Пол Зюсман
Последната тайна на Дома Господен (89)

Речник

Абба — баща (иврит).

Абас, Махмуд (1935) — наследникът на Ясер Арафат като президент на Палестинската автономна власт. Известен и като Абу Мазен.

Авраам — еврейски патриарх, смятан за родоначалник на евреите.

Абу Заабал — египетски затвор близо до Кайро.

Абу Симбел — археологически обект в Южен Египет. В него се намира един от най-великите египетски монументи — Храмът на слънцето на Рамзес II.

Абидос — култово средище на бог Озирис и гробищен парк на някои от най-ранните египетски фараони. Намира се на 90 км северно от Луксор.

Ахл ел Китаб — буквално „Народи от Книгата“. Мюсюлмански термин за евреите и християните, чиито свещени писания се припознават от исляма.

Аиш балади — безквасен хляб, приготвян от пълнозърнесто брашно.

„Ал Ахрам“ — многотиражен египетски вестник. Името означава „Пирамидите“.

„Ал Акбар“ — египетски вестник.

Ал Куидс — арабското име на Йерусалим.

„Алим ал Симсим“ — египетският вариант на американското детско телевизионно предаване „Улица Сезам“.

Алиях — буквално „Отивам нагоре“. Емиграция към Израел.

Ал Уади ал Гадид — египетски затвор в оазиса Харга.

Амарна — съвременното име на развалините на Акхетатон, град, построен от фараон Ехнатон на източния бряг на Нил по средата между Кайро и Луксор.

Аменхотеп I — ранен фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1525–1504 г. пр.Хр. Гробницата му не е идентифицирана окончателно и до днес.

Аменхотеп II — фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1427–1401 г. пр.Хр.

Аменхотеп III — фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1391–1353 г. пр.Хр. Баща на Ехнатон, дядо на Тутанкамон.

Амир, Игал — еврейски екстремист. През 1995 г. убива израелския министър-председател Ицхак Рабин.

Антониева крепост — крепост в съседство с комплекса на Дома Господен в библейски Йерусалим. Построена от Ирод Велики.

Анх — символ във форма, наподобяваща кръст с примка отгоре. Древноегипетският символ на живота.

Арафат, Ясер (1929–2004) — Основна фигура и фактически ръководител на палестинския народ от края на 60-те години на XX в. до смъртта си през ноември 2004 г. Президент на Палестинската автономна власт от 1996 г. Известен и като Абу Аммар.

Арминий (ок 18 г. пр.Хр.–21 г.) — древен германски герой. Известен с победата си над римските легиони в битката при Тевтобургската гора (9 г. сл.Хр.)

Ашкелон — израелски затвор.

Ая — стих от Корана.

Аялон, Ами — ръководител на Шин Бет от 1996 до 2000 г.

Бабагхануш — египетско ястие, приготвяно от тахан и намачкан патладжан.

Бабий яр — дефиле близо до Киев, където през Втората световна война нацистките наказателни отряди избиват сто хиляди души, основно евреи.

„Банана Айлънд“ — салон за красота в Луксор. Известен като свърталище на хомосексуалисти.

Бар Мицва — еврейски ритуал, отбелязващ възмъжаването на момчето.

Барак, Йехуд — израелски министър-председател от 1999 до 2001 г.

Баргути, Маруан (1958) — известен палестински активист и политик. Затворен от властите в Израел през 2002 г.

Басбуса — грис халва с ядки и мед.

Батя Гур — известен израелски писател.

Бени Хасан — важен некрополис от Средното царство на източния бряг на Нил по средата между Ал Миня и Малауи.

Борш — супа от цвекло.

Бухенвалд — нацистки концлагер в Германия.

Бутнея — квартал в Кайро, известен с крадците и търговците си на наркотици.

Вандали — германски племена, плячкосали Рим през 455 г. сл.Хр.

Веселиил — легендарен еврейски майстор от времето на Изхода. Създал Ковчега на Завета и първия Светилник.

Веспасиан — римски император, управлявал в периода 69–79 г. сл.Хр.

Виа Долороса — буквално „Път на скръбта“. Маршрутът през стария Йерусалим, по който Христос е вървял до кръста.

Войната през Рамазана — арабското наименование на Войната от Йом Кипур (Войната на Съдния ден — б.пр.) от 1973 г.

Гадис, Атайя (1887–1972) — известен египетски фотограф.

