Метаданни
Данни
- Серия
- Юсуф Халифа (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Secret of the Temple, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росица Панайотова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Пол Зюсман. Последната тайна на Дома Господен
Редактор: Олга Герова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954–585–660–2
История
- —Добавяне
Израел — пустинята край Мъртво море, близо до Йерихон
Мъжът крачеше напред и назад покрай хеликоптера, пушеше дебела пура и погледът му се стрелкаше от пустия неасфалтиран път отпред към часовника му и обратно. Беше тъмно, единствената светлина идваше от изгряващата луна в трета четвърт, която обливаше пустинята с жълтеникаво сияние. Беше много тихо и стъпките на мъжа отекваха неестествено шумно и сякаш пробиваха неподвижния нощен въздух. Беше прекалено тъмно, за да се разгледа добре фигурата му, но си личеше, че е среден на ръст и много слаб, с гърбав нос, бяла ярмулка на главата и сърповиден белег на лявата буза.
— Да имаш представа кога ще дойде? — долетя глас от кабината на хеликоптера.
— Скоро. Много скоро — отвърна мъжът.
Продължи да крачи, като потупваше нервно с длан по хълбока си, спираше от време на време и накланяше глава, за да чува по-добре. Изминаха пет минути, десет, след което нощният въздух донесе едва доловимото боботене на мотор, а после и хрущенето на чакъла под гумите на автомобил. Мъжът застана в средата на пътя. Колата със загасени фарове бавно изникна от безформените сенки, спря на десетина метра и шофьорът излезе. Посрещачът отиде при него и двамата заобиколиха колата. Шофьорът отвори багажника. Чу се стон и от там излезе мъж, като се подпираше на ръката на шофьора. В тъмнината личеше само, че е по-млад от пушача на пури, че косата му е гъста и черна и че около врата му е увита карирана куфия.
— Закъсня — каза по-възрастният мъж. — Разтревожих се.
Новодошлият дишаше дълбоко и се протягаше, за да раздвижи схванатото си тяло.
— Трябваше да внимавам. Ако моите хора разберат…
Прокара показалец през гърлото си, придружавайки жеста със съскащ звук като от нож, режещ месо. Пушачът кимна, сложи ръка на рамото му и го побутна към хеликоптера.
— Знам — отвърна тихо. — Ходим по въже.
— Надявам се да стигнем до отсрещната страна.
— Трябва да стигнем до отсрещната страна. За доброто на всички. Иначе…
Той безпомощно размаха пурата и двамата влязоха в хеликоптера. Воят на двигателите разтърси пустинята, перките се завъртяха и насякоха мрака.