Виторио Скиралди
Целувам ви ръка (23)

Двадесет и трета глава

Лука прекара следващите дни в обмисляне на плана си.

Знаеше къде да намери хората на Гризанти. Всяка вечер те ходеха в града, за да играят в едно нелегално казино близо до пристанището. Щеше да извика един от тях навън под някакъв предлог и да го принуди да проговори. Не бе изключено обаче и десетниците да не знаят къде се намира скривалището на Гаспаре Ардицоне и в такъв случай провалът му щеше да има опасни последици, а нито той, нито фамилията можеха да си позволят риска от нов неуспех. Когато разбра обаче, че в казиното се появява и Тото Гризанти, най-младият от братята, реши да действа чрез него. Тото беше най-безскрупулният от фамилията, а може би и най-жестокият. Беше нисък и дебел, с руси коси и надупчено от шарка лице и въпреки че бе едва на двадесет и пет години, изглеждаше ужасно зле. Занимаваше се само с карти и жени, но сега, когато баща му беше изпратен в изгнание, навярно се бе почувствал достоен за по-отговорни и славни дела.

Лука прехвърли през ума си всички свои хора и накрая реши да вземе със себе си единствено Пиетро Кораца. Той бе участвал заедно с него в акцията на строежа и също имаше право на реванш. Извика го и го посвети в плана си, като му каза да го запази в пълна тайна, дори и от д’Амико.

Същия ден Пиетро Кораца направи посещение на една своя приятелка. Избра Ерина, тъй като тя достатъчно добре познаваше фамилията, и най-вече защото си нямаше приятел, с когото неминуемо би споделила направеното й предложение. Даде й двеста хиляди лири и й каза, че вечерта Лука ще доведе важни гости, които тя трябва да посрещне както подобава. Щяха да имат нужда от поне още две момичета, които тя трябваше да избере измежду най-добрите. Преди да си тръгне, скри автомата си под пружината на леглото, като й обясни, че имал работа в града и предпочитал да не се разхожда с това желязо. Обеща й, че по-късно ще мине да си го прибере.

— Не го пипай, защото може да изгърми в ръцете ти — предупреди я той — Ако стане така, че не се върна, ще го вземе Лука.

Още веднъж й повтори, че държи момичетата да бъдат внимателно подбрани, и си тръгна. С това изпълни мисията си. Останалото беше работа на Лука.

Вече се беше свечерило, когато Лука паркира автомобила си пред една сграда на тридесетина метра от казиното. Почука сигнала на вратата и човекът зад шпионката дълго време го оглежда, преди да му отвори. Явно не бе очаквал да види Лука тук в тези смутни времена. Набързо прехвърли през ума си имената на присъстващите и прецени, че появата му няма да предизвика безредици, тъй като реши, че в залата няма негови противници. Усмихна му се и го пусна да влезе. Лука му пъхна в ръката една банкнота от десет хиляди лири, но това не попречи на горилата да го опипа за оръжие. Такива бяха правилата в заведението и Лука нямаше за какво да му се сърди. Мина през залите, здрависа се набързо с клиентите и получи няколко потупвания по рамото, след което се отправи към масата с ролетката. Знаете, че само там ще намери човека, когото търсеше.

Пред Тото Гризанти имаше купчина пари и това го бе направило още по-самоуверен, тъй като още щом видя Лука, хвърли поглед към двамата мъже, застанали зад гърба му, сложи една пачка банкноти върху зеленото сукно на масата и каза, гледайки пред себе си:

— Когато котката я няма, мишките танцуват.

При други обстоятелства Лука би реагирал, но сега не можеше да си позволи прибързани действия. Избухна в смях и силно го потупа по рамото:

— Мишките танцуват винаги в компания, нали така, Тото?

Не се бяха виждали от кръщенето на малкия Анджелино. Тото Гризанти също се ухили, Лука седна до него и започнаха играта. Явно тази вечер нямаше късмет. Губеше непрекъснато и Тото започна да го гледа със съчувствие.

— Не се отчайвай, Лука — усмихна се той, — губиш, защото много жени си мислят за теб.

В забележката му имаше ирония, но Лука се направи, че не го разбира.

— Сигурно си прав — отвърна той. — Още повече като зная къде бих могъл да отида сега.

Погледна си часовника. Тото внезапно наостри уши, но се престори на безразличен:

— И там намира ли се нещо по-така?…

Лука кимна и леко се усмихна с израз на нескрито удоволствие.