Гайзерик (428–477) — цар на вандалите, плячкосал Рим през 455 г.

Гебел Доша — археологически обект в Северен Судан.

Гефилте фиш — традиционно еврейско ястие от варени рибни кюфтета.

Гои (мн.ч. гоим) — обидно нарицателно за неевреи на идиш.

„Голдстар“ — марка израелска бира.

Голдщайн, Барух — еврейски екстремист. Застрелял двайсет и деветима молещи се мюсюлмани в Кедрон през 1994, след което бива пребит до смърт. Смятан за герой от дясноориентираните еврейски заселници.

Гробът в градината — място, където според някои е погребан Христос.

„Гропи“ — известна верига кафенета в Кайро.

Грос-Розен — нацистки концлагер в Полша.

Тут Ма — буквално „Блок на мира“. Израелска организация за мир.

Дахлан, Мохамед (1961) — палестински политик и активист.

Давид (ок. XI–X в. пр.Хр.) — еврейски герой и цар. Баща на Соломон.

Дебир (Светая Светих) — най-свещената част от древния Дом Господен.

Деир ел Бахри — мястото на погребалния храм на царица Хатшепсут, управлявала ок. 1473–1458 г. пр.Хр. Намира се на западния бряг на Нил при Луксор.

Деир ел Берша — некрополис от Средното царство на западния бряг на Нил срещу съвременния град Малауи.

Дойче Ориент Гезелшафт — Германско ориенталско дружество. Институция, изучаваща историята и археологията на Близкия изток.

Джелаба — традиционна роба, носена от египетските мъже и жени.

Джелаба суда — черна роба, носена от египетските селянки.

Джосер — фараон от Трета династия. Управлявал ок. 2630–2611 г. пр.Хр. Построената от него стъпаловидна пирамида в Сакара е първата монументална постройка в света.

Дунум — мярка за площ приблизително равна на 1 декар.

Евен Шетиях — буквално „Камъкът на основата“. Подаващата се над земята скала на земята Мория, върху която е построен древният Дом Господен.

Езра — библейски еврейски законодател.

Еид ел Адха — празникът на Жертвоприношението, един от най-важните празници в мюсюлманския календар.

Ейе и Ти — благородна двойка, живяла през четиринайсети век пр.Хр. Прадядо и прабаба на Тутанкамон.

„Екол Библик“ — институт, основан през 1890 г. с цел изучаване на Библията и археологията на Обетованата земя.

Ел Каб — археологически обект на западния бряг на Нил на 70 км южно от Луксор. Там се намират зрелищни градски постройки от Ранния династичен период (2920–2975 г. пр.Хр.)

Ерекат, Саеб (1955) — палестински политик и академик.

Ерец Израел Ха Шлема — буквално „Цялото на Велики Израел“ — т.е. цялата земя, която библейският Господ дава на Авраам.

Ерез, граничен пункт — основният граничен пункт между Израел и ивицата Газа.

Ехнатон — фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1353–1335 г. пр.Хр. Баща на Тутанкамон.

Заатар — ароматично растение от семейството на ментата от Близкия изток.

Западна стена — останките от крепостната стена на древния Дом Господен в Йерусалим, единствената част от сградата, останала, след като римляните разрушават храма през 70 г. Позната и като „Стена на плача“, а на иврит „Котел“. Най-свещеният обект за евреите.

Звездата на Давид — шестолъчна звезда, един от основните символи на юдаизма. Позната на иврит като „Маген Давид“ — щитът на Давид.

Зедака кутия — кутия за благотворителност, постоянно присъства в много еврейски домове.

Земирот (мн.ч.) — буквално „Песни“. Псалми и химни, които евреите пеят по време на поклонение.

Земя Мория — мястото на древния Дом Господен в Йерусалим, където според Библията Авраам е щял да принесе в жертва сина си Исаак.

Зонах — курва (иврит).

Иврит — езикът, на който е написан Старият завет. Староеврейски. Официалният език в Израел.

Идиш — език, произлязъл от Средна Германия, говорен от евреите в Източна Европа и техните поколения в други държави. Пише се на еврейската азбука и съдържа заемки от иврит, немски, руски, полски, английски и др.

Изида — древноегипетска богиня. Съпруга на Озирис и майка на Хор. Закрилница на мъртвите.

Измаил — най-големият син на Авраам от наложницата Агар. Библейският родоначалник на мюсюлманите.

