Мария Семьонова
Вълкодав (19)

Подвластни сме на мимолетните желания,

като дечица, търсещи забава.

Последствията от нашите деяния

дори не се опитваме да си представим.

И после плаче тъжното сърце:

„Какво ни причини, съдба!…“

а сме помагали за случването на това

със собствените си ръце.

 

За всичко свършено се носи отговорност,

неправдата не можеш да я скриеш в мрака.

И днешният ти грях след десет века,

ще се стовари върху твоите потомци.

Така че, без да губиш време в гневни речи,

търгувайки напразно с Боговете,

опитай да се вкараш в пътя

със собствените си ръце.

Не чакай от съдбата подаяния,

на клопките не се чуди.

 

Не чакай някой да те жали,

до дъх последен се бори!

И може би един от твоите потомци,

отдалечен от теб на векове,

поне донякъде ще побеждава

със собствените си ръце.