Франсоаз Долто
Женската сексуалност (31)

Предгениталните условия за еротичното инвестиране на гениталните пътища на момичето и достъпът му до установяването на едиповия комплекс; едипов комплекс и разрешаването му

Бебето от женски, както и от мъжки пол е чувствително към заобикалящите го афекти още от раждането си. Нещата се развиват така сякаш бебетата регистрират значението на случващото се около тях, когато то ги засяга, и емоционалния климат на отношението на родителите към тях. Трябва да се знае, вече стана дума за това, че бебето разпознава мъжете и жените още преди да е прогледнало; момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Момчетата, обратно, са чувствителни към всяко женско присъствие и особено към това на майката. Момичето е чувствително към присъствието на майка си, когато има нужда от нея; когато е заситено и се чувства добре, то е повече привлечено от мъжете, отколкото от жените.

Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на говора, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволствието или неудоволствието, изпитвано от майката и бащата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако майката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и пола си.

Когато момиченцето чрез своето психологическо развитие и растеж достигне възрастта на изразяване на емоциите си с цел общуване с другите, то прави това на базата на усета за собствената си стойност в очите на околните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него.

Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите според думите и реакциите им. Става дума за явлението, наречено интроекция, при което понятието за собствена женственост се установява в бебето момиче чрез получените от другите положителни символични стойности, свързани със съществуването му в света, с тялото му, присъствието, вида и поведението му.

Различаваме няколко етапа, чиито следи откриваме при психоанализа, които бележат с положителен или отрицателен знак женствеността на момичето, женския му нарцисизъм и разбирането на пола му.

Първи етап. Идването на бял свят: „Момиче е“, „Имате момиче“, и гласът на майката, която отговаря: „Чудесно!“ или „Жалко! Предпочитах да е момче!“ Към приема на майката се прибавя приемът на бащата, после изборът на името — женско или неутрално. Когато момичето не е предвидено и очаквано, родителите не са му измислили име и им трябва време, за да го сторят. Това е важно и оставя следи в детето. Сещам се за един такъв случай: в анамнезата бях записала свидетелството на родителите, че са очаквали момиче и са му се радвали, а според детето излизаше обратното. Няколко седмици по-късно майката — запозната с това, което става при общуването на детето с майка му, — ми каза: „Добре я приехме, но, ни трябваха няколко дни да свикнем, толкова ни се искаше да имаме момче!“ В подобни случаи е много важно да се потвърди на детето точно в този момент, че е право, че родителите му са искали да е момче. И за учудване на родителите всичко, което дотогава е било отрицание на пола у момиченцето, всичко почти неутрално в него изчезва и женствеността му вече може да се разгърне, само защото чрез точни думи е докоснато негово усещане, негова вярна интуиция, дотогава неизразена словесно. По време на приема освен радостта, безразличието или тревогата, които раждането предизвиква у родителите, трябва да се имат предвид и думите, засягащи външния вид на бебето, здравето му, безпокойството относно оцеляването му и главно приятната или неприятна атмосфера, която то попива като гъба.

Втори етап. Ролята на възпитателната инстанция (ако това не е самата майка), която осведомява момиченцето коя е майка му и кой баща му, особено ако то не познава мъж в двойка с майка му, ако живее с нея или я вижда от време на време, когато тя посещава бавачката. И дори — може би главно — ако родителят е заминал или е мъртъв, или ако детето е изоставено и очаква осиновяване. Виждала съм деца с психически смущения от сирашки домове — осиновени между четиримесечна възраст и година и половина, — които изпиваха думите ми по време на психотерапия, когато им разказвах малкото, което знаех за тях, но което беше вярно. За учудване на хората от институцията, така доведените до своята истина деца намираха начин да оздравеят от това, което ги поболяваше.

