Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (15)

Глава 14

Зър-р-р-р, зър-р-р-р.

Зъррр, зъррр.

— Ало, да? Да, точно така. Да. Говорете по-силно, тук е много шумно. Какво?

— Не. В бара бачкам само вечер. На обяд е Ивон, а Джим е собственикът.

— Не, не бях аз. Какво? Трябва да говорите по-силно. Какво?

— Не, нищо не знам за никаква томбола. Какво?

— Нищо не знам за такива работи, чакайте, ще извикам Джим.

Барманката закри с ръка слушалката и се провикна в шумния бар.

— Ей, Джим, един тип по телефона разправя, че бил спечелил томбола. Все казва, че бил билет номер тридесет и седем и че бил спечелил.

— Не, един друг човек спечели, тук в бара и си взе наградата — изкрещя в отговор Джим.

— Пита, дали билетът е при нас.

— А как смята, че е спечелил, като дори няма билет?

— Казва, как така си спечелил, като нямаш билет? Какво?

Отново закри слушалката с ръка.

— Джим, тоя продължава да се прави на много хитър и да ме будалка. Казва, че на билета имало номер.

— Естествено, че ще има номер! Нали е скапан билет за томбола!

— Казва, че имало телефонен номер на билета.

— Затвори тоя телефон и обслужвай скапаните клиенти, имаш ли нещо против?