Франсоаз Долто
Женската сексуалност (41)

Едипов комплекс; кастрационен страх, подчиняване на вътрешноприсъщия закон на желанието, отказване от кръвосмешението, генитално значение на падането на зъбите, правило на четирите „г“

Белезите на несъзнаваното изпитание с характер на посвещаване, каквото е падането на млечните зъби, се откриват в много сънища. В тях се извършва работа по архаично нарцистично деинвестйране на субекта, който сякаш изразява в изживяваното от него емоционално изпитание, със или без свое знание, нещо като частична смърт, приемана като единствен изход от либиден конфликт. Спящият изразява символично чрез фантазма, останал от детството му — а именно промяната на устата, загубила зъбите си, че реактивната агресия не му служи за нищо и че трябва да я изостави в изпитанието, през което преминава. У него трябва да се прояви друг начин на адаптиране към събитията, който с цената на мутация ще му позволи да преодолее изпитваното екзистенциално неразположение.

Този наблюдаван факт в съдържанието на сънищата на възрастните ме навежда на мисълта и наистина доказателство за това получаваме, наблюдавайки децата, че не може да става дума за едипов комплекс преди опадването на млечните зъби, последвано от пробиването на постоянните зъби. Освен това, особено при момичето, не може да става дума за едипов комплекс, преди то да се е отказало от всякаква помощ от страна на майката, свързана с телесен контакт. Това отказване, проявило се за първи път по впечатляващ начин вследствие на падането на млечните зъби, настъпва след отпращането на възрастния, който дотогава е оказвал непосредствена телесна подкрепа на безпомощното преди шестата година дете. Отпращането вече е било предшествано от отказването от рождената майка, отказване станало двустранно възможно поради прохождането, а после поради самостоятелния вървеж, придружен от двигателни инициативи на детето. От своя страна отказването от рождената майка е настъпило известно време след отказването от символичната майка по време на отбиването, предшествано на свой ред от чувството за безпомощност, изпитвано при раждането: изгубване на пъпната връзка, дотогава жизнено необходима за човешкия индивид, който поради оцеляването си е видоизменил своите усещания за симбиоза в утробата в усещания за въздушно дишане и сучене от майчината гръд. Отбиването и словесният език (деликатна символична връзка между устата на детето и ухото на майката, заменила връзката между устата и гръдта при телесния допир на бебето с кърмещата майка) са два мутационни момента, които означават за детето преминаването на по-висш етап в развитието му към бъдещия ръст на зрял човек. И двата момента са били възможни благодарение на зъбите.

Тези последователни отделяния, записани несъзнавано в паметта на тялото, привилегироват ерогенната зона, отредена за телесен допир след последната раздяла — телесната раздяла преди самостоятелното движение в социалния живот.

Нека видим как стоят нещата с тези първи ерогенни зони. Едната от тях, устата, е белязана с нарцистично лишение поради падането на зъбите. Другата, клоако-ге-ниталната зона, навремето е изпитала лишение, при което дефекацията е загубила предназначението си в естетическите и етическите отношения с другите и е останало само еротичното удоволствие от тези функции, извършвани насаме. Благодарение на изтласкването на аналните нагони при контрола на сфинктерите се предизвиква действието на същите тези нагони в нарцистичната и езиковата изобретателска и креативна дейност. Остават слуховите нагони за удоволствието от слушането, зрителните нагони за удоволствието от виждането и добре познатото любопитство на момичетата. Остава вкусът към храната, но невъзможността за отхапване и трудното дъвчене, дразненето на венците, измъчвани от натиска на новите зъби, променят удоволствието, давано от устата. Остава и нещо много важно. Това е гениталната ерогенност, посоката на удоволствието, за която казахме, че, що се отнася до фалоса, е центростремителна за избрания инцестен обект. И момичето се ориентира изцяло към това първо генитално удоволствие, когато по времето на първичната кастрация е изпитвало гордост, че е момиче, чувайки от родителите си и особено от баща си, че е сладичка и миличка. Близките възрастни хора също изиграват ролята си, заявявайки, че е, както се казва, „копие на майка си“. И тъй като, каквато и да е майка му, за всяко момиченце тя е образец за красота, това слово го възнаграждава и му позволява да премине бързо през първичната кастрация и да развие гордостта от женското си тяло и пол, без никога повече да завижда на момчетата за центробежния им пенис. Желанието на момичето, на което женствеността наистина е била дадена като ценност, се откъсва и от аналния фантазъм за бременността и раждането и гениталното му либидо се ориентира спрямо частичния пенисен обект в осъзнато центростремително желание.

