Кристофър Бар
Солдато (11)

11

АТМОСФЕРА В ПАТРУЛНА: КОЛА МИРИЗМА НА ПРОТРИТА ПЛАСТМАСА, КОЯТО ЗАПОЧВА ДА ЛЕПНЕ, КОГАТО Е ПРЕКАЛЕНО ГОРЕЩО, С БЕЗБРОЙ ПРОГОРЕНИ ОТ ЦИГАРИ ДУПКИ. ПО ПОДА СА ОСТАВИЛИ СЛЕДИТЕ СИ НАСИЛИЕТО, ОМРАЗАТА И СТРАХЪТ. НА ПОКРИВА СЕ ВЪРТИ ЗАКРЕПЕНАТА С МАГНИТ СИГНАЛНА ЛАМПА. ДРУГИТЕ КОЛИ СПИРАТ ИЛИ СЕ ОТКЛОНЯВАТ, ЩОМ ЗАД ТЯХ ПРОЗВУЧИ ПРОНИЗИТЕЛНАТА СИРЕНА, ОТМЕСТВАТ СЕ ВСТРАНИ ИЛИ СЕ ЗАКОВАВАТ НЕПОДВИЖНО В СВОЕТО ПЛАТНО, ЗАЩОТО НЕ ОБИЧАТ ЧЕНГЕТАТА. РАДИОСТАНЦИЯТА ПУКА И СВИРИ, А ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СЕ ЧУВА НЯКОЙ РАЗГОВОР МЕЖДУ КОЛЕГИ. МИРИС НА ЗАСТОЯЛ ДИМ, НА ПОВРЪЩАНО, РАЗЛЯТА БИРА И СТОМАШНИ БОЛКИ.

 

 

— И това ли ще трябва да влачим? — попита Хиро, докато включваше мигача и се вливаше с колата в потока на движението.

— И аз не съм въодушевен — каза Роян. — Но Миърс е била любовница на Касалонга. А междувременно, изглежда, на всички управления в цялата страна е станало ясно, че той е наш специален любимец.

— Чак сега ли са я намерили?

— Да. Живеела е сама в къщата.

— Вярваш ли на това?

— На какво?

— Че се е самоубила. Вярваш ли, че се е самоубила?

— Ще ти кажа, като я видя. Но не само това. Да живееш сам в къща, това може да подействува депресиращо.

— Особено пък ако любовник ти е бос на мафията — добави Хиро.

Намираха се на магистралното шосе. Светлината на сигналната лампа се отразяваше по стоманените трегери на моста, по който караха с виеща сирена. Беше нощ и откъм Хъдсън над града се спускаше мъгла. Габаритите на колата светеха като котешки очи.

— Имаш ли новини от Кати? — попита Роян.

— Не. Новини от нея ще имам едва тогава, когато умре. От погребалното бюро. Но тя никога няма да се застреля сама.

— Това никога не се знае — каза Роян. Той погледна през наплесканото от мухи и комари предно стъкло и включи устройството за напръскване на стъклата и чистачките.

— Така, сега нощта изглежда по-чиста — каза той доволно. Мислеше за Фелисити и за това, че този проклет труп му пречи да научи повече за сейфа във „Фърст Ню Йорк сити банк“.

— Вероятно не се е самоубила. Може би е била убита — каза Хиро.

— Моля ти се, не започвай сега да драматизираш! — каза Роян. — Защо започваш с предположенията още преди да си видял трупа?

— Знам как изглежда — отговори Хиро. — Толкова много трупове съм виждал в живота си, така че винаги знам предварително как ще изглежда. Въобще няма нужда да я гледам! Ако с било самоубийство, добре. Но ако не е, значи Касалонга има пръст в тази работа. Естествено не той самият я е убил, а някой друг по негова поръчка.

— Вече знам — въздъхна Роян. — Солдато. Това име е станало фикс идея за теб.

— Сега накъде? — попита Хиро.

Роян се стресна.

— Надясно, при отклонението. За малко да го отминем.

Колата пое по едно от платната.

— Там отпред наляво и след това — още две мили — каза Роян. — И сме там.

Хиро увеличи скоростта и изключи сирената.

 

 

Пред къщата на убитата имаше патрулиращ полицай с мотоциклет. Той веднага махна на Хиро и Роян през отворената врата. На алеята бяха паркирани една патрулна и една санитарна кола. И двете бяха с изключени сигнални лампи. Друг полицай стоеше до входа на вилата.

Хиро и Роян излязоха от колата. Роян бутна шапката си към тила и хвърли поглед към хълма в парка.

— По дяволите, съвсем ясно е, че това не го е платила тя самата — каза той.

— Не е необходимо жена като нея да си плаща сама — възрази му Хиро с горчивина. Мислеше за Кати. На вратата показаха картите си и влязоха в ярко осветената къща.

Единият от мъжете в хола тръгна срещу тях. Беше с разкопчано габардинено манто и с типичното бомбе на сержант от комисията по убийствата.

— Капитан Роян, лейтенант Хиро — каза Роян.

Мъжът кимна и пое подадената му ръка.

— Сержант О’Брайън — представи се той.

— Това ли е тя?

Сержантът премълча едно: Естествено, какво си мислите, че тук навсякъде се въргалят трупове ли? — и отговори просто:

— Да.

Експлодираха светлини на светкавици. Роян и Хиро огледаха трупа. Тя лежеше по гръб. От главата и лицето вече нищо не можеше да се различи. Вратът й беше в локва изсъхнала кръв. Лекарят тъкмо си прибираше нещата. Някой беше очертал контурите на жената с тебешир върху килима.

