Пол Зюсман
Последната тайна на Дома Господен (73)

Луксор

— Какво е това? Какво намери?

Халифа се подпря на парапета на верандата. Гласът му беше нетърпелив, развълнуван.

— Рамка от велосипед, инспекторе.

— По дяволите! Сигурен ли си?

— Мисля, че хората ми ще познаят една рамка от велосипед, като видят такава.

— Мамка му!

Детективът изплю недопушената цигара, стъпка я и измърмори ядно нещо за тази последна фалшива аларма. Пред него дузина работници с омазани в кал джелаби превръщаха с туриите си грижливо поддържаните лехи с рози и безукорната морава около къщата на Дитер Хот в лунен пейзаж от ями, изкопи и купища от пръст и пясък. Копаеха вече три дни и три нощи, гурнауис фелахин, селски работници от селата на западния бряг на Нил, най-добрите копачи в цял Египет. Ако в градината имаше нещо заровено, само те щяха да го открият. Но не бяха намерили нищо, само две бетонни водопроводни тръби, изгнилите останки на стар шадуф, а сега и част от велосипед. Където и да беше скрил Дитер Хот Менората, тя определено не беше тук. Както дълбоко в себе си Халифа беше убеден от самото начало.

Погледна бъркотията уморен, обезверен, запали поредната цигара и махна на раиса на групата да даде на хората си почивка до края на деня и да си съберат инструментите. Обърна се и влезе обратно във вилата. Тук разрухата също беше пълна: половината дъски на пода бяха изкъртени, купища книги и всякакви хартии лежаха разпилени навсякъде, в бялата мазилка на стените и таваните зееха дупки — резултатът от тридневното все по-интензивно претърсване. Три дни напразно претърсване, защото и тук бе ударил на камък: никаква Менора, никакви намеци за местонахождението на Менората, дори никакво споменаване на проклетото нещо.

Сега застанал насред целия този хаос в коридора, с провиснала от устата цигара, Халифа призна, че е направил всичко възможно. Офисът на Янсен в хотел „Мена-Ра“ — игра с думата „менора“, чак сега го осъзнаваше, — бившият му дом в Александрия, даже синият мерцедес: всичко бе щателно претърсено и извади на бял свят точно мефееш хага — нищо. Единствената друга възможност — приятелката на Хот Инга Грац да беше укрила нещо, когато я беше разпитвал онази вечер, в момента не можеше да бъде проверена, защото няколко часа след като я беше оставил, старицата беше изпаднала в кома, от която според лекарите скоро нямаше да излезе, ако изобщо излезеше. Нямаше с кого повече да говорят, нямаше къде повече да търсят, не бяха оставили камък непреобърнат. Каквото и да беше сторил Хот с Менората, отговорите явно нямаше да бъдат намерени в Египет.

Остана във вилата още двайсет минути, бродеше безцелно от стая в стая, без да знае дали да изпитва облекчение, че е направил всичко, каквото му е било по силите, или разочарование, че не е постигнал повече. След това заключи къщата и тръгна към управлението, за да се обади на Бен Рои и да го уведоми, че търсенето не беше дало никакви резултати. От разговорите им през последните дни — резки, сковани, едносрични — беше ясно, че неговото разследване също не върви по-добре от това на Халифа. Времето и възможностите изтичаха, а Менората си оставаше все така неоткриваема.