Падането на млечните зъби дава нов порив на желанието на момичето за самостоятелност по отношение на помощта от майката и от всяка друга жена, помощ, която то отблъсква (например, иска да избира от гардероба си това, което смята, че го гизпи най-добре и отказва да облича дрехите, които майката иска да му наложи, настоява да се вчесва по свой начин и т.н.). Гледайки се в огледалото, момичето иска да докаже на възрастните и на себе си, че е красиво и желано, че може да прави всичко вкъщи като, и дори по-добре, от майка си, проявявайки чудеса от изобретателна сръчност и похватност. С една дума то „дава всичко от себе си“, за да се хареса на бащата и да го накара да казва, че го предпочита пред всички жени. Това е времето, когато момиченцата най-обичат песните и приказките, в които бедната девойка спечелва благоволението на царя, а по липса на цар, на принца — царския син (по-големия брат). А когато го, прелъсти: „Те заживели щастливо и имали много деца!“ Момичето завоюва мъжа благодарение на красивото и невидимото в своя полов орган, който примамва мъжкия пенис. Когато този на бащата е завоюван, идват насладата от фалически и нарцистични ценности, щастието и сигурността в чудесното, фалически инцестно потомство.

У децата от двата пола, тук говорим за момичето, истински едипово е само съчетаването на сублимираното в архаичните нагони с първото генитално желание, което детето интензивно изживява спрямо бащата с оглед на оженване (дума, която за детето означава семейството във всички значения на термина; в нашия метафоричен език на възрастни се съчетават^[1] цветове, вкусове), което предполага край на малоценността, изпитвана дотогава спрямо майката. Детето иска да приключи с тази тристранност, където смътно се смесват любов и желание.

Гениталното желание говори, иска да завладее любовта на мъжа и да спечели прерогативите, запазени дотогава за майката — леглото на бащата и плътската любов с него. За да знаем за какво става дума, трябва — а това е много важно в терапевтичните дейности с децата — да се запази наименованието едипов комплекс за означаване на желанието, което заема целия въображаем свят, желанието за раждане на дете от любовната прегръдка и половия акт със собствения родител от другия пол. Личността на последния бива надценена, става фалически слънчева, ослепителна в очите на момичето, покорено в своята емотивност и пол. Без този елемент едиповият комплекс все още не е пълен и разрешаването му посредством разбирането на изказаната възбрана върху инцеста няма смисъл.

Момичетата, които вече разбират социалния език, това, което се казва и това, което не се казва, не винаги изразяват в поведението си тези любовни чувства по словесен или ясен начин; и все пак въпросните фантазми не са само несъзнавани, но и съзнавани. Те съставляват смисъла на тяхното желание и винаги се придружават от генитални усещания. Понякога, тъй като не познава еротичния им смисъл, момиченцето може да помисли, че е „болно“ и, привличайки смътно вниманието на майка си към зоната на гениталните пътища, да предизвика безпокойството й, а майката от своя страна чрез въпросите си да индуцира у детето истински психосоматични заболявания. Всъщност момичето е болно от любов. В признаци, които се вземат за органични симптоми, родители и лекари напразно търсят органичната причина, чието отстраняване да прекрати ерогенния симптом, превърнал се в патогенен. Колко мними цистити, апендицити, вулвити са соматичният израз на тези скрити вълнения.