Иисус [Навин] — служител на Мойсей. Водач на израилтяните след смъртта на Мойсей.

Илия — еврейски пророк.

Имам — ръководител на молитвата на вярващите в джамия.

Имма (мн.ч. иммам) — чалма или тюрбан.

Интифада — буквално „отърсване“. Масово въстание на палестинците на Западния бряг и ивицата Газа срещу израелската окупация. Първата Интифада продължава от 1987 до 1993 г. Втората, или Интифадата от Ал-Акса, избухва през 2000 г. и продължава и до днес.

Исаак — еврейски патриарх. Син на Авраам и полубрат на Измаил. Библейският родоначалник на евреите.

„Ислямски джихад“ — военна палестинска ислямска групировка, основана в края на 70-те години на XX в.

ИСО — Израелски сили за отбрана. Израелската армия.

Иш Аллах — буквално „Ако е рекъл Аллах“. Често употребявана арабска фраза.

„Йедиот Ахронот“ — най-многотиражният израелски всекидневник.

Йеремия — еврейски пророк от VI в. пр.Хр. Предсказал разрушаването на Храма на Соломон от вавилонците. Твърди се, че е умрял в Египет.

Йешива — еврейско религиозно училище за изучаване на Талмуда.

Йоан Гишала — един от ръководителите на еврейското въстание срещу римляните от 66–70 г. Осъден на доживотен затвор след падането на Йерусалим през 70 г.

Йона — еврейски пророк.

Кааба — куполовидна гробница в Мека, най-свещеното място за мюсюлманския свят. Вярва се, че съдържа камък, даден от архангел Гавраил на Авраам. Всички мюсюлмани се обръщат към нея по време на молитва.

Кабала — мистично учение на юдаизма.

Калече — карета теглена от коне.

Кардо — покрита улица в еврейския квартал в стария Йерусалим. Бивш главен път в римски Йерусалим.

Каркаде — отвара от венчелистчета на хибискус, популярна напитка в Египет.

Картър, Хауард (1874–1939). Египтолог. Открива гробницата на Тутанкамон (1922).

Каср Душ — мястото на древноримски храм близо до оазиса Харга.

Катиф — популярен египетски десерт от грухана пшеница и мед.

Кафтан — халат с дълги ръкави.

Кахан, Меир (1932–1990) — еврейски екстремист роден в Бруклин, Ню Йорк. Радетел за принудителното изселване на всички араби от земите на библейски Израел. Убит през 1990 г.

Кемп Дейвид — резиденция на американския президент в щата Мериленд. Място на неуспешните мирни преговори през юли 2000 г. между тогавашния израелски министър-председател Йехуд Барак и Ясер Арафат.

Кен — да (иврит).

Керова — еврейска молитва, което се напява или пее.

Кециот — израелски затвор в пустинята Негев, печално известен с жестокостите си.

Кидуш — еврейска молитва, рецитирана през шабата и празниците.

Клог из мир — фраза на идиш, означаваща „Клетият аз!“

Константин I (ок. 274–337 г.) — познат като Велики. Първият римски император, приел християнството.

Кор — археологически обект в Северен Судан.

Кохеним (мн.ч.) — наследствени свещенослужители в Дома Господен.

Кнесет — буквално „Събрание“. Еврейският парламент.

Кубат ал Сахра — арабски термин за Купола на скалата, основната ислямска светиня в Йерусалим.

Корая, Ахмед (1937) — министър-председател на Палестина от 2003 г. Познат и като Абу Ала.

Куфия — кърпа за глава, носена от арабите мъже.

Куфр — нарицателно за хора, които не изповядват исляма. Неверници.

Мауристан — област в християнския квартал на стария Йерусалим.

Мангонел — катапулт за мятане на големи камъни.

Маниак — еврейска дума за „задник“.

Масата на обредния хляб — един от свещените предмети в древния Дом Господен в Йерусалим. На нея се е съхранявал обредният хляб за службите в храма.

Матмидим (мн.ч.) — еврейски учени, изучаващи Талмуда.

Маца — безквасен хляб, употребяван от евреите по време на Пасхата.

Машрабия — традиционно египетско изкуство, дърворезба.

Меа Шарим — предградие на Йерусалим, северно от стария град.

Менгеле, Йозеф — нацистки лекар в Аушвиц с прякор Ангела на смъртта. След края на Втората световна война избягва в Южна Америка. Умира в Бразилия през 1979 г.