— А за приятелите? — допълни Гризанти, който вече съвсем бе забравил за ролетката.

— Там винаги има какво да се намери — отвърна Лука, правейки се, че наблюдава внимателно крупието, — но сега по-добре следи играта и не мисли за това.

Гризанти не каза нищо и Лука си помисли, че го е разубедил, но няколко минути по-късно го видя след залога да прибира парите в портфейла си.

— Ако спечеля, ще продължим, изгубя ли, няма да настоявам — заяви Лука с надежда, че съдбата няма да му изиграе номер и да му обърне гръб в последния момент. Рулетката се завъртя, топчето се спря на червено и крупието премести залога пред печелившия. Тото Гризанти сложи ръка върху рамото на Лука.

— Хайде, тази вечер нямаш късмет — каза той и добави на диалект. — Винаги е по-добре ти да чукаш, отколкото теб да те чукат.

Лука Феранте се запъти към вратата. Двамата мъже, които неотлъчно следваха Тото, тръгнаха заедно с него. На изхода той сякаш си спомни за тях и се обърна към Лука:

— Нали нямаш нищо против да дойдат с нас? Те са мои приятели.

И без да дочака отговор, му ги представи. През изминалия половин час, изглежда, бе решил, че е в състояние да води за носа най-опасния от хората на Феранте, след като бе поел в свои ръце инициативата за вечерта и го третираше като най-обикновен сводник.

Когато излязоха на улицата, се обърна към Лука с тон, който не търпеше възражения:

— Козимо ще тръгне с теб, а ние с Пепино ще дойдем с моята кола. Къде отиваме?

Лука му каза адреса и се разделиха. Козимо беше изпратен, за да следи всяко негово движение, тъй като, макар и да нямаше открита вражда между фамилиите им, Тото Гризанти искаше да бъде сигурен, че Лука няма да сложи пистолет в джоба си, преди да се видят на уреченото място.

По пътя Лука отвори жабката и направи онова, което се очакваше от него. Извади пистолета, провери предпазителя му, после сякаш внезапно се сети за нещо, погледна спътника си, който го наблюдаваше подозрително, и остави пистолета на мястото му.

— Тази вечер ще имаш нужда от топ, а не от пистолет — вулгарно се ухили Козимо и Лука веднага влезе в тона му.

Стигнаха и слязоха от колата. Тото Гризанти и Пепино вече ги чакаха. Влязоха и се изкачиха по стълбището на третия етаж. От всички най-възбуден беше Гризанти, който не преставаше да досажда на Лука с безбройните си въпроси за момичетата. Позвъниха и след няколко секунди Ерина им отвори. Изглеждаше сънена и гримасата на неприязън, която се появи на лицето й при вида на четиримата мъже, окончателно премахна подозренията на младия Гризанти.

— Вече си бях легнала — каза тя. Тото не пропусна да демонстрира любимия си номер, бръкна под халата й, поднесе пръстите под носа си, вдъхна ги с израз на блаженство и попита:

— Ще ми дадеш ли да подуша парфюма ти?

— Сама ли си? — обърна се към нея Лука.

— Оттатъка са две приятелки — отвърна Ерина, възвърнала вече професионалния си тон.

Отидоха в спалнята, където намериха двете момичета да си лакират ноктите на краката.

— Трябва ни още едно момиче — каза Лука и хвана Ерина за ръката. Искаше да покаже на другите, че той не се отказва от своето.

— Ние и така ще се оправим — обади се Тото Гризанти и седна на леглото, последван незабавно от двамата мъже, които от този момент натам явно нямаше да си позволят никаква инициатива без негово съгласие.

Лука разбра, че трябва да разчупи атмосферата. С почти гротескни движения, симулирайки възбуда, която впрочем така и нямаше да му послужи, той започна бързо да се съблича и след няколко секунди бе напълно гол. С непринуден жест хвърли сакото и панталона си на леглото до прозореца, където знаеше, че Кораца е оставил автомата, после взе Ерина на ръце и я отнесе на дивана в хола. С това сякаш даде сигнал за действие. Тримата мъже побързаха кой първи да се освободи от дрехите си. Лука не ги изпускаше от поглед. Видя Тото да пъха пистолета си под килима, а Пепино остави якето си на един стол до леглото, така че във всеки момент бе достатъчно само да протегне ръка, за да вземе оръжието си. Единствен Козимо остана без оръжие. Изглежда, не го бяха пуснали да влезе с пистолет в казиното, а после не бе успял да го вземе от автомобила на Тото Гризанти.