Сблъсквала съм се със случай на дете, което се будеше от спазми на матката и крещеше от болка. Друго дете имаше такова нервно подуване на корема, че можеше да се мисли за бременност. Само след един разговор с двете момиченца, по време на който те ме бяха насочили чрез рисунките и думите под тях, разбрах, че е дошъл моментът да се разкрие възбраната върху инцеста на тези невинни деца, попаднали в психосоматичната безизходица на невъзможен за разрешаване едипов комплекс. След като проумях, че женствеността им е замесена в конфликта, превърнал родителите им в тревожни марионетки, без дори да им казвам, за да не ги безпокоя (хората не са много склонни да проявяват разбиране към подобни желания, които у момичетата им се струват перверзни, каквито не са), обясних на всяко от тях възбраната върху инцеста и смесването, което правят всички момиченца между обичта, проявяваш от баща им към тях, и любовта с полово желание, изпитвана към жена му, а не към тях. Прибавих утешителните думи, че мама, като всички други жени, също е била момиченце, влюбено в своя татко, дядото на детето по майка, и че именно като разбере този житейски закон за хората момиченцето ще стане девойка. Добавих, че то ще порастне, ще стане като майка си, ще може да обича момчета, а и още отсега може да си избира приятели, годеници; че когато един ден стане голямо момиче, с развито тяло, ще си има мъж като майка си, която се е запознала с баща му, когато двамата са били младежи; и че защото са се обикнали и желали полово, се е родило самото то. Двете момиченца бяха излекувани за по-малко от два сеанса и цялото им следващо развитие премина съвсем благоприятно.

Един ден ми беше доведено друго момиченце в състояние на неописуема тревожност: можеше да върви само ако възрастен го държи за ръка, като с другата затваряше очите си. Това състояние се проявило след операция от апендицит. Детето казваше, че вижда пред себе си затворена врата и че ще се блъсне в нея. Затова вървеше зад възрастния, който го водеше. Консултирали се с психиатър, той им говорил за последици от общата упойка и споменал за халюцинации. Дал им и адреса на психоаналитик, който се случих аз. Според анамнезата детето имало повръщания, които довели „от предпазливост“ до отстраняване на апендикса, като диагнозата била съмнителна, а апендиксът се оказал здрав. Майката била в петия месец на четвъртата си бременност. Понасяла добре състоянието си, но в началото имала позиви за повръщане. Шестгодишното момиченце беше най-голямото дете в семейството. Чувстваше се сигурно с мен, защото беше седнало, и говореше за по-малките си (но не много по-малки!) брат и сестра като баба за своите внуци — разнежено и снизходително. Преди внезапното избухване на верижните симптоми, за нея казвали, че е истинска женичка вкъщи, загрижена за покоя (до смърт!) на майка си и за това нищо да не липсва на баща й. Впрочем беше много интелигентна за възрастта си и отлична в училище. И при нея разкриването на забраната за инцест премахна „лудостта“ и й върна възможността отново да върви, с една дума да живее като момиченце на нейната възраст, интересуващо се повече от приятелите и игрите си, отколкото от брат си, сестра си и баща си. Между нас никога не стана дума за символиката на затворената врата. Тя беше изчезнала. Но момиченцето само заговори за важен фантазъм — за микробите, които мъжът предава на жената, за да се родят бебетата. Как го прави ли? Слага ги във вълшебна течност, която й дава да изпие, и също с пишката си, ето, показвайки половия си орган, ето тук, откъдето излиза (бебето). Бях се поколебала дали да приема да лекувам това дете, защото самата аз бях бременна и знаех, че ще трябва да прекъсна психоаналитичната си дейност през родилния период и следващите седмици. Не съм била права, защото тъкмо по-напредналата ми бременност в сравнение с бременността на неговата майка позволи на детето веднага да направи пренасяне върху мен и несъмнено придаде убедителност на истините, които му разкривах. Детето се възстанови напълно много преди да родя. Но от предпазливост предложих на родителите да ми го доведат малко след като родих бебето си. Няма да бъдете учудени от интереса му към факта на раждане на детето, което впрочем то не видя, само говори за него, чувайки плача му в апартамента. Беше удоволствие да чуя как ми се подиграва, че мога да се интересувам от бебе, което пищи като коте, сигурно е грозно и ужасно; какво ли не чух за това бебе и какви ли рисунки не видях, които караха малката ми пациентка да се залива от смях, още повече, че детето ми беше момче, а тя би искала в тяхното семейство четвъртото дете да бъде момиче. Тогава се наложи да повторя, че дори и да е момиче, тя не би могла да си играе на майка с него, защото бебето ще си има татко и мама, също като нея, и че трябва да почака да стане жена, да си има мъж, за да има тя самата бебета. При тези думи лицето й помръкна и тя ми каза: „Ти си лоша!“ После се разделихме. След това родителите говориха с мен в нейно присъствие колко са щастливи от пълното й излекуване, от възвърналата й се веселост и дори от подигравателните й предвиждания, че детето ще бъде момче, защото тя искала момиче и пожелала да му стане кръстница, което желание родителите смятали да удовлетворят. Тук се намесих и казах: „Не мисля, че ще е благоприятно за бъдещото бебе, ако е момиче, да има за кръстница сестра са“ Бебето, което ще се роди, няма никакъв интерес от подобна връзка с родителски заместник, дублираща връзката с по-голямата сестра и отговорността, която тя може по-късно да поеме спрямо по-малката. Напротив, избирането на кръстница измежду приятелите би осигурило на новородената, освен родителите й и по-големите братя и сестри, още един човек извън семейството, който да я обича и евентуално да замести мама и татко в случай на беда. За щастие родителите ме послушаха, защото е вредно дете с едипов комплекс да инвестира в по-малки брат или сестра като заместители на инцестното дете, което би искало да има. Това не само е лошо за по-голямото дете, но е и катастрофално за бебето, с шест-седем години по-малко, тъй като за него майчиният образ ще бъде раздвоен между майката и голямата сестра, която си приписва майчински права, обикновено садистични, върху своята псевдодуховна псевдодъщеря.

