Франсоаз Долто
Женската сексуалност (44)

Гениталната разлика между мъжете и жените в субективната им представа за възстановена цялост след половия акт

Мъжът: Мъжът, който е изпитал наслада в половия акт, е отново нарцистично единен с представата за тялото си, помирен със своята импотентност между половите актове, т.е. помирен с висящия на фалическото му тяло мек полов орган. Той може да не обича със сърцето си своята партньбрка. В такъв случай за него жената е въображаем, материализиран фалически обект, частичен обект, който е обладал в коитуса. Обладавайки я стенично във фалическото й тяло и прониквайки фалически в нея с втвърдения си пенис (зъб, пипало, крайник за статичната му и динамична представа, избликване за функционалната му представа), той си възвръща цялост-та, запълва липсата, сигнализирана от напрежението на желанието му. Той е доволен от себе си.

Ако жената е дала на партньора си осезаеми за сетивата доказателства, че е изпитала — или ако е симулирала — удоволствие по време на половия акт, освен възстановяване на нарцистичното единство на тялото си, мъжът изпитва усещане за междуличностно съгласие по отношение на удоволствието, символизиращо тогава трети елемент: той е направил нещо, за да даде наслада на една жена. Той отново я е направил жена. Той е горд от себе си.

Случва се мъжът да ревнува от удоволствието, изпитвано от партьорката му, когато не е сигурен, че се дължи нему, а не на другаде придобит опит, повторително събуден у нея. От там идва афинитетът на някои мъже към нищожества, които не могат да съществуват без тях (Пиг-малион), като към девственици, които не могат да ги сравняват с друг. Понякога след дефлорацията, ако само трудността на акта ги е възбуждала, жената се превръща за тях в счупена играчка и те я отхвърлят, защото представлява собствената им кастрация, която продължават да отричат и в същото време предизвикват. От там също идва и афинитетът на някои мъже към жени, които са фригидни с всички мъже им казват, че са такива. Това ги „амбицира“, както твърдеше един от тях, за постигане на удоволствие, обещаващо им фалическо надценяване.

С една дума, избирателността спрямо третия елемент, удоволствието, което вместо да даде на жената, мъжът взема само за себе си, говори, струва ми се, за неразрешена през детството символична кастрация на пасивно анално удоволствие или за телесна представа от времето на непреодоляния анален стадий. Вероятно през периода на изявяването на едиповите конфликтни генитални сили емоционалната среща с бащата в сцена на съперничество за съблазняване на майката е предизвикала у момчето фантазми за първичната сцена, изживяна от него като неприемане на стойността на жената и на женската й вагина — смешен, но и много опасен съперник, и победител, когато жената ражда бебе, което е плът от нейната плът и награда, и което тя кърми с удоволствие, оставащо непознато за мъжа. Такива момченца не се прощават лесно с вниманието на майка си, което са принудени да делят с по-късно родените деца. За тях не само пенисът, който е неспособен да роди дете, но и анално-ректалният изход опитва своята пасивна привличаща сила над бащата в започнатото с майката състезание. Когато достигнат времето на гениталната си зрелост, тези бивши момченца компенсират чрез извънбрачни полови актове, които представляват за тях възнаграждение за аналната им мощ, свързана с неоплодителното удоволствие, и така лекуват раната, нанесена на нарцисизма им от факта, че са дали деца на законната си съпруга, деца съперници в любовта й към него.

Когато някои мъже са останали белязани от страха от убийствена анална кастрация (който е явен у страдащите от натраплива невроза и хомосексуалистите), когато са научили, че именно от корема на жените излизат живите деца, чийто зародиш е получен от мъжа, но че децата никога не се раждат от тялото на мъжа, те желаят жени, фригидни или не, няма значение — впрочем, ако не са фригидни, ще станат, — които да им служат за фетиш на раждащата дупка — ректална или вагинална, за тях не е много ясно; и се свързват с такива жени фетицщ, дори чрез брак, за да имат права над тях и над децата от тях, а не за да са щастливи и да ги направят щастливи. Този род мъже обичат също така да се женят за разведени жени с деца, за да играят пред тях ролята на законен баща и за да ги отделят чрез влиянието си над тях от връзката с истинския баща, особено ако детето е момче. В други случаи те „правят“ дете на някоя жена, за да я похитят законно, и поверявайки го на грижите на майчиния или бащиния му род, лекуват по този начин раната в нарцисизма им, останала от хомосексуалната им фиксация към бащата, когото не са успели да съблазнят, или от оралната, аналната или уретралната им фиксация към майката.

