Метаданни
Данни
- Серия
- Патиланци (5)
- Включено в книгата
- Година
- 1929 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 24гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2010)
Издание:
Ран Босилек. Патиланци
ИК „Хермес“, София, 2009
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов
История
- —Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: moosehead)
Свиден дар
Драги ми Смехурко,
Тия дни наскоро писмо ми донесе раздавачът Ворьо. Писмото разтворих. Бате Патиланчо от Париж го праща. Портрет вътре сложил със надпис за баба. И със тия думи писмото захваща: „Предай, Данчо братко, портрета на баба. А писмото кратко прочети пред всички славни патиланци.“
Зарадвах се много. Прочетох писмото. Разгледах портрета. И си рекох: „Чакай! Ще си изненадам баба Цоцолана. Заедно със нея цялата дружина“.
Намерих в долапа кутия от шапка. В нея сложих друга от дамски шушони. В нея пъхнах трета от женски пантофки. В нея пък наместих хубава кутийка от млечни сапуни, в която положих портрета за баба заедно с писмото. И после захлупих всичките кутии.
Същия ден свиках моята дружина и рекох:
— Другари, подарък за баба от Париж пристигна. Бате Патиланчо таз кутия пратил. Има да се радва баба Цоцолана! Хайде сега всички да я занесеме!
Патилана Дана кутията дигна.
— Зная що е в нея! — викна тя засмяна. — Шапка! Модна шапка! Образец парижки! Да̀ ли я разтворя?
Но аз не й дадох.
— Не, не бива, Дано! Баба ще се сърди. Нека тя самичка пред нас я разтвори.
И тръгнахме дружно. Сварихме вкъщи баба Цоцолана. Кутията дигнах, с две ръце я хванах и така подхванах:
— О, миличка бабо! Бате Патиланчо тоя дар ти праща. От Париж пристигна.
Баба Цоцолана радостно замига и викна засмяна:
— Шапка, Божке, шапка! Ах, вашият бате навреме я пратил. Че старата вече съвсем я не бива. Отвори я, Данчо!
Кутията бавно пред всички отворих. На нашата баба нещо попреседна. Досетлива Дана тогаз заговори:
— Не е шапка, бабо, а модни шушони. Кутията вижте! Хем мода последна! Ботушки с пружина!
И пак се зарадва баба Цоцолана. Зарадва се с нея цялата дружина. И баба пак рече:
— Патилан си знае. Студове ужасни настанаха вече. А мен без шушони никак ме не бива. Пък ако са длъжки, по ще ми отиват. Отвори бе, Данчо, и тая кутия!
И тая кутия пред всички отворих. На нашата баба пак нещо преседна. Патилана Гана тогаз заговори:
— Не било шушони! Пантофки е, бабо! В такива кутии пантофки се слагат.
И пак се усмихна баба Цоцолана.
— Хубави пантофки! И туй си го бива. Дайте да отворя аз тая кутия!
Баба я отвори. Ядно се навъси и през зъби рече:
— Но това е вече цяла подигравка! На какво прилича!
Патилана Мика тогава извика:
— Не сърди се, бабо! Бате Патиланчо много те обича. Никога със тебе не ще се подбива. Сапун ти изпратил. Сапуни се слагат в кутии такива.
И пак се зарадва баба Цоцолана. Усмихната рече:
— И туй не е лошо. Парижки сапуни, дето подмладяват! Дайте да отворя и тая кутия!
Баба я отвори. Но картон обърнат и лист, на две сгънат, във нея съгледа. И баба заплака:
— Ах, ти, Патилане! Никога не чаках, че така горчиво ти ще ме обидиш!
Тогава аз викнах:
— Недей плака, бабо! А погледни тука!
Писмото разгънах. Портрета обърнах. Баба го погледна. Дръпна го от мене. И скочи от радост баба Цоцолана. И радостно рипна цялата дружина.
Тъкмо десет пъти писмото прочетох.
А баба портрета целува, прегръща. Досами сърцето нежно го притиска. И току повтаря:
— Бабиното чедо! Колко го обичам! От тоя подарък по-свиден не зная! Колко ми е хубав. Сякаш ми се смее!
И пак го целува, и пак му се радва! И ние със нея радвахме се всички. Да беше отнегде, драги ми Смехурко, само да ни зърнеш! И ще си представиш що радост ще бъде, жив и здрав когато бате Патиланчо от Париж се върне!
Поздрав най-сърдечен!