Но да оставим тези примери, които приведох тук само за да илюстрирам твърденията си. Едиповите фантазми могат да бъдат вербализирани като действителни факти. Желанието на субекта за инцестния обект се заявява като довело до задоволяване от страна на обекта — често срещана митомания, която, пренесена от бащата върху близък възрастен, понякога води до съдебни грешки с всичките им последствия или, обратно, до неоснователно обвинение в лъжа, социално деградиращо за момиченце с едилов комплекс, което още не прави разлика между въображаемо и действително. Последното се констатира лесно в неяснотата и неправдоподобността на разказите му, отнасящи се до всеизвестни факти.

Момиче, което бащата глезел, когато било малко, но после поизоставил заради по-малката сестричка, се насочило към млад учител, единственият мъж от преподавателите в училището. Заявила, че е бременна от него. Бил влязъл по нейно искане в стаята й през прозореца, който била оставила отворен за него. Въпреки ужасеното отричане на младия мъж, историята се развила, както можем да си представим. Девойката била една от отличничките в класа, доста оформена физически, имала вече една-две нередовни менструации. Тогава още не съществували биологически тестове за бременност. Учителят бил уволнен, ученичката, която възбудила духовете в пансиона, била изключена и тъй като произхождала от заможна среда, я завели в Швейцария… След прегледа на специализираната комисия — с отрицателен резултат, швейцарските лекари посъветвали родителите да я оставят на пансион в Швейцария, за да се възползва от психотерапия, на която родителите се доверили след смайването си от този инцидент, вдигнал голям шум в техните среди. Научих тази история от устата на момиченцето, станало зряла жена, и когато се опитвах заедно с нея да разбера случилото се, тя ми каза, че по времето, когато започнала митоманските си твърдения, не разбирала, че става дума за нещо сериозно. Знаела добре, че не е вярно, но казала на съученичките си, стигнало до ушите на учителите и т.н. Не можела да се откаже от думите си, без да се изложи. Случило ли се всъщност нещо между нея и учителя? Били ли в приятелски отношения? Ни най-малко, той бил учител по физическо, а тя била пълничка. Един път, когато не можела да направи някакво упражнение, й казал: „Така е, защото си дебела, трябва да ядеш по-малко!“ Тези думи дълбоко я засегнали и несъмнено несъзнателно преобърнали първите данни на едиповия комплекс. Тогава майка й била бременна със сестра й, а баща й след раждането на последната като че ли занемарил каката. Трябвало да си отмъсти. Но ни най-малко не си давала сметка за това. „Впрочем, разправяше тя, всяка нощ сънувах, че идва в леглото ми. Спомням си, че вечер разигравах театър на родителите ми, казвайки, че ме е страх да не влязат крадци в стаята ми и да ме откраднат, и така си издействах вратата на стаята ми да стои отворена. По този начин можех да ги наблюдавам. Но открехвах прозореца зад пердето, надявайки се, че някой ще дойде в леглото ми, както в сънищата ми.“ Това момиченце, станало вече жена, беше напълно здраво; без да разбере, то беше прекарало едиповия се комплекс по драматичен за семейството му и дори за него начин.