Ерина коленичи пред дивана, но Лука си даде сметка, че ако я оставеше да си свърши работата, щеше най-малкото да изгуби част от рефлексите си. Положи я да легне на дивана и започна да я целува. Така можеше да следи онова, което ставаше в съседната стая. Чуваше сподавените проклятия на тримата мъже, своевременно прекъсваните негодувания на момичетата и всеобщите им стонове. Настъпваше подходящият момент. Ако ги изчакаше да свършат, всичко щеше да се усложни и той щеше да се озове по-скоро пред задоволени, отколкото пред възбудени мъже, раздразнени в нагона си от липсата на трета жена. Влезе в стаята, предупреждавайки за присъствието си с мръсна забележка, която незабавно постигна желания ефект. Тото Гризанти го погледна с неприязън и му извика:

— Ей, какво правиш? Да не би да свърши? Та ти си по-зле и от зайците!

Двамата му приятели го накараха да млъкне, тъй като не искаха да се разсейват.

— Ще изпуша една цигара — отвърна Лука и се наведе да си вземе сакото.

— Махай се оттука, че ни пречиш! — викна му Гризанти, но Лука вече не му обръщаше внимание. Това щеше да бъде последната обида, която понасяше от този човек. Бръкна под пружината за автомата и когато напипа металния приклад на оръжието, потрепери от удоволствие. Скочи на крака върху килима и внезапно срещна ледения поглед на Тото Гризанти, който го гледаше с недоумение.

— Не мърдайте или ще ви избия всичките! — изрева той.

Ритна с крак от килима пистолета на Гризанти, който се претърколи и се спря до гардероба, а с лявата ръка взе якето на Пепино.

— Да не си полудял или ти става зле, когато чукаш! — гневно го погледна Тото Гризанти. По устните на Лука не се появи дори и тик, наподобяващ на усмивка, и тримата мъже видяха истинското лице на жестокостта му, за която толкова бяха слушали да се говори.

Лука извика Ерина и й каза да отвори гардероба. Ерина незабавно изпълни волята му.

— Извади всички дрехи — нареди й той.

Ерина се подчини. Знаеше, че това, което става, са мъжки работи и че няма да пострада, стига да прави онова, което се иска от нея.

Козимо се опита да се доближи до ръба на леглото, но Лука насочи автомата си към него и пророни с леден глас:

— Още едно движение, и ще те застрелям като куче.

Ерина вече бе изхвърлила всички дрехи от гардероба и чакаше следващата заповед. Лука се обърна към тримата мъже и каза:

— Вдигнете ръцете на тила си и влезте в гардероба.

Тримата го погледнаха с недоумение.

— Хайде, бързо в гардероба! — повтори той.

Жените бавно се отделиха от партньорите си. Тото се опита да промени тона:

— Лука не прави глупости! Нашите фамилии не са във война. Вече достатъчно се забавлявахме, а сега остави това желязо и ни остави да се посмеем на шегата ти.

— Аз не се шегувам — отвърна Лука. — Зная, че не сме във война, и ако направите това, което ви казвам, нищо лошо няма да ви се случи. А сега влизайте в гардероба.

Този път тримата се подчиниха и когато вече бяха вътре, Лука каза на Ерина да заключи вратата.

— Лука, тази шега скъпо ще ти струва! — извика Гризанти, а една от двете му горили добави:

— Рогоносец долен!

Лука прибра ключа и гневно им извика:

— Ако не млъкнете, този гардероб ще се превърне в ковчег за вас.

Нареди на трите жени да легнат по очи върху кревата и те се подчиниха, без да гъкнат. После започна да се облича. Няколко минути по-късно телефонът иззвъня. Беше Пиетро Кораца.

— Идвай с момчетата — каза Лука и затвори телефона. Облече си сакото и прибра пистолетите на Гризанти и на Пепино.

На вратата леко се почука. Позна сигнала, уговорен с Кораца и отиде да отвори. Когато тримата влязоха в стаята, той се приближи до гардероба и го отключи. Козимо изхвърча отвътре като снаряд и се нахвърли върху него, но бе посрещнат от жесток удар с коляно в корема и се преви на две. Лука го удари по тила с приклада на автомата си и нещастникът се свлече на пода, без дори да изохка. Другите двама се бяха вкаменили при вида на насочените към тях дула. Лука ги накара да коленичат пред леглото с ръце на тила и се обърна към момчетата:

— Завържете ги!