Това е в общи линии всичко субективно присъщо на мъжа в желанието му към жената, което е в действие, за да направи срещата в половия акт значима за него в нар-цистично отношение — независимо от всякаква емоционална междуличностна среща, и поради което всеки физически успешен за мъжа полов акт, каквито и да са удоволствието и последствията за жената, е фалическо утвърждаване, ласкаещо нарцисизма му. Може дори да се каже, че всяко проникване с пениса през някой изход на тялото (мъжко, женско или животинско) на партньора е в основата на факта, че кое да е еротизирано момче, проецирайки се в нечие друго тяло, играейки едновременно ролята на мъж и на жена, на пасивна и на активна страна, може да се чувства победител, когато половият акт е успешен за него. След акта то има добро самочувствие и не го е особено грижа какво усеща другият и дали също е изпитал удоволствие. Сметнах за необходимо да осветля с това кратко проучване мъжката субективност, свързана само със стеничната ерекция, проникването и изпразването. То е нещо като мастурбация с подставен обект, която не винаги му носи чувство на благополучие. Така ще разберем по-добре онова, което придава оригиналност на женската субективност.

Жената: За да се появи желанието в гениталната област на жената съгласно функционалните нужди на пениса, т.е. за да стане възможно проникването, необходимо е женската й характеристика да е била приета добре от родителите й при раждането и оралният период в детството, включително отбиването, да е преминал благополучно. Ако е останала отрицателна или е продължила да предявява изисквания за майчиния фалически частичен обект (гърдата), тя може, чрез оралното инвестиране на вагината си, да представлява заплаха от осакатяване за пениса на мъжа в половия акт. Трябва също вагината и да е била валоризирана в периода на траур по аналното магическо дете, каквито е мислела, че са бебетата за жените, за да се предотврати опасността от изнасилване, което може да претърпи, ако инвестира вагината си, подобно на анус, с центробежна фалическа динамика по отношение на частичния обект. Необходимо е следователно желанието на жената да бъде безразлично по отношение на вагината й, която да не е инвестирала изобщо, нито активно, нито пасивно, просто да я игнорира, или да я приема като място на притегателен зов за центростремителен пенис, ценен с това, че е по-могъщ, отколкото разрушителните избори, с които жената би могла да се чувства изпълнена.

Но нейният кръгов вулво-вагинален отвор може да бъде също пасивно инвестиран и с анално либидо. В този случай жената не изпитва нито желание, нито отвращение. Тя се оставя в ръцете на мъжа и може да си създаде субективно обединена фалическа представа за себе си и за полов орган с анално-ректален характер, свободен за частичен обект, приличащ на фекалия. Но тогава трябва фалическата й личност да е била инвестирана с нарцисизъм, за да се съревновава със съблазнителните жени в привличането на мъжа от разстояние, което й носи наслада от победата. Всъщност става дума за жени, на които мъжете са необходими като сексуални обекти, а не за да утвърждават нарцисизма им. Външният им образ често е no-скоро този на женския маскарад, отколкото на женствеността.

Осъществяването на коитуса не изисква нито истинско установяване на едиповия комплекс, нито — и още по-малко — неговото разрешаване. За него е необходимо още в предгениталния период да се приеме отлагането на задоволяването и преноса на синовната зависимост от майката или бащата върху партньора. Тази зависимост може да се съпътства от много голяма афективна амбивалентност. Фантазмите за орален садизъм по отношение на половия орган на партньора не са непременно конфликтни за нея. Такива са само в случай на бременност, тъй като плодът е представител на мъжа в неговата фалическа и сексуална дейност и жената изпитва чувство за вина, свързано с миналата покорност към майката, която й е попречила да влезе в едиповия конфликт. Може би този факт е донякъде причина за повръщането през бременността.

