Метаданни
Данни
- Серия
- Юсуф Халифа (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Secret of the Temple, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росица Панайотова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Пол Зюсман. Последната тайна на Дома Господен
Редактор: Олга Герова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954–585–660–2
История
- —Добавяне
Йерусалим
Тълпата беше огромна, поне седем ХИЛЯДИ души, набутани един до друг по петте метра тротоари от двете страни на улица „Султан Сюлейман“, сгъчкани рамо до рамо по полукръга от каменни стъпала към Дамаската порта — мъже и жени, стари и млади, израелци и палестинци, някои понесли запалени свещи, други лозунги и плакати, трети снимки в черни рамки на любими хора, загинали в насилието между двата народа. Всички гледаха надолу към импровизираната сцена пред портата, където двама души — единия с бяла ярмулка на главата, а другият с карирана куфия — стояха един до друг пред един-единствен микрофон. От време на време избухваха аплодисменти, но като цяло тълпата мълчеше и слушаше какво говорят.
Именно в центъра на това множество Юнис Абу Джиш бавно си пробиваше път, облякъл под дрехите си жилетка с експлозиви, с посивяло и плувнало в пот лице. Както го бяха инструктирали, беше отишъл на обществения телефон на ъгъла на „Абу Талеб“ и „Ибн Халдун“, където хората на Ал Мулатам му бяха дали последните заповеди: да прибере жилетката от изоставената строителна площадка, да отиде при Дамаската порта, да се приближи възможно най-много до сцената и да дръпне шнура на детонатора.
— Аллах-у-акбар — мълвеше, докато си пробиваше път, внимателно, за да не се взриви преждевременно. — Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.
Отпред двамата мъже се редуваха да говорят пред микрофона, навеждаха се и се изправяха.
— … край на насилието… отстъпки в името на мира… омраза или надежда… последният ни шанс…
Дочуваше гласовете им като насън, толкова погълнат бе от собствените си мисли. Стигна до края на стъпалата, мина покрай еспланадата пред портата, приближи до сцената и зае позиция в средата пред нея, точно под ораторите.
— … безусловно изтегляне от Западния бряг и ивицата Газа… признаване на правото на Израел на съществуване… изоставяне на правото на завръщане… компенсация за бежанците… Йерусалим наша обща столица… уважение и разбирателство.
— Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.
Болен, замаян, ужасен, той бръкна в джоба на сакото си и напипа първия шнур — за поставяне на експлозивите в готовност, дръпна го и заопипва за втория.
— … един нов свят… заедно като приятели… надежда вместо отчаяние… светлина вместо мрак…
— Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.
Дръпна леко. Спря. Дръпна отново. Застина на място. И остана така, стиснал детонатора, а над главата му двамата мъже се прегърнаха и цялата тълпа запя…