Мария Семьонова
Вълкодав (15)

Нечуто сенките ще дойдат като спиш,

и ще решават с правото си на съдници

в света широк кому ти любовта си да дариш,

каква да е родената от таз любов звездица.

 

А ти, приспана на нощта от тихото дихание,

ще се усмихнеш във съня по детски благо,

не знаейки каква съдба ще ти се падне

по волята на властните над пролетта ти млада.

 

Усмивката ти ще е доверчива и ранима,

и толкова красив сънят, че няма да се осмелят

да му попречат повелителките на нощта неуловима.

Ще замълчат, преди присъдата да съобщят.

 

От чистото небе ще лее светлина сребриста месечината,

на снопи, наръчи и шепи, пълни със лъчи.

Ще накланя дъхавите пищни клони песекинята,

смехът на млад прозрачен ручей ще звънти.

 

И ще помилва вятърът лицата на безстрастните съдници.

Ще засияе чудото на мястото на тръгналата си тъма.

Най-мъдрата ще каже: „Да се махаме, сестрици —

нека тя да избира сама и решава сама“.