Ако мазохистичните или садистичните анални съставки, отнасящи се към този предедипов период, доминират, интервалите между половите актове са придружени от болки в корема. Бременните също изпитват болки или са крайно придирчиви към грижите и вниманието към тях заради „особеното“ им състояние. Раждането е болезнено, от болестно-дефекационен тип, с разкъсване — центробежно изнасилване, но половите актове не са болезнени. Когато раждането е психопатологично — изключвам случаите на анатомически невъзможно раждане, — то се дължи на тревожността на родилката, причинена от продължили през цялото й детство описания на премеждията на собственото й раждане от страна на майката. И тъй като в интроецираните спомени за това раждане майката се е валоризирала, описвайки родилните си мъки, когато на свой ред стане майка, дъщерята не може да постъпи иначе, освен по възможност да я надмине в катастрофалните страдания, които, повтарям, са напълно неоправдани от анатомична гледна точка.

За да може една жена, неминала през разрешаването на едиповия комплекс, което я е направило генитална, да бъде привлекателна за мъжа, тя трябва да инвестира тялото си с орално и анално либидо. Трябва да умее да изглежда хубава и добре сложена. Това й е необходимо, за да се чувства равноправна на пазара на жените. И когато се гледа в огледалото, което е най-добрият й приятел, трябва да й е приятно да се харесва, идентифицирайки се по този начин в зрителните си нагони с мъж, на когото се харесва като жена. Фактът, че нещо от този период остава у всяка жена, може би се дължи на дългото неравно съперничество с майката, готово да се пробуди в присъствието на жени, които мъжете, харесващи и на нея, продължават да гледат. Споменатото инвестиране проличава във вниманието, отделяно от жените на грижите за тялото и облеклото — грижи, малко познати на мъжете, освен през юношеството, когато не са още уверени в социалната си боеготовност, в смелостта си с момичетата, в проникващата си ерекционна сила, накратко, в себе си. Но юношеското безпокойство минава бързо и по-късно жените им или шивачът, или бръснарят трябва да карат мъжете да се грижат за тоалета и външния си вид.

Достатъчно е да влезем в някой фризьорски салон за мъже и в някой за жени, за да се убедим в това. Рядко може да се види мъж, който да не чете вестник, докато бръснарят се труди върху главата му. При дамите не е така. Най-малкият жест на фризьора се наблюдава, обсъжда се с него и буклите безкрайно се подреждат. Същото е и при пробите на дрехи при мъжкия шивач и при дамската шивачка. Мъжът иска пробата да става бързо. Ако шивачът е доволен, чудесно! Ако не е, жалко! На, него вече му е омръзнало. А при жените знаете как е. Освен ако в желанието си да бъде мъж, жената не е отрекла женствеността си и не предпочита да изглежда като мъж в обноските и облеклото си.

Ако жената няма център, ако желанието й не е насочено към мъжа, когото обича или когото иска да привлече, тя се чувства вдовица, преди да се е омъжила. И наистина е вдовица на баща си, от когото не е родила инцестното си дете. Преди това е била вдовица на майка си, която във фантазмите за първичната кастрация може би й е отнела пениса с одобрението на съпруга си. Разбираемо е, че фалическото, което й остава — изправеното тяло и порасналите през пубертета гърди, е обект, който не е за пренебрегване, за който трябва да се грижи. Докато още никой мъж не е свързан чрез желание с нея, тя изпитва в половия си орган вълнение, което не се потвърждава от никакъв друг знак, освен от менструалната кръв, доказваща безплодната и дупка. Тя прикрива тази дупка чрез дръзкото полюляване на ханша, заоблеността на гърдите, тънката талия, на които тесните дрехи придават финес, а свободните предизвикателна загадъчност, и посредством които незаетата й матка загатва за себе си. Лицето й, чиито ерогенни изходи украсява, лъстивите погледи, престореното й бягство, когато някоя плячка се окаже улучена от разстояние, са за нея спечелени точки, които бележат пътя й в обществото преди да открие любовта.

Някои жени ревнуват от всички жени, които преди тях са привличали желанието на мъжа, или от тези, които по време на разходка той оглежда с интерес. Те искат единствени да притежават личността му, половия му орган, социалната му ценност, аналната му мощ, възхищението му, плодовитостта му. Накратко, всичко, което представлява фалическа стойност за тях. Вероятно поради тази причина те обявяват всички мъже за егоисти, дори и тези, които не са.