Тези два етапа означават, че чрез думите на момичето се осигуряват двата корена на символичния живот: понятието за субект (истинското му име, дори ако има галено) и понятието за семейна принадлежност (фамилното име при законните деца); но обикновено понятието за фамилно име не се дава във връзка с името на родителите, т.е. все едно че не е дадено изобщо.

Никога не е прекалено рано да се вербализират тези две истини и да се повтарят често на детето, както и, пред него, на други лица. Всяко кърмаче има право на своята истина. Така възрастният, чиято мисия е да го възпита, вгражда телесния му живот в символния му живот.

Трети етап. Придаване на стойност на момичето като такова чрез думи като: „Ти си вече голямо момиче, вече си дама“ и т.н. фалическата функция на либидото означава, че всичко, което има етическа и естетическа стойност позволява да се извърши възприятиен обмен между майката и детето — добро, зло, хубаво, грозно, прекрасно, силно, слабо, не добро, лошо и пр. Затова наличието на означаващи думи за всички части на тялото му, както и за половия му орган, е важно, тъй като неназованото е нищо. Важно е и това означаващо да не е дума с отрицателен смисъл, който детето по-късно да разбере. Спомням си за едно момченце, което наричаше половия си орган „моя грях“. Такова име му бяха дали. Жалко е да се учат децата на такива смешни думи. Толкова е просто да се каже пенис или вулва. Може впрочем, както за името, така и за половия орган да има прякор при условие, че истинското означаващо е известно на детето.

Щом момиченцето придобие двигателна автономност в поведението си, необходимо е при възможност да се свързва това поведение с интуитивното понятие, че всичко е в реда на нещата, че е добре да иска да действа като мама, като дама. Така например момиченцето много рано се чувства привлечено от баща си и от мъжете; вместо да му се подиграваме, добре е да му се внуши чрез някоя реплика, че майка му одобрява това. През този период на развиваща се наблюдателност и двига-телност, детето съвсем естествено започва да проучва тялото си. Важно е в такъв момент да се назовават всички части на тялото му и без колебание половия му орган.

Четвърти етап. Чрез тези проучвания еротизацията на гениталните части започва рано, но ако никаква дума не се употреби за половия орган, еротизиращото му манипулиране понякога става компулсивно. Когато детето проявява видимо удоволствие от гениталната мастурбация, необходимо е майка му да назове мястото, където самата тя изпитва видимо удоволствие и да му каже: „Там си истинско момиче, там си като мама.“ Обикновено това е достатъчно, за да нарцисизира момичето, да придаде значение на възприятията му и да попречи на зараждането на компулсивна мастурбация, по време на която то може да се отнесе в мечтания и да загуби интерес към външния свят. Още щом проговори и ако изпитва доверие към възрастния, детето заявява, че има дупка и пъпка. „Точно така“, би трябвало да отговори възрастният, без да се ужасява. Никое дете не прибягва до мастурбация, извън момента на заспиването, ако не се отегчава. Мастурбацията може да е орална (смучене на палеца), анална (игра на задържане или изхвърляне на изпражненията) или да се състои в опипване на ануса (игра с изпражненията) — всички тези еротични игри от ранната възраст запълват липсата на по-диференцирани символни отношения с майката. И наистина, ерогенните зони са места на присъствие и на приятен обмен с майката и ако детето не получи необходимото възпитание в смисъл на психодвигателно обучение и умение да изразява с думи и жестове всичко, което го интересува наоколо, то е принудено да се върне към опипване на тялото си и на ерогенните му зони. Сексуалното възпитание на най-малките, освен точните думи, обозначаващи всички области на тялото му, включително ерогенните зони, се състои в това да се развие сръчността на краката, ръцете, тялото, гласа, устата му. Това са всички дейности, необходими за поддържането на детето, за храната му, които, помагайки му да развива пренесените си върху обекти нагони, му спестяват дехуманизиращото връщане към извънвременното и неразчленено тяло. Обучението в сфинктерен контрол, както често съм казвала, трябва да бъде напълно изоставено. Точните думи за изпражненията, за изхвърлянето им, точните думи за смяната на пелените, всичко това е напълно достатъчно. Точните думи, обясняващи на детето, когато задава на възрастния въпроса „Къде отиваш?“ и възрастният му отговаря, че отива в тоалетната, за да „се изака“ и той, са предостатъчни за сфинктерното образование на детето. Истинското възпитание не се състои в това да се попречи на детето да се цапа или да се принуди то към ритмич-ност в дефекацията; то се състои в пренасянето върху сръчността на способността за овладяване и двигателен контрол, който от само себе си, благодарение на съзряването на централната нервна система, достига до континенцията, без тя да е била изисквана. Само човеците са способни да се изпускат по-дълго, отколкото тялото им го изисква; и това не би се случвало, ако чистотата не им бе налагана в отношенията с майката.