Мендил — кърпа за глава, носена от палестинските жени.

Менора (Светилник) — светилник със седем рамена, един от най-старите символи на юдаизма и герб на държавата Израел.

Менефта — фараон от Деветнайсета династия, управлявал ок. 1224–1214 г. пр.Хр.

Мешугина — нарицателно на идиш за „откачен човек“.

Мецуца — кутийка, съдържаща цитати от Второзаконието, прикрепяна към касата на вратата на домовете на ортодоксалните евреи.

Мидан Тахрир — центърът на съвременно Кайро. Името означава „Площад на освобождението“.

„Мир сега“ — основното израелско движение за мир. Основано през 1978 г.

Мирни споразумения от Осло — комплект предложения за мир между Израел и Палестина, договорени тайно в Осло и подписани във Вашингтон през 1993 г.

Мишнах — основите на еврейското устно право, компилирани през II в. сл.Хр.

Молочия — подобно на спанак растение, отглеждано в Египет.

Мосер — предател, изменник (идиш).

Мубарак, Хосни — президент на Египет от 1981 г.

Мюезин — служител в джамията, който призовава вярващите към молитва по пет пъти на ден.

Небиш — слабоволев, плах човек (идиш).

Немее прическа — прическа, носена от древноегипетските фараони.

НПО — неправителствена организация.

Озирис — древноегипетски бог на подземния свят.

Окситански език — френски диалект, понастоящем почти отмрял, използван в областта Лангедок на Южна Франция. Език на средновековните поети трубадури.

Осемнайсетата династия — историята на Древен Египет се дели на Царства (Старо, Средно и Ново), които на свой ред се делят на династии. Осемнайсетата династия включва четиринайсет фараона и покрива периода от ок. 1550 до 1307 г. пр.Хр. Това е първата от трите династии от Новото царство (ок. 1550–1070 г. пр.Хр.).

Остракон (мн.ч. острака) — парче от глинен съд или варовик с надпис или рисунка. Древният еквивалент на съвременен лист за писане.

Палестинска автономна власт (ПА) — полуавтономна палестинска управа с правомощия на Западния бряг и ивицата Газа. Създадена от Мирните споразумения от Осло (1993).

Пеот (мн.ч.) — бакенбарди, носени от ултраортодоксалните евреи.

Песах — Пасха. Еврейски празник, възпоменаващ Изхода от Египет.

Пилешка кнейдлах — пилешка супа с кнедли. Популярно еврейско ястие.

Пилон — масивен вход или портал на фасадата на храм.

Пилум — копие, използвано от римските воини.

Протоколите от Сион — фалшив документ, публикуван през 1905 г. в Русия, претендиращ да бъде еврейски заговор за световно господство. Макар впоследствие да се доказва, че е фалшификат, документът и до ден-днешен подхранва антисемитизма.

Райе — председател, ръководител.

Раджуб, Джибрил (1953) — палестински активист и политик.

Рамзейон — погребален храм на Рамзес II на западния бряг на Нил при Луксор.

Рамзес II — трети фараон от Деветнайсета династия. Управлявал ок. 1290–1224 г. пр.Хр. Един от най-великите фараони на Древен Египет.

Рамзес III — фараон от Двайсета династия. Управлявал ок. 1194–1163 г. пр.Хр. Погребалният му храм в Мединет Набу е един от най-красивите монументи в Египет.

Рамзес VI — фараон от Двайсета династия. Управлявал ок. 1151–1143 г. пр.Хр.

Рамзес IX — фараон от Двайсета династия. Управлявал ок. 1112–1100 г. пр.Хр.

Рафах — палестински град близо до египетската граница в ивицата Газа. През 2004 г. тежковъоръжени израелски военни отряди избиват там множество цивилни палестинци.

Раши (1040–1105) — еврейски учен и коментатор. Истинското му име е Соломон бен Исаак.

Река — цикъл молитви.

Роговете на Хатин — битка през 1187, в която Саладин побеждава кръстоносците.

Родеф — предател (иврит).

Розенкройцери — езотерична религиозна общност. Емблемата й включва роза и кръст.

Ромема — предградие на Йерусалим на северозапад от града.

Сабра — нарицателно за израелец кореняк. Сабра е вид кактус и се предполага, че също като кактусите израелците трябва да бъдат бодливи отвън и меки отвътре.