Когато желанието на жените още е само вулво-вагинално, то е свързано с нарцистичното орално и анално либидо и поради този факт е несъзнавано кастриращо или, да речем, осакатяващо пениса, похищаващо избликващата сперма и насочено към дете фетиш, обещано като удобен за гледане, опипване и изяждане (чрез целувки) продукт; красиво и добре сложено дете — тук винаги има повече или по-малко пренос на нарцисизма върху заоблените, пълни догоре гърди, — или фетиш на препълнен мехур, който произвежда за тях, жените, в искан от тях час, хубави екскременти, добре оформени, частични плодовити обекти, които му забраняват да задържа за себе си и да дава, когато на него му се иска. Кърмачетата, децата трябва също да не се цапат, да са добре оформени, учтиви, мирни, съвсем като папагалчета, и да правят чест на извлеченото от тях уретро-ректално съдържание. Тези вулво-вагинални жени са пораснали момиченца, фрустрирани от това, че не са се харесвали на бащите си, въобразили си или наистина усетили, че той не ги е обичал, защото не са момчета, и все пак обичали достатъчно майка си, за да искат да се идентифицират с нея. Те никога не са задоволени. Въпреки че не искат да изпуснат мъжа си, те го преценяват като отвратителен съпруг, неспособен да разбере „жертвите“, които жените правят за дома и за децата си; впрочем децата им, които търсят своята самостоятелност, преминавайки през безброй характерологични смущения, им се струват такива, каквито те ги подтикват да бъдат: екскременти (лайнари). Всичко това се преживява емоционално отдалечено от партньора или съпруга и от децата им. Вместо да признаят личността на последните, когато са вече поотраснали и от тях се иска да задоволят очакванията им, те им дават за пример чуждите деца („виж сина на еди кого си“, „виж дъщерите на еди кого си“), които според тях са съвършени. Колкото до съпруга, на него му се дава за пример поведението на друг мъж спрямо жена му: „Той не би постъпил така с жена си! Виж как се грижи за нея“ и т. н. Казах за тези жени, че са останали на стадия на настоятелното орално желание за фалическо осакатяване; в живота те всъщност са едни досадници. Поради вечното си недоволство те нито за миг не оставят намира заобикалящите ги, лишават ги от свободно движение и инициатива, чрез която сексуалният предгенитален дух на детето, момиче или момче, и мъжкият дух на съпруга се изявяват, когато са истински генитални и истински свързани с майката или съпругата, като заедно с това се чувстват свободни.

Вулво-вагиналните характеристики на либидото, ще рече генитални в началото си, но не отишли по-нататък у споменатите нарцистични жени, чието описание е едва пресилено, са различни у мъжа, когато той е нарцистичен съпруг и баща. Това несъмнено се дължи на факта, че неговата гениталност, когато е плодотворна, само подпомага спътницата му, но не води до раждане на дете. Такъв мъж обучава и формира детето за обществото, но го прави от време на време, със сурови, кастриращи наказания, понякога целящи да оскърбят и унижат, като се чувства оправдан в нарцисизма си, поддържайки ценен социален Аз, който успокоява съвестта му. Но не е досадник като майката, несъмнено защото тя носи своя тайно похитен от мъжа плод и иска да го изгради само за себе си. Поради неразрешен едипов комплекс, тя не е достигнала до понятието за генитално сублимиране, без което жената не може да отгледа дете, да му предостави самостоятелност и да го отдели от себе си, за да го даде на обществото.

Според такива жени техният съпруг или сексуален партньор би трябвало, като майката и бащата в оралния период, да ги носи на ръце в социалния смисъл на думата, да ги храни, облича, да им доставя удоволствие, да ги показва в обществото като свое фалическо значение и да ги остави да властват над децата — партеногенетични обекти, които те са заченали, родили и отхранили като своя собственост, тъй като са фетиши на любовта им към самите тях; а мъжът би трябвало да им се възхищава във всичко това, за да бъде живо тяхно огледало, в което поне да се съзерцават, щом не могат истински да се почувстват жени; в замяна те никога не проявяват нежност към мъжа си и каквото и да им дава — по тяхна молба или по своя инициатива, — то никога не е онова, което са искали.