Различно, но също така митомански и оклеветяващо, защото в първия случай момиченцето не допускало ни най-малко, че неговите твърдения злепоставят младия учител по физическо, тези фантазми на желанието могат да бъдат проецирани върху възрастен, когото момичето обвинява, че го преследва, фантазмите могат да идват от цензуриран едипов сън, в който личността на бащата е заменена от мъжки образ, взет от близкото окръжение, или дори от напълно непознат човек. Понякога те предизвикват истинска налудност за преследване — детето уж е жертва на майката (лошите мащехи от приказките), която желае смъртта му или иска да го отрови, или изгони от къщи, защото ревнува — в детското въображение — мъжа си заради любовта му към дъщерята. Има случаи, при които детето с едипов комплекс успява да раздели родителите си чрез хитрото си злословие по адрес на майката, което бедната жена не проумява, а мьжьт и още по-малко. Разбира се, бащите са слепи, защото бащинската обич е сляпа като любовта. Понякога, когато кастрационният страх, присъщ на едиповата криза, е твърде голям, фантазмите могат да принудят майката да потърси помощ от интернист за детето, от психиатър за бащата или за детето, а сега и от психоаналитик; това става в случаи, когато фантазмите придобият псевдоналудна форма или форма на „откачено“ детско поведение, което разрушава семейното равновесие. В повечето случаи в ежедневието тези фантазми биват доста успешно изтласквани от момичетата, или дори ако не са изтласкани поради стила на гениталното либидо и на желанието, чиято динамика по отношение на фалоса е центростремителна у тях, те могат да не ги проявяват, а само да наблюдават реакциите на бащата, когото предполагат, че са прелъстили. Но не им стига смелост да повярват в това. Наистина, всички момичета по време на едиповата криза са еротоманки в къси роклички по отношение на татко си. Когато спят, приятните сънища, в които нагоните на желанието са задоволени, се редуват с тревожни сънища със смъртта на майката, на бащата или с влудяващо преследване от зла горила с татковото лице. Момиченцата не разказват охотно на майка си тези сънища. По-лесно им е да ги разказват на баща си и най-вече на приятелките си в училище и фантазмите се носят в групата на малките момичета, борещи се всички с един с същи проблем.

Всяка теория за едиповия комплекс трябва, струва ми се, да определя съставните характеристики на подхода по отношение на момента на ясното словесно изразяване на възбраната върху инцеста, придружена от обещания за позволено желание в отношенията извън семейството и за бъдеще, в което гениталните желания на момичето, вече подчинени на закона на отношенията между възрастни, ще могат да му донесат, ако е подготвено за тях, радостите, които е очаквало от кръвосмесителните срещи.

За да изясня идеите, свързани с едиповия проблем, изработих следното правило, което наричам правило на четирите „Г“, доколкото е изцяло свързано с гениталното. Когато се налага да лекуваме момиченце със смущения — впрочем същото важи и за момчето, — трябва чрез свободните асоциации, разказите на детето, фантазмите му, т.е. след като детето е предразположено към доверие и говори охотно за фантазмения си живот, да отчетем дали са добре групирани четирите субективни представи (фантазми), отнасящи се до сътветстващо на пола му желание.

1. Хетеросексуалният родителски обект е валоризиран и, пряко или непряко, половият му орган също е валоризиран.

2. Половият орган на детето, неговата женственост или мъжественост, тук неговата женственост, тъй като става дума за момичетата, е за него обект на гордост, а личността му — обект на нарцисизма му. Момичето се намира за красиво.

3. Половите отношения го интересуват и то проявява любопитство към тях.

4. Желае да има деца и охотно казва, че баща му ще бъде техен баща.

И най-накрая, детето говори за приятните си сънища, които са едва завоалирани задоволявания на генитално желание и в които бащата играе някаква роля; говори за тревожните си сънища, в които майката играе зловредна роля, или за сънища, в които детето е в отчаяние от случващите му се нещастия. Ако обаче събеседникът попита: „А ако това се случи наистина, а не само на сън?“ — детето незабавно се включва, казвайки: „Аз ще се грижа за всичко вкъщи, ще правя всичко, каквото прави мама.“ Най-сетне, тези фантазми са едипови — достатъчно зрели, за да възприеме детето възбраната върху инцеста — само ако субектът е достигнал практически до самостоятелност в поведението си, в грижите за себе си, т.е. ако момиченцето е способно да се справя без помощта на възрастния, което предполага, че интегрирането му в групата е напълно опосредствано и символно по отношение на либидиата способност на дете на неговата възраст.