Сабра и Шатила — палестински бежански лагери в западен Бейрут, сцена на клането през 1982 г. Въпреки че злодейството е било извършено от ливански християнски милиции, Израел се смята за съучастник, тъй като по това време западен Бейрут се контролира от неговата армия.

Саладин (1138–1193) — английската форма на името Салах ал Дин. Велик мюсюлмански военачалник.

Сакара — некрополис на древната египетска столица Мемфис. Обширна погребална площ в пустинята покриваща почти седем квадратни километра. Там е стъпаловидната пирамида на Джосер, първата истинска пирамида в Египет. Намира се на 20 км от Кайро.

Сефарди — евреин от испански произход.

Сети I — фараон от Деветнайсета династия, управлявал ок. 1306–1290 г. пр.Хр.

Сига — игра, подобна на таблата, известна и като табессига.

Симон Бар Гиора — един от водачите на еврейското въстание против Рим от 66–70 г. Екзекутиран след падането на Йерусалим през 70 г.

Соломон — цар на Израил през IX в. пр.Хр. Син на Давид.

Сура — глава от Корана, свещената книга на исляма. Всяка от сто и четиринайсетте сури се дели на аят, или раздели.

Тайбех — палестинска бира.

Талит — молитвен шал, носен от евреите по време на поклонение.

Талит катан — подобна на риза дреха с ресни по всички ръбове, носена от ултраортодоксалните евреи под всекидневното им облекло.

Талмид Хакхамим (мн.ч.) — буквално „Послушници на мъдрия“. Посветилите се на изучаване на еврейските закони.

Тамар хинди — разхладителна напитка, приготвяна от фурми.

Тарбуш — фес.

Тарха — кърпа, носена на главата от спазващите традициите египтянки.

Тел ел Фараин — буквално „Възвишението на фараоните“. Археологически обект в Северен Египет.

Тефилах (мн.ч. тефилин) — кутийки, съдържащи откъси от Библията. Ортодоксалните евреи ги привързват към челата или ръцете си по време на някои молитви.

Нахут — вид вариво.

Тиванската троица — Амон, Мут и Хонсу. Тримата древноегипетски богове, на които е посветен храмът Карнак.

Тиванските възвишения — верига от хълмове на западния бряг на Нил при Луксор.

Тит — син на император Веспасиан. Главнокомандващ римската армия, превзела Йерусалим през 70 г. Управлявал през периода 79–81 г.

Тиша Бе Ав — буквално „Девети Ав“, датата в еврейския календар, когато са били разрушени и Първият и Вторият Дом Господен (съответно от вавилонците и от римляните). Дата за голям скръбен спомен за евреите.

Тобе — бродирана рокля или кафтан, носени от палестинските жени.

Тора — основните текстове на еврейската вяра, състоящи се от първите пет книги на Библията. Известна и като Петокнижие.

Торли — традиционно египетско ястие, яхния или задушено.

Торши — смесена зеленчукова туршия. Популярна египетска лека закуска.

Тот — древноегипетски бог на писането и смятането. Обикновено изобразяван с човешко тяло и глава на ибис.

Туна ел-Гебел — археологически обект на западния бряг на Нил близо до град Малауи.

Турия — мотика.

Тутмос II — фараон от Осемнайсета династия, управлявал ок. 1492–1479 г. пр.Хр.

Уади Бибан ел Мулук — буквално „Долината на портите на царете“. Арабското наименование на Долината на царете.

Уади Халфа — град в Северен Судан. Място на много важни археологически находки от времената на фараоните.

Уард-и-Нил — буквално „нилско цвете“. Често срещано египетско водно растение.

Ум али — популярен египетски десерт, сладкиш, напоен в мляко, захар, стафиди и канела.

Ум Култум (ок. 1904–1975) — легендарна египетска певица.

Умма — мюсюлманската общност.

Умра — поклонение до Мека. За разлика от по-важното хаджийство може да се извърши по всяко време на годината.

Университет „Беир Зеит“ — палестински университет в Рамала.

„Фарид“ — марка близкоизточни цигари.

„Фатах“ — палестинска фракция, основана от Ясер Арафат в края на 50-те години на XX в. Думата означава както „победа“ на арабски, така и пак на арабски акроним на „Движение за национално освобождение на Палестина“.

Фаянс — материал от изпечен кварц с глазиран повърхностен слой. Използван широко в древен Египет за направа на украшения, малки съдове, шабти и др.