Този вид жени не винаги са фригидни те изпитват нимфомански оргазми, обикновено от мастурбационен клиторен тип, прикрит с парчето плът, което мъжът им предоставя, особено ако срещнат мъже, предпочитащи жени-деца, чието удоволствие е клиторно-вулвено и дифузно кожно. Изпитват също особено наслаждение от зърната на гърдите, мастурбирането с които през детството е свързано с клитора и с фантазмени садо-мазохистични емоции. Това са сексуално пасивни или мазохистични жени, напълно зависими в замяна на пълната им или относителна битова и най-вече социална фалическа импотентност.

В общество тези жени изпитват разяждащо чувство за малоценност. Когато към състоянието им на фрустрирани се прибави нова фрустрация, тяхната психосоматич-на реакция е незабавна и всички трябва да научат за нея. Страданието, боледуването в техните очи донякъде компенсират чувството им за малоценност. Странното за наблюдателя обаче е търпимостта на мъжете към такива жени. Докато друга жена, инвестирала генитално вагината си и поради този факт преминала през страха от изнасилване по време на едиповия комплекс, може да предизвика у мъжа желание да я убие, тази, която си го заслужава, попада, както се казва, на мъже, които се оставят да бъдат манипулирани и са грижовни към нея, оплаквайки се скрито, но разрешавайки й да разиграва зловредния за семейството и за децата театър.

Случва се тези жени да бъдат фригидни със съпрузите си, които са социално добре поставени, но то е, когато имат основания да мислят, че ако изпитат наслада, ще възнаградят мъжа. Не са фригидни с любовниците си, от които получават удоволствие в половия акт като компенсация за фалическата мощ — пари или деца, — която не могат да изтръгнат от тях. Накратко, ендогенните им отношения със съпруга са амбивалентни, емоционално атресивни и телесно пасивни; или емоционално пасивни и телесно агресивни, ако ерогенната зона на пениса на съпруга е избрана като фетиш и, още повече, ако социалната зависимост е направила възможен преноса на задоволяващата икономическа зависимост върху съпруга, както при момиченце, на което татко и мама дават парички и купуват дрешки. Ще добавя, че тези жени, каквато и да е впрочем тяхната социална и културна среда, имат твърде малко културни, социални или политически интереси в широкия смисъл на думата. Никога не им стига времето, казват те за свое извинение. Всъщност единственото им желание е незабавно да свръхкомпенсират липсващото им в областта на осезаемите материални неща. Накратко, те са спрели преди едиповия комплекс и не могат да излязат от афективната си изостаналост.

Твърде изненадващо е да се види, че емоционалният и сексуален живот на хората в нашата френска цивилизация все по-често спира развитието си преди разрешаването на едиповия комплекс или регресира до този стадий (след опита на двамата да избягат, каквото неуспешно „бягство от дома“ е сватбеното пътешествие). Едипо-вата ситуация у възрастния е прехвърлена от родителите, които са обект на табу и вече са останали в миналото, върху някои социално или сексуално успели връстници, работодатели или началници. Това е най-разпространеният стил на афективните отношения в обществото. Тази едипова ситуация, непрекъснато поставяна под въпрос с клоунски разнообразявани пионки, се редува със сексуалност (или се вплита в нея), която може да се еротизира при какъв да е контакт, като тази еротизация не е отнесена към личността, притежаваща пробудилото желание тяло, нито към осъзнатата или несъзнавана устойчивост на предгенителните любовни отношения с родителите, роднините и връстниците от двата пола.

На това се дължи — във всяка възраст, в семейството или в социалните групи — цялата нестабилност на сексуалния живот от повторителен, едипов стил, в който индивидът, мъж или жена, се чувства винаги заплашен от кастрация, като този фантазъм валоризира мъжа, тъй като му доказва, че изглежда могъщ на другите, когато самият той не е убеден нито че е могъщ, нито че е опасен за жените (фантазъм за изнасилване). Изглежда, че за съпружеския живот е необходимо да има едно гъд-личкащо нервите скрито или явно присъствие на съперник или съперница, което да е заплаха за двойката. Тази водевилна ситуация поддържа либидния инфантилизъм на съпрузите и увеличава тиража на розовата преса.

