралните мрежи.

— Обаче вече е добре?

— Май да. Според мен се е реинтегрирал.

— Клиентът ти знае ли?

— Да. Скептиците са изцяло „за“. Тук не предвиждам проблеми.

— Ти наистина му правиш сериозно научно изследване — рече Ним. — Добре е за тази дисциплина. Важно е.

— Ами затова се чувствам надрусан до козирката!