— Противно — каза Роян.

— Нормално — отвърна Хиро.

Лекарят се приближи до тях, представи се и каза:

— Коя е причината за смъртта, не е необходимо да казвам, нали?

Очите на Хиро горяха като от неизплакани сълзи. Мислеше за Кати. Защо не лежеше тя сега тук, на мястото на това хубаво младо момиче? После затвори очи и видя една картина — младата жена, залитаща от удара на куршума. Той поклати глава.

— Самоубийство, нали? — попита Роян лекаря. Лекарят свали очилата си и ги сложи в горния джоб на сакото си.

— Е, да, едва ли е било линч, капитане. Пистолетът беше в ръката й и доколкото мога да твърдя това сега, ъгълът на изстрела също съответствува. Кожата и косата на слепоочието също са обгорени. Сигурно много ще сгреша, ако кажа, че това не е самоубийство.

Хиро попита:

— Какво установи експертизата на следите?

— Няма следи — каза сержантът. — Работила с над ръкописа за Касалонга, затова ви позвъних. Изведнъж текстът прекъсва, а след това само е написано: „Не мога повече…“

— Класически случай — каза Роян.

— На мен ми се струва прекалено класически — възрази Хиро. — Няма ли следи от насилствено влизане или за присъствие на втори човек?

— Не — обясни О’Брайън. — Ако е била убита от някого, то той трябва да е прелетял. Като супермен.

— Или е бил особено предпазлив — отговори Хиро. — Като Солдато.

— Джеймс — каза Роян. — Случаят е ясен. Имаме достатъчно работа и без да измисляш убийства от фантоми.

— Солдато не е убиец-фантом — каза той упорито. — Той е реалност и убива, а аз най-сетне бих искал да знам, кой се крие зад това? Кой, по дяволите, е Солдато?

Роян се приближи до приятеля си и леко сложи ръка върху рамото му.

— Вероятно Солдато й е почукал на прозореца и тя така се е изплашила, че се е самоубила — каза лекарят. — Извадила е пистолета от чекмеджето и се е застреляла, след като преди това бързо е написала върху листа „не мога повече“, вместо да ни остави малка скица от лицето му.

— Не — каза Хиро, — но е могъл да застане пред вратата. След това е позвънил, изблъскал я е в хола, притиснал я е към себе си и е стрелял в слепоочието й. После е сложил пистолета в ръката й и е написал изречението върху листа.

— Не звучи съвсем неприемливо — каза О’Брайън. — Особено ако се помисли над какво е работила Сара Миърс.

— Как тогава убиецът е минал през портата? — попита един от присъствуващите.

Хиро сви рамене.

— Може би е позвънил и на портата или пък е скочил през зида и се е промъкнал през парка. От Виетнамската война насам това го може всяко американско момче.

— Не знам — каза Роян замислено.

— Хората от отдела за експертизи трябваше да проверят клавишите на пишещата машина — каза Хиро. — Буквите, с които е написано изречението Н, Е, М, О, Г и така нататък.

Две минути по-късно информацията бе дадена: „Те са били изтрити, лейтенант. По останалите все още има отпечатъци от пръсти и мазни петна.“

Хиро погледна Роян. Роян също го наблюдаваше.

— Какво доказва това, Джеймс? — попита той. Но в погледа му имаше друг израз, полусъмнение, полувъзхищение.

— Могат да се докажат две неща, Франк — отговори Хиро. — Че Сара Миърс наистина е била убита. Но това може и да означава, че сама е избърсала клавишите, за да ни накара да повярваме, че е била убита. Във всеки случай не бива веднага да слагаме тази история в архива.

— Както кажеш — отдъхна Роян. Той се обърна към лекаря: — Тогава изпратете докладната си до мен — Манхатън-Уест.

— Утре вечер — каза лекарят. Той кимна на присъствуващите, взе чантата си и тръгна. Санитарите предпазливо сложиха трупа в един пластмасов чувал и затвориха ципа.

Хиро и Роян се сбогуваха със сержант О’Брайън и излязоха. Тук, навън, през нощта беше по-прохладно, отколкото в града. Вятърът шептеше в короните на дърветата, които обграждаха къщата.

— Навън може да се живее — каза Роян.

— И да се умре — добави Хиро. — Утре ще издърпам ушите на Касалонга.

— Не — отговори Роян. — Ти продължаваш да се занимаваш с пожара! Касалонга поемам аз.

— По дяволите, Франк, без мен ти все още щеше да мислиш, че е самоубийство — каза Хиро изумен.

— И сега мисля така — каза Роян. — Затова си тръгвам. Касалонга трябва да бъде пипан с кадифени ръкавици. Той е малко големичка лъжица за твоята уста. И за мен е голяма, но все пак аз съм капитан.

Имаше и друга причина, която той не назова. Причината беше, че той и Касалонга си приличаха. Сега знаеше това. Стояха на противоположни страни, но и двамата искаха едно и също: пари, много пари. Въпрос на време беше да се запознаят.

— Както кажеш, капитане — каза Хиро примирен. Но кой знае защо, не беше разочарован.

Те тръгнаха към колата. Изведнъж Хиро пак си спомни, че за тази вечер имаше уговорка с Лаура. Тя му се беше обадила сутринта и му каза, че вечерта е свободна. Вероятно сега вече го чакаше в жилището му и се притесняваше.

Той включи сирената и червената светлина, за да стигне по-бързо до града. На връщане не разговаряха. Всеки беше потънал в собствените си мисли. Като стигнаха до управлението, слязоха и се качиха в личните си коли, махнаха си още веднъж и изчезнаха в противоположни посоки.