Именно това преплитане на едипови обектни отношения създава мнимо гениталния еротичен стил на нашата култура; казвам мнимо генитален, защото гениталното в нея всъщност е само ерогенната зона на всеки. Изглежда, че условията, при които се актуализира ситуацията на предедипов или едипов пренос у възрастния, са необходими и достатъчни за получаването на оргазмена наслада с ободрително и нарцистично нервно-физиологично освобождаване за мъжа, а понякога и за жената; но също така понякога и безполезно за нея, ако тя се счита за достатъчно валоризирана от законното си и взискателно собственическо отношение към правата си над свободата на избор и действие на мъжа, и към правата си върху децата, които се явяват фалйчески фетиши, обслужващи нейните още инфантилни хомосексуални — съзнавани или несъзнавани — желания. Тя иска да има отношение на господар спрямо отдавна порасналите си деца — нейни роби и същевременно обекти, върху които проецира своето ту хомосексуално, ту хетеросексуално желание.

Тези понякога изключително нарцистични и достатъчни условия за проявен хетеросексуален живот на мъжа и на жената ни показват, че в социалния контекст на нашата цивилизация и каквито и да са социалното равнище и икономическото положение на наблюдаваните хора, гениталното функциониране в половия акт и в неговите нарцистични емотивни следствия, и социалните последици от него (запазването на семейството, ако това може да се нарече семейство) могат да съществуват. Защото въпреки че разрешаването на едиповия комплекс у мъжа е относително и липсва напълно у жената, тялото е достигнало физиологична зрелост; хората се смятат за любими, влюбени, желаят се, обичат се, а семействата, макар и вътрешно пропукани, се смятат за почтени, типично френски семейства…

Колкото до съзнаваните или несъзнавани хомосексуални връзки между възрастни, трябва да се каже, че тези, които са съзнавани и приети емоционално и еротично, често предполагат по-голяма ангажираност на двете човешки същества и на двата пола като елементи на двойката и поради това носят по-ценни символични културни плодове от плодовете — деца и дейности — на обикновените хетеросексуални отношения. Така е, защото може би на това общо равнище на еволюция на либидото, при което несъзнаваната едипова ситуация е повсеместно валоризирана — в романите, театъра, живота, — се утвърждава отговорно сексуален избор в противовес на социалния консенсус (за който маскарадът на телата, образуващи двойки с допълващите пола им тела, е достатъчен за успокоението на порядъчните хорица), и може би защото гениталното бездетие (пак това тъжно и неизбежно родителство, понасяно като тежест поне засега и откупващо, ако мога така да се изразя, и най-малоценните в орално, анално и генитално отношение междуличностни и междуполови съюзи) подтиква две обичащи се същества от един и същи пол, неспособни на телесно родителство, да създават троично, да пораждат творчество, да си даряват радост един на друг, накратко, да дават в символичен план плод, който често е заченат генитално по-истински от много деца от плът и кръв, родени от хищни, безразлични или садо-мазохистични полови актове (със или без оргазъм).

Както и да стоят нещата, трябва да се запомни следното:

1. клиторните, вулвените и вагиналните оргазми не означават ни най-малко достигане на женско генитално либидо, а само нарцистично орално и анално оневинено инвестиране на гениталните пътища на наблюдавания субект;

2. еротичната фиксация върху лице от другия пол сама по себе си не означава генитална любов в емоционалния смисъл на думата; емоционалният интерес към потомството сам по себе си не е знак за генетична обект на любов от генитален тип; еротичните или емоционалните фиксации могат да бъдат само нарцистични и, доколкото знаем, в нашето общество те са почти винаги организирани от или заради нарцисизма поради почти пълната липса на сексуално възпитание и поради твърде редките примери за генитален смисъл на структурата на родителската двойка, по която се равняват децата. Смисълът на бащинството е почти изгубен в нашето общество. Ако момчетата започнат да се учат на бащинство, а момичетата се възпитават така, че да достигнат съзряването на своята теоретично възможна гениталност след въвеждането на противозачатъчните средства, може би нашето западно общество ще си възвърне емоционалното равновесие и може би момчетата и момичетата ще навлизат в юношеството след като са скъсали напълно с фиксации от ранния стадий на либидото и след като са преодолели зависимостта от родителите, амбивалентността спрямо двата пола и чувството за фрустрация, което произтича от нея, съпътствано от постоянен латентен страх от кастрация и изнасилване^[1].