Фелаха (мн.ч. фелахин) — селянин.

Фрум — дума на идиш, означаваща „ревностно религиозен“.

„Хаарец“ — израелски всекидневник.

Хаджийство — поклонение до Мека, единият от „петте стълба“ на мюсюлманската вяра. Другите четири са шахада (декларация за вярност), салах (молитва, рецитирана по пет пъти на ден), заках (даване на милостиня) и спазване на постите по време на Рамазана.

Хагоги дерев — традиционно арменско ястие, сарми с лозов лист.

Хазан — псалт. Този, който води хоровото пеене в синагогата.

Халакха — всички еврейски закони, писмени и устни.

Халлах — сплетен хляб, консумиран от евреите по време на шабата.

„Хамас“ — военно палестинско националистическо ислямско движение, основано през 1987 г. На арабски „хамас“ означава както „религиозна ревност“, така и обратен акроним на „Ислямско съпротивително движение“. Основната фигура в него — шейх Ахмед Ясин, е убит от израелците през 2004 г.

Ханука — еврейски празник, възпоменаващ победата на Юда Макавей над гърците на Антиох и прочистването на Дома Господен.

Харам ал Шариф — буквално „Благородното светилище“. Квартал в стария Йерусалим, в който се намират джамията „Ал Акса“ и Куполът на скалата, третият по степен свещен обект в ислямския свят. Хареди — ултраортодоксален евреин. Хасид — клон на ултраортодоксалното юдейство.

Хауагая — египетско нарицателно за чужденец. „Хизбула“ — буквално „Партия на Бога“. Военна шиитска ислямска групировка, базирана в Ливан.

Хипостилна зала — зала, чийто покрив се крепи от колони.

Хор — древноегипетски бог, син на Озирис и Изида. Изобразяван с човешко тяло и глава на сокол.

Хоремхеб — последният фараон от Осемнайсета династия (въпреки че някои египтолози го смятат за първи фараон от Деветнайсета династия). Управлявал ок. 1319–1307 г. пр.Хр.

Хурии (мн.ч.) — девственици, задоволяващи потребностите на мюсюлманите в отвъдния свят.

Хъмви — съкращение от High Mobility Multi-Purpose Wheeled Vehicle (Високопроходимо многофункционално колесно превозно средство).

Чикаго Хаус — Седалището на археологическата мисия на Чикагския университет в Луксор.

Шаабан, Абдел-Рехим — египетски музикант.

Шабат — еврейският празничен ден от седмицата, сабат, събота (иврит).

Шабти — малка фигурка във формата на мумия, обикновено от дърво или фаянс, слагана в гробницата, за да помага на покойника в отвъдния живот.

Шадуф — дървен скрипец, използван за вадене на вода от Нил.

Шамполион, Жан-Франсоа (1790–1832) — френски учен, дешифрирал йероглифите.

Шарон, Ариел (1928) — израелски военачалник и политик. Министър-председател на Израел от февруари 2001 г.

Шахада — мюсюлманско религиозно пророчество.

Шахид — ислямски мъченик, Шебаб — буквално „младеж“. Палестински младежи.

Шема — основната молитва на юдейската вяра, изградена от три библейски цитата: Второзаконие 6:4–9, Второзаконие 11:13–21 и Числа 15:37–41.

Шин Бет — Службата за вътрешна безопасност на Израел. Еквивалент на МИ5 и ФБР.

Шиша — наргиле. Използва се в кафенетата и домовете из целия Близък изток.

Шломо, Арци — израелски музикант.

Шул — синагога (идиш).

Шума — тояга или бастун.

Щетл — градче (идиш). Нарицателно за селища в Източна Европа, населени предимно от евреи.

Щраймел — голяма кожена шапка, носена от ултраортодоксалните евреи.

Юда Макавей — еврейски военачалник от II в. пр.Хр. Освободил Йерусалим от гърците на Антиох.

Юцим (мн.ч) — глупаци, простаци (идиш).

Яд Вашем — паметник на холокоста и музей в Йерусалим.

Янсун — популярна египетска напитка от анасон.

Ярмулка — шапка, носена от евреите по време на молитва. Ортодоксалните евреи я носят постоянно.

Ярцайт — (от немски Yahrzeit) годишнина от смъртта на роднина или скъп човек.

Ятриб — оригиналното име на арабския град Медина.

Яков — еврейски патриарх. Син на Исаак и внук на Авраам.