Мария Семьонова
Вълкодав (3)

Защо да не тръгна на поход,

и на подвизи да не се посветя,

защо да не странствам с години,

щом имам къде да се прибера?

 

Защо да не вдигна платната

за да откривам далечни страни,

щом го има туй щастие земно —

бряг роден, затулен от гъсти мъгли.

 

Защо да не дрънкам оръжие,

за да се сражавам за нечия чест,

щом някому аз съм потребен,

щом чака от мен някой вест?

 

А когато пътеката в трева е обрасла

и не се вижда на раздялата краят,

изведнъж ще усетиш леден полъх в гърба:

„За какво е всичко?…“ И ще се отчаеш.