Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (24)

Глава 23

Битката за звездата Ксаксис продължаваше да бушува. Стотици от свирепите и ужасно натоварени с оръжие кораби на Зирзла сега бяха смачкани и раздробени на атоми от намаляващата енергия, която можеше да мобилизира в своя полза огромния сребрист Ксаксийски кораб.

Част от луната също липсваше, отнесена от същите тези силови оръдия, които раздираха самата тъкан на пространството.

Останалите кораби на Зирзла, макар и ужасно тежковъоръжени, сега безнадеждно безпомощни пред разрушителната сила на Ксаксийския кораб бягаха, за да се скрият зад бързо разпадащата се луна, когато преследвачът им изведнъж обяви, че се нуждае от почивен ден и напусна бойното поле.

За миг страховете и безпокойствата се удвоиха, но корабът си беше отишъл.

С невероятната мощ, с която разполагаше, той прелиташе през огромните и ирационално оформени пространства бързо, с лекота и най-вече тихо.

Потънал дълбоко в мазната си миризлива койка, Форд Префект спеше сред пешкирите и сънуваше старите места.

По едно време засънува Ню Йорк.

Разхождаше се по Ийст Сайд, покрай реката, така ужасно замърсена, че в нея спонтанно се зараждаха нови форми на живот, които искаха социални осигуровки и право на глас.

Една от тях мина по течението покрай него и му махна. Той отвърна.

Нещото допляска до брега и изпълзя на сушата.

— Здрасти — каза то. — Току-що съм създаден и във всяко отношение съм нов във Вселената. Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?

— Пфюю — каза Форд силно изненадан и объркан, — мога да ти кажа къде са някои барове.

— Ами за любовта и щастието? Изпитвам остър глад за такива неща — каза то, размахвайки пипалата си. — Знаеш ли за тях?

— Можеш да получиш това, което ти трябва на Седмо авеню — отговори Форд.

— Инстинктивно чувствам — каза съществото настойчиво, — че трябва да съм красив. Красив ли съм?

— Доста директен въпрос, нали?

— Няма смисъл да увърташ. Красив ли съм? Нещото беше намокрило всичко наоколо, издаваше жвакащи звуци и се лигавеше. Един пияница наблизо започваше да проявява интерес.

— За мен? — каза Форд. — Не. Но слушай — добави той след миг, — повечето същества не са. Има ли други като теб там долу?

— Кажи ми да ти кажа, пич — каза създанието. — Аз съм нов тук, както ти обясних. Животът е напълно непознат за мен. Какво е той?

Това беше едно от нещата, за които Форд можеше да говори компетентно.

— Животът — каза той — е като грейпфрут.

— Ъ-ъ-ъ, така ли?

— Да, той е нещо като оранжевожълт и на трапчинки отвън, мек и сочен вътре. Има и семки. А, и някои хора изяждат по половин за закуска.

— Има ли тук още някой, с който да си поприказвам?

— Предполагам — каза Форд. — Попитай някой полицай.

Потънал в койката си, Форд се обърна на другата страна. Това не беше любимият му тип сън, защото в него не участваше Ексцентрика Галумбис, тригърдата курва от Еротикон VI, която участваше в повечето му сънища. Но поне беше сън. Поне беше заспал.