Тези дълги разсъждения имат своето значение, както ще видим, за обясняването на причините за непълното и неправилното установяване на едиповия комплекс, когато желанието е инвертирано по отношение на обекта или когато детето не придава стойност на женствеността си — следователно, когато социалното разбиране на възбраната върху инцеста идва по време на растежа на детето и разрешаването, в смисъл на освобождаване от конфликта на преплетените тревожност и желание, не може да се извърши. Неосвободено от архаичните си генитални желания, нито от страховитите представи за кастрация, осакатяване или изкормеше, детето, от една страна, е психически неустойчиво в общество, а от друга, нагоните му не са в негова услуга, за да бъдат използвани в творческо сублимиране.

Трябва да се каже, че пречките много често са предизвикани от екзогенните социални и семейни трудности, докато всеки едипов комплекс е ендогенен. Трудностите, дошли от външната среда, предизвикват неврози, които се прибавят към неврозата, дължаща се на неразрешен конфликт, Те могат да бъдат предизвикани от контра-едипов комплекс на невротични и още инфантилни родители, или от липсата на родители или на единия родител, или от действителните им перверзни нагласи. Наложени върху субекта, достигнал до възрастта да разреши едиповия комплекс, и засягащи фантазмите и изплуването им до съзнанието, подобни трудности понякога правят невъзможно възникването на този специфичен за формирането на човешката личност комплекс след третата година, после развитието му до връхната му точка — едиповата криза, и накрая разрешаването му. Да резюмираме горните теоретични постановки така: Теоретично необходими за достигане на нивото на разрешаване на едиповия комплекс са следните ендогенни либидни условия: субективното съществуване на фантазмите на четирите „Г“ и субективното съществуване в социалната смесена полово и възрастово среда на практическа самостоятелност що се отнася до телесните нужди на субекта и до свободната му инициатива по отношение на тях.

Добавям, че се изправяме наистина пред едипов комплекс едва когато детето е загубило млечните си зъби и че не може да има разрешаване на едиповия комплекс в смисъл на символизиранията, съпътстващи този определящ момент, преди устата на детето да си възвърне напълно функционално съзъбие, т.е. до постоянните зъби и чак до последните, които ще се появят на дванайсетгодишна възраст след едиповия комплекс. Това се дължи на тревожността, предизвикана от падането на млечните зъби, структурираща тревожност, която помага на детето да преодолее другата тревожност, свързана с архаичните конфликти, пробуждащи се по времето на едиповата кастрация. По-нататък ще се спра подробно на причините за тази позиция.

Наблюдението върху децата при психоанализа и върху децата по време на растежа ни показва, че терминът едипов комплекс трябва да се запази само за конфликтните сексуални явления, които настъпват след установяването на личната самостоятелност на детето в отношенията му по поддържане на собственото тяло, т.е. за момичето, когато може да живее в общество без опекунството на майката, от което само се е отделило, но най-вече когато осъзнава факта, че свързването на две тела в половите отношения с цел раждане на дете е съгласувано между две зрели и свободни личности. Самите условия за получаването на този образ на цялостното и генитализирано тяло имплицират цяла една диалектика на ли-бидото, което е архаично, орално и анално (в своята еротика на прибавянето и в своята еротика на отнемането), и физиологично и емоционално развитие, което детето достига едва след един минимум от тревожни изпитания, преживяни в собственото му тяло; за него тези изпитания означават промоция, когато са преодоляни, и то констатира впоследствие мутационната им стойност в отношенията си с всички други от предишните поколения и от следващите поколения в семейството му, а не само когато не е в конфликт със своите връстници. Трябва да се знае, че в многодетните семейства наличието на по-големи братя и сестри и по-малки братя и сестри усложнява разрешаването на едиповия комплекс поради факта на съперничество на по-големите с по-малките и опитите им да получат афективни предимства от родителите си и че, от друга страна, по-малките могат да служат за прикриване на тревожността от инцестно безплодие на по-големите чрез изобразяването на инцестни деца.