Четвъртият етап е следователно етап на обучение в двигателност и автономия от страна на възпитателката, придружено с точен език по отношение на дейностите на детето и похвали при всеки успех.

Когато всичко се развива добре в отглеждането и възпитанието, момиченцето на година и девет-десет месеца е вече много сръчно, истинска малка женичка, много еротизирана в своята женственост; във всеки случай, на две години и половина етапът е напълно завършен и то говори много добре родния си език. От тази възраст нататък доминираща роля за формирането на здрава чувственост у момиченцето играят открито или негласно валоризираното, разрешеното или забраненото от средата му. Всичко е наред със сексуалността му, щом спонтанно придобие сфинктерна чистота и лекота в ежедневието — момиченцето е вече готово за здравословен живот на нефригидна жена.

Пети етап. Откриване на сексуалните различия при наблюдение на голотата на момчетата. Немалко съм говорила на тази тема, а и всички говорят, че важното през този етап е да се валоризира точното наблюдение, извършено от момичето, и да му се обясни защо е момиче, Да му се каже, че майка му е създадена по същия начин. Тогава момичето пита за гърдите на майка си и трябва да му се отговори, че и то ще има такива, когато стане на дванайсет години, когато порасне, като му се даде пример с девойки, които познава. В този момент момиченцето напълно забравя временното си желание да има цетробежен пенис. То е гордо от половия си орган, чието име знае, който му доставя незабранени удоволствия и на всичкото отгоре му обещава бъдеще на жена.

Тук има един деликатен момент: когато момичето забелязва, че преди да се родят, бебетата са в корема на жената, то си въобразява, че жените ги раждат чрез ануса. За него това е магическо ако. Моментът е важен, защото подобен погрешен фантазъм не бива да оставя следи в умствените схеми на момиченцето. Трябва да му се каже: „Но ти грешиш, бебето се ражда отпред.“ Доста бързо следва въпросът: „А откъде влиза?“ Тогава може да се отговори например: „Когато имаш съпруг, той ще… ти каже.“ Детето непрекъснато задава въпроси, но когато не задава един и същи въпрос, не е нужно да му се обяснява онова, за което не е питало. Отговорът трябва винаги да бъде частичен, точен и да разкрива възможност за други въпроси, на които да се отговаря в момента на задаването. И така до деня, в който се стигне до идеята, че детето се ражда вследствие на срещата на мъжкия и женския полов орган.

В този момент едиповият комплекс е твърде напреднал и бащата се е превърнал в обект на мислите, мечтите и фантазмите на момиченцето. Съвършено безполезно е то да бъде разубеждавано в надеждите си да се омъжи за баща си. Достатъчно е майката да му каже: „Мислиш ли? Аз не съм се омъжила за дядо ти, който е моят татко.“ Понякога такъв отговор е достатъчен, за да освободи детето, понякога, когато чувствеността му е силно ангажирана, не е достатъчен. Тогава идва денят, когато момиченцето, ухажвайки баща си по-настойчиво от обикновено, следва да чуе от него, а не от майката, освободителните думи: „Но аз никога няма да те обичам като жена, след като си ми дъщеря.“ Това съвсем просто изразяване на забраната за инцест облекчава момиченцето, което споделя чутото с майка си. Последната трябва да й каже, че всички момиченца са като нея и отначало си мислят, че ще се омъжат за татко си.