Момчетата и без него си знаеха работата. Застанаха зад Тото Гризанти и Пепино, удариха ги с пистолетите си по главите, за да ги зашеметят, и ги завързаха.

— Няма ли да ги облечем? — попита Пиетро Кораца.

— Не — отвърна Лука, — но им вземете дрехите.

Един от хората му излезе на площадката и повика асансьора. Завиха тримата мъже в одеяла и ги натикаха в кабината.

Преди да си тръгне, Лука се приближи до жените, които все още не смееха да се помръднат. Бръкна в джоба си, извади шест банкноти от по сто хиляди лири и ги хвърли на леглото.

— Този път нищо лошо не ви се случи, но ще трябва да забравите това, което видяхте. Ако някой ви пита какво се е случило, ще казвате, че Лука Феранте е идвал заедно с трима свои приятели и са си тръгнали заедно. Това е единственият ви шанс да се спасите.

Жените мълчаливо му кимнаха и той напусна апартамента.

Хората му вече бяха натоварили Тото Гризанти и телохранителите му в камионетката, бяха запалили двигателя и го чакаха. Пиетро Кораца се беше настанил отзад до пленниците, които засега не бяха нищо повече от три вързопа. Лука даде ключовете от колата си на едното от момчетата и преди да се отправи към автомобила на Гризанти, потвърди мястото на срещата им:

— Ще се видим при чичо Филипо.

Докато караше след камионетката, си помисли, че всичко беше минало като по ноти, но не почувства никакво удовлетворение. Това беше само началото на акцията, която навярно щеше да приключи едва на следващия ден. Разбира се, ако щастието не му изневереше. На утрешния ден се очакваше да пристигне Лучано с тялото на Масимо и тази мисъл го изпълваше с печал. Той нямаше да го съпроводи до гробището. Впрочем дори и дон Анджелино нямаше да присъства на погребението. На Никола д’Амико беше казал, че тази вечер ще се срещне с едни приятели, от които очаква да получи сигурни сведения за скривалището на Гаспаре Ардицоне. Разбира се, на Лучано щеше да му стане неприятно, ако не го видеше на погребението, но нямаше да го вземе чак толкова навътре. Ако го посветеше в своя план, той със сигурност нямаше да го одобри и щеше да му забрани да го изпълни. Лучано нямаше да се съгласи с методите му на действие, а още по-малко с похищението над най-младия син на дон Емилио Гризанти. Сега обаче дон Емилио не играеше никаква роля в своята фамилия, която независимо от декларирания неутралитет се беше свързала с една друга заслужаваща спокойно да се нарича вече фамилията Ардицоне.

Камионетката зави по черния път, който водеше към къщата на чичо Филипо. За последен път бе идвал тук, преди да се отправи за атентата над строителния обект на Билечи. И тогава се беше надявал да убие Ардицоне, но се бе провалил. Сега положението се беше променило. Действаше на своя глава и при евентуален неуспех щеше да плати с живота си.

Когато двата автомобила и камионетката спряха на поляната пред къщата, Лука нареди да разтоварят пленниците, които още бяха в безсъзнание. Пренесоха тримата мъже в един ъгъл на бараката, той лично отиде да се увери, че въжетата, с които бяха вързани ръцете и краката им, са пристегнати добре, след което излезе навън.

Нареди на едно от трите момчета да се погрижи колата на Тото Гризанти да изчезне, каза на чичо Филипо, че за няколко дни ще има нужда от къщата му, и го изпрати в града с камионетката, като преди това го посъветва да не казва за това на никого от фамилията.

Когато остана сам с Пиетро Кораца, Лука се отпуска на един стол и помоли приятеля си да потърси нещо за ядене. Кораца намери в един шкаф хляб, сирене, салам и бутилка вино и ги сложи на масата. Вечеряха, след което Пиетро Кораца извади тесте карти и започнаха да играят в очакване на утрото. На два пъти пленниците се опитаха да кажат нещо, но Лука незабавно ги принуди да замълчат. Не изпитваше никакво чувство към тези хора. Те бяха само брънки от една верига, която трябваше да го отведе до Ардицоне, и нищо повече.

Пиха и пушиха през цялата нощ. На разсъмване Лука хвърли картите на масата, даде автомата на Кораца, взе един нож и се приближи до Тото Гризанти, който продължаваше да ги гледа безмълвно, почти вкочанил се от студ. Сряза въжетата на краката му, направи същото и с останалите двама и се обърна към Пиетро:

— Изведи ги навън и ги закарай зад къщата.

