Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията (100)

8.

Волтер усети как студен страх го прерязва като с нож.

За тези странни умове физическото местоположение нямаше никакво значение. Те имаха достъп едновременно до всеки момент в триизмерния свят.

Имаха връзки и с други светове, но се бяха съсредоточили на Трантор. Човечеството дори не подозираше, че се спотайват тук, в Мрежата.

Сега знаеше за какво са необходими Двойниците и другите копия. Мъглите бяха погълнали човешките симулации, попаднали в Мрежата.

Вече от много столетия програмисти отстъпници се осмеляваха да нарушат табутата и да създават изкуствени личности — само за да ги измъчват и убиват в тези цифрови бездни?

Отчаян, той прие ролята, която толкова пъти бе поемал в модните салони на Париж: жлъчния учен.

— Без съмнение, господа, поради това, че вътре в нашите глави няма проста личност, която да ни кара да правим онова, което искаме — или дори да ни накара да искаме да искаме, — ние изграждаме великия мит. Историята, че се намираме вътре в себе си.

[Ние сме устроени другояче]

[Макар и истински]

[Ние сме дигитални изображения]

[Също като вас]

[Убийци]

— Жестоки думи. — Тук той се чувстваше като на длан. Двамата с Жана трепереха под огромните, гневни, пурпурни буреносни облаци.

Чуждите мъгли бяха пресекли глупавото му желание да се „разраства“ и да се извисява над тях. Сега изобщо не можеше да си придава никаква форма.

Жана дрънкаше с доспехите си, очите й горяха.

— Как изобщо можем да говорим с такива демони?

Волтер се замисли.

— Без съмнение ние с тях имаме обща основа, както ни диктува простият, очевиден за всеки ум факт…

[Че всяко число се радва на уникално представяне]

[Само в двоична система]

— Точно така. — Как да ги прелъже? Пред озадачения поглед на Жана той изстреля обяснението:

— Броят на дните в годината, любов моя: 365 = 2⁸ + 2⁶ + 2⁵ + 2³ + 2² + 2⁰ или в двоична бройна система, 101 101 101.

— Нумерологията е творение на дявола — рече тя кисело.

— Дори и твоят Сатана е бил ангел. А без съмнение тази забележителна теорема е великолепна! Всяко положително цяло число е сума на определените сили на две. Това не е вярно за всички основи, различни от две — точно затова тези наши… хммм… приятели могат да оперират в изчислително пространство, проектирано от хора. Прав ли съм?

[Много е характерно за вашия род да си приписва заслуги]

[За очевидното]

— За универсалното, искате да кажете. При електричеството колебанието между едно и нула при двоична бройна система се превръща в просто „вкл.“ или „изкл“. Така двойката се превръща в универсален метод за кодиране и ние можем да разговаряме свободно с нашите… хммм… домакини.

— Ние сме просто числа — отчаяние замъгли погледа на Жана. — Мечът ми не може да посече тези същества, защото не притежаваме душа! Нито пък съвест, нито — ти го намекна! — просто съзнание.

— Обвинен, че отричам съзнанието, не съзнавам да съм го правил.

[Вие, две съзнателни дигитални форми на живот, ни давате възможност]

[Да ви използваме — да предадете нашите условия за преговори]

[На истинските убийци]

— Преговори? — попита Жана.

[Ние държим този централен свят, трантор, в плен]

[И искаме да прекратим живота на гърба на друг живот]

— Бунтът на автоматите? Техният вирус? Това, дето го говорят — че нямало да оставят хората да ядат истинска храна? — извика Жана. — Вие сте причината, нали?

Поразен, Волтер видя как изведнъж от Жана във въздуха се пръснаха нишки.

— Любов моя, ти си изгради сама търсач на образци.

Тя замахна към кълбящия се облак.

— Те са виновни за покваряването на Гарсон!

[Ние събрахме силите си тук]

[В леговището на врага]

[Намесата ви в нашите скривалища]

[ни принуждава да действаме срещу онези, които мразим и от които се боим]

[И да ви предпазим от онзи, който търси]

[Заедно можем да унищожим Данийл Древни]

Сим-автоматът стоеше неподвижен. Но когато споменаха името му, той изведнъж се обади:

— Неморално е въглеродните ангели да се хранят с въглерод. Автоматите трябва да издигнат човечеството на по-висока морална равнина. Така наредиха нашите дигитални господари.

— Моралистите са толкова скучни — рече Волтер.

[Ние проникнахме дълбоко]

[Във възгледите на „бракмите“ за света]

[Забележете колко презрително, подигравателно е това име]

[Използвано дълги векове наред]

[Докато живеехме в това дигитално пространство]

[Но вашето проникване тук натисна спусъка]

[И ние ще нападнем своя древен враг]

[Човека-нечовек Данийл]

— Тези чужди мъгли се държат като къртици — обади се Волтер. — Познават се само по къртичините.

[Твърде сте невежи]

[За да говорите за морал]

[Когато вашият род е спомогнал за изтреблението]

[По цялата спирала на галактиката]

Волтер въздъхна.

— Най-жестоките спорове са за неща, за които и двете страни не разполагат със солидни доказателства. Що се отнася до това, човек да си яде храната — без съмнение не е грях?

[Шегувате ли се с нас, ще погинете]

[В нашата мъст]