В този момент, макар вече да липсва желанието за любовен контакт с бащата, идва ред на магическата идея и на фантазма на момиченцето, че въпреки всичко ще има деца, чийто татко ще е татко му. Усвояването на забраната за инцест трае между шест месеца и две години у децата и когато обучението се извършва постепенно, от целомъдрени родители, които не се забавляват да мамят детето си, преодоляването на едиповия комплекс става много лесно за момиченцето, защото то обикновено има около себе си много малки обожатели на неговата възраст, с които започва да крои любовни планове. Това е деликатно положение, при което бащата не бива да проявява ревност. Преодоляването на едиповия комплекс е решителен момент за бъдещето на момичето и то трябва да е придружено със забрана на страничния инцест с братята.

Шести етап. Любопитството на момиченцето се пробужда все повече и то иска да научи подробности за близостта между майка си и баща си. Това е следващият етап. Защото любопитството ще донесе на момиченцето — ако вместо да бъде порицавано, бъде поощрявано, та да каже какво именното интересува (какво правят мама и татко в леглото) — точния отговор за любовните отношения и физическия контакт между родителите му. Трябва да му се каже, че когато порасне, животът и него ще призове към същите отношения и главно да му се внуши мисълта, че се е родило именно благодарение на тази любов и това желание на майката към бащата. Така предложеният на детето фантазъм за първичната сцена, дала му живот, когато е вербализиран в приятна атмосфера, създадена между детето, майка му и баща му (защото този разговор може да се проведе от няколко души), окончателно го освобождава от инцестните остатъци в отношението му към бащата (хетеросексуални) и към майката (хомосексуални).

Женският нарцисизъм леко се прекършва по време на падането на млечните зъби. Ако едиповият комплекс е готов, ако е бил обсъждан с думи, разрешаването му става, когато новите зъби са пораснали и момиченцето открие в огледалото усмивка на девойка. Тогава всичките му мечти и фантазми се насочват към бъдещето. После настъпва фазата на физиологична латентност и нагоните му намират своята сублимация в културата, обществото, приятелите и различните видове занимания. На подобно дете е дадено всичко, което да поддържа женския му нарцисизъм.

Седми етап. Пубертетът. Пубертетът на момичето може да го изненада, когато не е било подготвено от майката. Появата на кръв на вулвата е винаги травмираща, ако не е била предвидена като знак за възходящо развитие, знак, че детето се превръща в девойка. Това развитие чрез първата менструация може да бъде трав-миращо и когато майката говори с бащата, а той с дъщерята. Опитът ми показва, че през пубертета момичето не бива да бъде обект на любопитството на баща си по повод менструалния си цикъл. Проблемът се усложнява, когато бащата е лекар, което е винаги травмиращо за девойките, още повече че някои лекари бащи не разбират свяна на детето си. В обикновените случаи при идването на менструацията момиченцето има нужда главно от съучастничеството на майката; след това вече няма значение, тъй като няколко месеца по-късно нещата стават рутинни. Самото момиче, ако майката го е възпитала в простота по отношение на телесните неща, съвсем лесно ще каже на баща си или братята си: „Днес няма да се къпя, защото съм с мензис.“

Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женствеността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. Защото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не я краде дори в семейството, за да го подготвим за социалния живот, така и възпитанието в семейството е предназначено да подготви детето за живот извън него. Липсата на подобно формиране на женствеността чрез поведение, което я валоризира (а целомъдрието валоризира женствеността), е недостатък във възпитанието, давано от майките.