Малко по-късно отиде при тях, нарамил инструментите, които беше успял да намери: две прави лопати и една кирка.

Заби едната лопата там, където пръстта му се стори най-рохка, после взе автомата от ръцете на Пиетро Кораца, и му подаде ножа.

— Дайте си ръцете — извика Кораца. Разряза въжетата и им свали одеялата.

— Започвайте да копаете — каза Лука. Тримата мъже бяха съвсем голи, зъбите им тракаха от студ и той изпита презрение към тях. Така както бяха съблечени, не можеха да предизвикат уплаха дори и у дете. Приличаха на голи охлюви и самите те сякаш чувстваха тежестта на собственото си безсилие. Нямаха смелост дори да се опълчат срещу него и да протестират.

— Студено ни е — каза Козимо.

„Дотука стига протестът му“ — помисли си Лука и го погледна с огромна умора в очите.

— Започвайте да копаете и ще се стоплите — нареди той.

Козимо и Пепино взеха лопатите, оставяйки кирката за шефа си, и започнаха да копаят.

Тото Гризанти дори не ги удостои с поглед.

— Слушай — обърна се той към Лука, — искаш да ни избиеш, така ли?

— Зависи — отвърна Лука.

— От какво? И защо искаш да ни убиеш? Ти знаеш коя е фамилията ми и ти е ясно как ще реагира тя, ако на мен ми се случи нещо лошо.

— Не ми пука за твоята фамилия — промълви Лука. — Копай!

Сега вече и тримата започнаха да копаят с всичка сила. Лука ги гледате и се питаше кой ли от тях първи щеше да наруши мълчанието. Разбира се, това беше Тото Гризанти.

— Какво искаш от нас?

Сега беше моментът. Явно вече напълно бяха „изпуснали парата“.

— Искам да ми кажете къде мога да намеря Гаспаре Ардицоне — спокойно каза Лука.

— Върви на майната си — отвърна Гризанти. — Гаспаре ще те очисти. И без това вече се има с някои от твоите хора. Но дори и да не успее, братята ми ще го направят. Пуснеш ли ни, все още ще ти останат някакви шансове да оцелееш, стига дон Анджелино да се застъпи за теб и да се разкараш оттук, но ако ни убиеш, и самият Господ Бог няма да те спаси.

— Зная, че ще ме убият — съгласи се Лука и в гласа му прозвуча искрено примирение, — но преди това аз вас ще убия. Къде е Ардицоне?

Тото Гризанти не отговори и Лука разбра, че играта ще се проточи. Приближи се до Козимо. Беше решил да убие първо него, като се надяваше, че с това достатъчно ясно ще заяви намеренията си.

— Къде е Ардицоне? — повтори въпроса си той. — Ако не ми кажеш, ще те убия като куче.

— Оставете го да си дрънка — каза Гризанти. — Той е от хората, които отворят ли си устата…

Не успя да довърши. Проехтя автоматичен откос, Козимо изохка, преви се на две и се строполи на земята. Тото Гризанти го гледаше пребледнял.

— Трапът е достатъчен и за трима ви — каза Лука и насочи автомата към Пепино. Нещастникът падна на колене, закри лицето си с длани и куршумите разпръснаха черепа му, оставяйки по земята пръски от мозък.

Тото Гризанти едва се държеше на краката си. Изглежда, сфинктерът му не бе издържал и изпражненията бавно се стекоха по краката му. Лука опря дулото на автомата в гърлото му:

— Къде е Ардицоне?

— В една къща до Томазо Натале, недалече от запустялата мраморна кариера. Стои там през целия ден и ако искаш, мога да дойда с теб. И без това днес имаме среща. Ако не се появя, ще се усъмни, че е станало нещо… Вземи ме със себе си, ще стане по-лесно и така ще бъде по-добре и за теб…

Говореше на пресекулки и заекваше. Накрая спря и погледна Лука в лицето, за да разбере как е приел предложението му. Дори и не разбра, че умира. Без да сваля очи от него и без да демонстрира каквато и да е емоция, Лука бавно натисна спусъка. Изстрелите разкъсаха гърлото и главата му се пръсна като узряла диня.

Лука изтри кръвта, която беше обляла лицето му и пусна автомата на земята. Бутна тялото в рова и Кораца, който стоеше и гледаше сцената като вкаменен, се опомни и се спусна да му помогне. Ровът не беше достатъчно дълбок, но по-късно момчетата щяха да се погрижат да го оправят. Хвърлиха няколко лопати пръст върху труповете и се прибраха в къщата.