Тази едшюва фаза, която от възникването до разрешаването си би трябвало заради психическото здраве на жената да продължи най-много до осем-девет годишна възраст (конституиране на постоянните зъби), понякога продължава неправомерно поради отсъствието на някоя от фантазмените стойности, които нарекох с името „четири Г“, или на допълнителното условие, каквото е действителната самостоятелност в поведението. Една от честите спънки за възникването на едиповия комплекс и за неговото разрешаване — изоставянето на инцестната любов, е субективното смесване на екскременталните вътрешности и маточно-околоматочните вътрешности. Това смесване се дължи, от една страна, на ендогенен страх от кастрация и от изнасилване, изпитван от момичето поради желанието за инцестния обект, свързан с гениталната си локализация на телесен обмен, обмен, който познаването на инцестното табу — било то хетеросексуално или хомосексуално — не е осветлило чрез ясна вербализация; от друга страна смесването произтича от нерядко невротичното отношение на майката и бащата на момиченцето, заемащи спрямо него своята остатъчно неразрешена едипова позиция.

След загубата на едиповите надежди, която винаги е тежко изпитание за нарциеизма, живото и креативно междуличностно функциониране на либидото на момичето се възстановява. Но един определен начин на живот е приключил. Една сексуална смърт в семейството, след сексуалната смърт на родителите за детето, е била преживяна необратимо, без никое живо протезиращо фалическо същество — баща или майка — да може да предотврати последвалото ендогенно изпитание, специфично за човешкия растеж. И тъкмо тази напълно приета пространствена и времева необратимост, която се състои в приемането на себе си като безплодна вдовица на баща си и позволява сублимирането на така изтласканите нагони, отнасящи се до инцестното в желанието на всички нива на либидото, както и сдобиването с плода на денарцисизиращия и двойно смъртоносен опит, се нарича разрешаване на едиповия комплекс при момичето.

Едно от изпитанията, което е органично осезаемо и рефлексивно тревожно за всички, е, както казах, падането на млечните зъби, защото плаши всички деца. То ги погребва за един определен начин на усещане и действие на ерогенна зона, която е била селективна и продължава да бъде такава между шестата и седмата година. Всичко, което засяга устата и вкуса, речта за момичетата (които са „устати“), е много инвестирано с активно и пасивно орално либидо във всички сензорни нагони на оралната сфера. Прелъстителката сила на усмивката е изчезнала, беззъбата уста не е приятна гледка, а вкусовото усещане е затормозено от функционалните затруднения на челюстта. Момичето не само е притеснено по отношение на удоволствието от говоренето и храненето, по отношение на ясното изразяване, но и понякога изглежда смешно; падането на млечните зъби винаги го загрозява в собствените му очи пред огледалото и в сравнение с лицето на майка му (за него съвършено) неговото не е достатъчно красиво, за да прелъстява мъжете. У някои момичета, на които им е било много трудно да приемат непенисния характер на половия си орган, падането на зъбите събужда кастрационен страх от онова време, който е изглеждал приспан. Сънищата на момиченцата говорят красноречиво за пробуждането на лошото, приемане на първичната кастрация, която благодарение на падането на млечните зъби те вече могат да преодолеят, стига да са убедени, че постоянните зъби ще поникнат и ще ги дарят с усмивка на девойка.

Няма въображаема или истинска майка, до която да се регресира и която да може да попречи на това истинско, сензорно, органично, нарцистично и междуличностно изпитание. Когато постоянните зъби заместят предишните, този физиологичен опит е донесъл своя физиологичен плод. Новата цялост на устата, последвала нейното опустошаване, представлява несъзнавано и съзнателно преодоляване на изпитание, изиграло ролята на посвещение, за да се възтържествува над тревожността, обзела тази архаично доминираща наранена ерогенна зона, която след това е била обновена, преобразена.

