Франсоаз Долто
Женската сексуалност (7)

Ситуацията в двойка като сублимирана диалектика на диадата

Когато става дума за оралния полюс, не бива да се забравя ролята, която играе на тази възраст езикът — той позволява да се говори в кухия орган на устата с нейната челюст — както за момчето, така и за момичето. Момичетата обаче проговарят по-рано и по-добре от момчетата. Те имат „остър“ език като компенсация на „атрофирания“ пенис. Много по-често се плезят и с тази мимика показват, че имат право да премълчават мислите си, без устата им да е скопена, т.е. че могат свободно да приемат пола си. Не става дума за игра с личния центробежен пенис, както някои биха си помислили заради асоциацията с формата на езика^[1].

Тук трябва да наблегнем на значението на казването и правенето, две културни дейности, пренесени от оралното и аналното. За „казването“ излъчващата ерогенна зона е устата чрез овладяния дъх, езика и захапката (диференцирана способност). „Правенето“ се дължи на върховете на крайниците с многобройни пръсти. Двете дейности „казване“ и „правене“ са фалически и изречените и чути думи, както и извършените и видяни действия могат да бъдат, вън от субекта, фалически представители на цялостната му личност. Ако това казване и правене е достатъчно мощно, за да предизвика реакция у възрастните, момиченцето изпитва чувство на доверие към съществото си, към изборите си. То е прието, признато, следователно оправдано в своите възможности. Реакциите на възрастните доказват, че казаното е осезаема реалност, след като има, чрез субективното у другия, видим и понякога осезаем ефект — награда или наказание.

Митоманията и интригантството пряко произтичат от еротичната фиксация, свързана с оралната диалектика и с нарцисизма, производен на междучовешките отношения, които се създават на този стадий. Детето развива специфична за пола си орална културна етика, т.е. отъждествява се с поведението на майката и към самото нето, и към бащата (роден или избран). Детето — момиче или момче — усеща себе си като неподвижна централна ос по отношение на периферното движение на родителите си.

На тази възраст действа също етиката на „хубаво за гледане“, предизвикваща желание да се докосне и вземе. Забраната да се гледа и забраната да се докосва са равносилни за детето на заповедта „не пипай“, поставена между желаното и желаещия, т.е. между гръдта, майката, която се отдалечава от него против волята му, и самото него. То се възприема като неподвижна маса, като самотно съществуване поради желаното и неприкосновено „не взимай-не гледай“, явяващо се втори елемент от двойката, поради който — когато го гледа и напразно желае — детето има само себе си, сведено до това, до центрирана от желанието му маса.

Мястото, от което започва усещането за незадоволено желание, е ерогенната зона; мястото, от където идва задоволяването, е допълващата ерогенна зона. У детето ерогенна зона се появява само чрез създаването на пространство, на празнина, отделяща двете телесни маси на кърмачето и на майката, чийто неподвижен полюс дете е пасивен спрямо подвижния полюс майка. Тъй като майката има за атрибут целия свят, с който си отива и се връща, кърмачето, детето (момиче или момче) се чувства център на света, чиято периферия се разпростира до там, докъдето все още чува как майка му идва и вижда как майка му се отдалечава.

Единственото му „имам“ е мястото, където у него живее желанието към майка му; пасивното му „мога“ се измерва с продължителността на стеничното й присъствие в него. Активното му „мога“ се измерва чрез разстоянието, на което зовът му, със или без плач, овладява майката, като я принуждава да се появи. То обаче разпознава пасивното си можене само по страданието, причинено му от недостатъчно активното му можене — майката, която разпознава по миризмата и гласа, чиито повици и думи предизвикват появата на всичките й атрибути и по-специално на другите хора и на баща му, майката, „голямата“, държи цялата власт. Да я загуби за детето означава да загуби света. Да говори като нея означава да участва във властта й.

Ако през този период наложи на казването и правенето строги ограничения, възрастният може да накърни и личността, и пола на детето много преди едиповия стадий. Това може да доведе до осакатяване или до насочване на изборите и преживяванията му чрез удоволствието, свързано с образовата контаминация, съдържаща се в нещо казано от него на събеседника, или чрез думите на възрастния, оценяващ казаното от детето.

До петгодишна възраст най-голямата радост на децата, когато са сами помежду си, е да произнасят за свое удоволствие думи, свързани с екскрементите или, по-рядко, е храната; последните са свързани със социалните игри като играта на „продавачи“.

Колкото до думите, свързани с екскременти, те винаги биват произнасяни сериозно, сякаш децата имитират разговорите на важни люде. Тези думи са значително по-многобройни и чести у момчетата. Това свидетелства в полза на идеята за представителната заместителна стойност на екскремент, която имат за момичетата куклите; последните служат за образов посредник в бъбренето, свързано с дуалните фалически еротични отношения, с които момичетата, за разлика от момчетата, обичат да се забавляват.