— Сигурен ли си, че не ни излъга? — попита Кораца.

— Каза истината — отвърна Лука и се отдалечи, тъй като искаше да се измие. Яката на ризата и сакото му бяха опръскани с кръв. Сложи глава под чешмата и започна да трие лицето си с две ръце. Междувременно Пиетро намери една фланела и му я донесе.

— Може би ще ти е малко тясна — каза той, — но ще е по-добре от ризата.

Лука тъкмо обличаше фланелата, когато дочу шум от автомобил, който се приближаваше по черния път. Изтича навън и грабна автомата, но преди още колата да бе спряла пред къщата, позна Никола д’Амико. Старецът погледна купчината пръст, под която лежаха трите трупа, и поклати глава. Вече беше научил за всичко.

— Ти си луд — каза той. — Луд си! Не разбираш ли какво ще се случи?

— Защо? Това, което вече се случи, нищо ли не означава за теб? — отвърна Лука и си закопча сакото.

— Това е извън всякакви правила. Гризанти бяха неутрални, не биваше да ги избиваш! — изкрещя д’Амико.

— По дяволите правилата! Свърши се тя! Вече не съществуват никакви правила — развика се Лука. После, плюейки на всякакво уважение, сграбчи стария съветник и го разтърси, а в гласа му прозвуча гняв и почти отчаяние: — Д’Амико, вече няма никакви правила. Кой се съобразява с твоите правила? Тези, които удавиха Мариуча ли? Тези, които предадоха сина ти, или онези, които избиха нашите млади момчета? Не си ли разбрал още, Никола д’Амико, че сами си подложихме задника с тези наши правила?

Старецът наведе глава и Лука го прегърна развълнуван.

— Искам да убия Гаспаре Ардицоне и ще го направя.

Гласът му отново се бе успокоил, но зад това спокойствие прозираше дълбоката му печал от онова, което според него бе неизбежно и което отново го изправяше срещу неговия consigliori.

— Сега заедно с Кораца ще отидем да го навестим, а после сам ще отговарям пред дон Анджелино за всичко, което се е случило.

— Внимавай — каза му д’Амико. — Лучано пристига днес. Докато не се върнеш, няма да му казвам какво се е случило. Бъди много внимателен. Сега остана единствен ти.

Този път той го прегърна.

Лука се върна в къщата и си облече палтото. Пиетро Кораца вече беше готов и го чакаше в колата. Подаде му автомата, след което отвори багажника, за да се увери, че всичко е наред. Вътре намери още един автомат и малък сак с ръчни гранати. В кариерата те щяха да са му нужни повече от всичко друго. Махна с ръка на Никола д’Амико и седна на волана.

Томазо Натале не бе далече, но му беше нужен половин час, за да стигне до него. Познаваше мраморната кариера, но от няколко години не беше идвал в нея. Последния път бе отскочил дотук с едно момиче, преди да го придружи до аерогарата. Несъмнено това беше спокойно местенце и Гаспаре добре бе избрал скривалището си. Информаторите му бяха казали, че преди да изчезне, Ардицоне беше изпратил жена си при родителите й в Германия и бе постъпил разумно, тъй като на Лука щеше да му е твърде неприятно, ако му се наложеше да убива и жени. Струваше му се, че не е в състояние да стори такова нещо и поне в това отношение се чувстваше различен от онези, които бяха сторили такава мръсотия с Мариуча. Забеляза патрул на пътната полиция и инстинктивно отпусна педала за газта. Не можеше да си позволи риска да бъде провален заради някаква си полицейска глоба.

Горкият Никола д’Амико, каза си той. Един ден щяха да убият и него, както бяха убили дон Сантино Билечи, и щяха да го погребат под развалините на неговия сгромолясващ се свят. След д’Амико, разбира се, щеше да дойде и неговият ред, но Лука Феранте поне нямаше да умре с горчивото чувство, че безропотно е чакал събитията.

Сети се и за дон Анджелино, който не се беше обаждал, откакто беше заминал, и навярно беше отнесъл със себе си само една снимка от Масимо и няколко спомена. Единственият син, който му беше останал, бе Лучано, но той вече бе „американецът“ и не принадлежеше към фамилията.

— Дай да запаля — обърна се към Пиетро Кораца — Свърших цигарите и дори не успяхме да изпием по едно кафе. Трябва да спрем някъде. И без това разполагаме с още малко време.