Ето един пример в подкрепа на горното: млада жена дойде за психоанализа поради вагинизъм, който пречел на половите й отношения с млад съпруг, когото много обичала, както и той нея. По време на психоаналитичното лечение — след известен брой месеци, разбира се, жената бе сънувала, че дава на вагината си да яде бифтек и вагината й много го харесва. Свободните асоциации се отнасяха за времето на падането на млечните зъби, когато пуританската й майка я задължавала да яде жилаво месо и й забранявала сладките лакомства и приятните десерти, които момиченцата обича. Преживявайки отново драматичните сцени с невъзможното за дъвчене месо и последвалите наказания, детето в нея отново страдаше, че в онези трудни за всяко момиченце моменти майка й не е проявявала никакво разбиране. Разбира се, не само това беше причината за вагинизма, но то показва как агресивността в женските генитални пътища — защитна агресивност спрямо безчовечната майка, може да накара момичето да пожелае зъби на вагината си; до такава степен, че тези фантазмени зъби в сънищата й изразяваха не агресивност към съпруга й, за когото би могло да се мисли, че е причината за вагинизма, а напротив, бяха знак, че реинвестира в цялото си тяло и в половия си орган оралния нарцисизъм, забранен някога от майка й. В спомените си от детството си тази жена помнеше как баща й, който често отсъствал поради професията си, когато се върнел, казвал на жена си, че където и да са намира, не може да забрави прекрасната й усмивка и блестящите й зъби. Малкото момиче чувало този комплимент на любящ мъж и нарцистичната му малоценност по времето на падането на зъбите му, съчетана с прословутата строгост на майка му по отношение на задълженията и удоволствията, които всяко момиченце трябва винаги да поставя под майчин контрол, придали особена форма на едиповия му комплекс. Последният бе действал върху личността му в отношението й към бащата и заедно с това бе предизвикал задължително орално реинвестиране на вагината му. След като напълно се излекува от вагинизма и можа да анализира тези канибалски вагинални сънища, тя ги разказала на съпруга си и двамата много се смели, а седмица след тези сънища всичко приключи с невъзможната до тогава дефлорация и с пълно оргазмено удоволствие.

При тази жена сънят за вагината със зъби бе съчетан с отсъствие на фригидност към мъжа й. Обратно, в случаите, които ми се е налагало да анализирам, когато жените страдаха от фригидност, а не от вагинизъм, връщането на женската им чувствителност при половия акт се придружаваше от сънища, при които падаха всичките им зъби в зряла възраст. Виждаме, че при анализ един и същи сън, според периода от живота, с който латентното му съдържание то свързва, у една жена може да означава обратното на онова, което означава у друга. В случая с фригидните жени падането на зъбите означаваше приемане на загубата на женския маскарад, който у много жени прикрива инвертиране на желанието; зъбите при фригидните жени могат да символизират пениса, който те си представят, че искат да запазят в желанието си за мъжественост, центрирано върху центробежно генитално желание, докато гениталните нагони на жената с вагинизъм, за които говорих no-горе, са центростремителни по отношение на фалическата динамика.

За да се върна и да завърша с архаичните кастрации, които предхождат другите кастрации у момичето, редно е да се спра на пъпния белег, който е първият и напълно забравен мутиращ опит. Това не пречи да съществува пъпно мастурбиране при момичета, у които вагиналното или клиторното мастурбиране не буди желание, нито дори някаква представа. Падането на зъбите се вписва като подобен, но вече осъзнаван мутиращ опит. При наблюденията изглеждаше, че то още съществува по най-различни начини сред някакви несъзнавани представи за кастрацията като събудена от изпитанията в зрялата възраст нарцистична рана, в по-голяма степен при момичетата, които са били кърмени, отколкото при тези, които са били хранени изкуствено, и в още по-голяма степен у кърмените по-дълго.

Отбиването от майчината гръд, която по отношение на опита и на телесното е фалосоморфна за частичната зона на устата, изглежда присъства за момичето на втория план на гениталното отказване, било то от бащата или от майката. Тоест сънят с падането на млечните зъби може също да придобие, когато се анализира латентното му съдържание, знака на търсене на убежище в утешителна хомосексуалност или знака на неспособност за прелъстяване на мъжете.

Първият фалос като формален и функционален образ е кърмещата гръд. Първото му допълващо по форма сензорно-емоционално и въображаемо възприятие е езикът във форма на U, прилепен към небцето, и първият му статус на витализираща функция е сученето. Езикът установява лигавичния континуум между устата на детето и лигавиците на майчината гръд. Това изглежда е първият начин на жива връзка, отмервана от ритмичните пулсиращи усещания, заглъхващи на пулсиращия фон на кръвообращението и дишането, начин, подкрепян и модулиран от удоволствието както от задоволената потребност, така и от разпознаването на мириса на майката, която, говорейки, докато детето я съзерцава — особено говорейки, докато му дава да суче, установява по време на сученето трептяща непрекъснатост със симбиоза на афективните състояния между нейното тяло и тялото на детето.