Франсоаз Долто
Женската сексуалност (46)

Щом нито мъжкият член, нито оргазмът се търсят заради самите тях, какъв е тогава специфично женският начин на генитално задоволяване?

Този въпрос заслужава да бъде поставен. Не става ли дума за изместено изливане на нейния разтворен полов орган, който вика фалоса, означаващ с избликналата сперма майчинство, желано от нея само ако мъжът, на когото се е отдала, я желае? Ако е така, това изливане се изразява в отдаването на тялото и силите й на мъжа, дори с цената на евентуален отказ от физическо майчинство, за да бъде негова съпруга, за да се идентифицира с блясъка на кариерата му — която е най-голямото му дело и цел, — с неговия материален, афективен и социален успех.

Достатъчно е жената да достигне, отвъд фалическия външен вид на телата, до емоционалната същност на своя пол, за да започне да разбира рефлексивно по-малко себе си, отколкото мъжа; но и това, както по времето на клиторната мастурбация, от която се е откъснала, защото й се е сторила безинтересна, е нарцистична рана за нейната интелигентност, която търси — както тази на мъжа — логиката и разума, облягайки се на механизмите, производни от предгениталните и фалическите сублимации. Разбира се, всички тези истински и динамични мотивации са сексуални. И въпреки че, каквото и да казва за своя избор, дълбоко в себе си тя усеща половия си орган, той остава за нея недосегаем, невидим, полиморфен в еротичните й усещания — от най-податливите за изразяване с думи и за локализиране в периферията, що се огнася до функциите на тялото й, до най-неизразимите с думи и най-дифузните в интимността на вътрешното й тяло, що се отнася до цялата й личност и дори отвъд нейните времеви и пространствени граници, т.е. до най-неразумното, — без това да я изненадва. Половият орган, за който носи отговорността още от детството и който е постоянен източник на безусловни емоции, е формално непонятен за нея извън диалектиката на майчинството, а в самото него има такова разминаване между емоциите, които обещава, и тези, които носи, че майките невинно смесват в предназначението им матката със сърцето — орган може би по-почтен, а може би и по-правдоподобен.

Колкото до плодовитостта, насмалко да кажа плодородието, на нейната сексуалност на всички нива на нагоните, тя също е неоценима от гледна точка на телата и дори на сърцата, когато се отнася до етичните в същността си човешки същества. Смисълът на последните е в смисъла на плода, роден от техния плод, в сублимира-ния генетичен смисъл, а не във формалното раждане, нито в грижите по отглеждането и възпитанието, които жените с основание полагат за децата, нито в зрелищните постижения, производни от еректилната фалическа етика, нито в социалния успех, производен от аналната естетика, все неща, които могат да ги ласкаят за известно време. Техните страдания и блаженства са невъзможни за оценяване, за споделяне, за разбиране и въпреки това са постоянен и преобладаващ източник на радост, когато обичат.

Във всичко това става дума за здрава генитална психология. Какво тогава означава здрава жена?