Франсоаз Долто
Женската сексуалност (34)

Фригидност

Докато мъжките представители на човешкия вид най-общо са възнаградени от желанието си и от удоволствието от сексуалното реализиране, как става така, че жените биват толкова често онеправдани в това отношение? Дали наистина това се дължи, както се твърди, на мъжкия егоизъм, на необходимостта, изпитвана от жените, от продължително наслаждение преди оргазма, което мъжете не й предоставят? Не мисля. Вярно е, че мъжете често са непохватни по време на акта на дефлориране. Впррчем това би могло да се избегне, ако бащите изпълняваха възпитателската си роля със синовете си, а майките — с дъщерите си.

Мощният порив на гениталното желание у здрава и любеща жена може да отнесе задръжките и страховете, породени от първия полов акт, който непохватността на мъжа е направила болезнен.

Случва се фригидността да изчезне при някоя кратка авантюра на жената с по-умел партньор, успокояващ нейния нарцисизъм и позволяващ на двойката партньори, които се обичат, но до тогава не са били в съзвучие, да станат съзвучни, т.е. ако между двама души има любов, сексуалната хармония ще последва. Но дори и в случаите, когато в анамнезата се появява отключващата роля на мъжа в настъпването на фригидността у жената, единствено от нея зависи собственото й излекуване, а често и връщането на хармонията в двойката. Впрочем възможно е при изучаване на събитията, случили се между жената и нейния партньор, да се открие, че именно тя е индуцирала началния неуспех, по-специално тогава, когато партньорът й се е ползвал с име на добър любовник, преди да го е познавала.

В това отношение разполагам със свидетелство, каквото е лечението на фригидни жени без знанието на техния съпруг или любовник. Констатира се промяна единствено на субективността им в половите отношения, като вследствие на това партньорът им открива удоволствието да им доставя удоволствие, от което преди лечението бил започнал да се отказва. Не любовникът или съпругът се е променил, а жената. В присъствието на този мъж в любовната среща тя отново е станала необременена, след като при психоанализата е изразила и довела до първопричината им несъзнаваните задържащи процеси, които са много по-ранни от гениталния й живот и от срещата с мъжа и които съпругът или партньорът само са актуализирали.

Взаимното валорйзиране на партньорите в любовната игра преди половия акт и в речевия обмен на нежности след оргазма е винаги важно в гениталната диалектика, но изглежда играе по-малка роля за мъжа, отколкото за жената, за която нарцистичното валорйзиране е основополагащо необходимо, особено ако е неопитна в любовта. От непознаването на тази потребност от страна на мъжете произлизат много случаи на станала обичайна фригидност у жени иначе способни да изпитват оргазъм, изпитвали такъв и запазили тази способност, т.е. такива, които поне са били навлезли в едиповата ситуация, които като момиченца са искали да се идентифицират с майка си, както и у жени, чийто първи опит не е бил нито много ранен, нито травмиращ.

Невежеството на някои жени в областта на еротиката не винаги произхожда от изтласкването на гениталните нагони, а от тяхното още неразкрйто присъствие и от латентното им инвестиране в още девствени области. Ако обичаният мъж в качеството си на личност и на фалически представител се покаже ощетен в обектния си избор на жената или ако поради недостатъчно сублимирана хомосексуалност или фиксация към майката не съумее — без опасност от кастрационен страх в замяна — да валоризира речево половия орган на своята партньорка, който за нея все още не е нищо друго освен единствено позната и чувствителна кръгла дупка, възможно е жената да не инвестира нарцистично в лигавичните вътрешни стени на вагината,

нито в нюансираните емоции, свързани по природа с вътрешните й усещания. Докато жената не получи признание за стойността на половия си орган, който дарява, той остава непознат за съзнанието й, въпреки че присъства в своята сублимирана, изобретателна и културна ефективност.

Половият орган на жената също е ангажиран в любовта, независимо от сексуалния успех за нея, защото на всички нива на либидото любовта е сублимиране в идеализирането на човека, който я желае, каквито и да са действащите нагони, и на когото поради това тя липсва като ориентир за нарцисизма му. Когато жената изпитва любов към някой мъж и го желае, но половият акт не й е донесъл оргазъм, усетен от нея като пълен, тя не знае, че тъкмо с половия си орган е фиксирана към мъжа и не е, що се отнася до нарцисизма си, освободена от постоянните грижи за личността му, за разлика от жена, „открита“ от партньор, който отвръща на любовта й и умее да я доведе до оргазъм. Различните форми на въздействие на оргазма при влюбена жена са символични и променливи. Те я водят до гениталността и нейните разновидности на сублимиране.

Както приятните слухови усещания, разменени при говоренето, трябва да бъдат свързани в цялост, която срещите между хората конституират в език, така и в срещата на двата пола трябва да има обмен на емоциите с посредничеството на думите, за да станат еротичните игри между партньорите човешки любовен език, а не само стереотипни или акробатични фигури на копулиране с търсен хигиенен и евентуално оплодителен резултат.