У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момиченцето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазмите, свързани с младежите, които вижда, било защото ги познава много добре, било защото ги познава съвсем бегло. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката. Тя рядко го споделя с майка си, но често го прави с друга жена, приятелка или член на семейството. Достатъчно е да заговори за това и да чуе: „Нормално е, всички сме го преживявали!“ и нещата се наместват. В противен случай мастурбацията може трайно да се установи, поддържайки блянове, които девойката смята за нередни или неприлични, във всеки случай за ненормални. Защото въображаемият еротичен живот не изглежда нормален за момичето, както за момчето.

Малко нещо знаем за еротичното инвестиране на гениталните пътища у девойката и това, което знаем, е споделяно от жените със задна дата. Не е сигурно обаче, че те си спомнят добре младостта си, защото когато сме вече зрели, ние проецираме сегашните си усещания и чувства върху миналото.

По-добре познаваме ефектите на нарцисизъм, който не е инвестирал в еротизацията на гениталните пътища. Това са соматичните смущения, които придружават мензиса или съпътстват желанието за деца от ревност към майката, когато тя роди бебе. Лекувала съм момиченце на тринайсет години, вече с мензис, което внезапно започнало да получава кръвоизливи, заради които го завели на гинеколог; той не успял да го прегледа и го изпратил при гиноколожка, която също не успяла да я прегледа и която, смятайки, че детето е психотично или поне силно невротизирано, го бе изпратила при мен. Детето наистина болезнено изживяваше ревността си към току-що родилата майка. Новороденото братче бе променило целия едипов комплекс. В това семейство нищо никога не беше обяснявано. Очевидното тежко състояние на момиченцето, и органично, и психологическо, се подобри за три седмици, т.е. след шест сеанса, по време на които употребените от мен думи му позволиха да излезе от нещастното си и денарцисизирано мълчание, да се отпусне и да ми разкаже за желанията си да убие братчето си. Точно тези братоубийствени желания бяха предизвикали кръвоизливите. Всъщност тя не искаше да унищожи братчето си, а обекта на гордост на майка си. Това девойче не бе информирано за бащината роля в зачеването.

От момента, когато момиченцето приеме (и дори приеме с гордост) характеристиките на пола си, и ако е запознато, макар и не в подробности, с ролята на бащата, за която не му е забранено да фантазмира и говори, гениталното му либидо по отношение на фалоса и на желанието за бъдещо проникване започва да се конструира. Затова е много важно на девойката да бъде обяснено понятието за ерекция, която прави възможно вкарването на пениса. При липса на обяснение на еректилното функциониране на мъжкия член, което съответства на пробуденото сексуално желание на мъжа, интуицията на девойката не разполага с означаващо, за да му отговори. От друга страна, тъй като се вълнува при срещите с млади мъже, тя може да се усеща в опасност в тяхно присъствие, защото желанието й предизвиква у нея недоверие към самата нея. Това е лесно обяснимо. Желанието за дете е винаги свързано, и за момиченцата, и за девойките, с идеята за мъжка любов. И това желание е както много силно, така и плашещо. Логиката им подсказва, че още не са достатъно зрели, за да отглеждат дете, и фантазмите за изнасилване, които възбуждат женствеността на момичето още от едиповата възраст, се смесват с възможната реалност на изнасилването по време на каквато и да е социална среща с младеж. Което спъва социалния живот на иначе здравата девойка. Смятат я за невротичка, а на нея просто й липсва информация.

Също както, когато е била малка, именно езикът й е дал представа за женствеността й, така и в пубертета словесният обмен с доверена жена, no-скоро майката, ако е опитна и не проявява воайорство, нито властност, спъваща свободата на девойката, би могъл да й достави необходимата информация навреме, т.е. в първите месеци след идването на менструацията. Обикновено това не става. Затова сексуалното образование се придобива от случайните разговори на момичето с негови доверени лица.

Учудващо е да се види и чуе как говорят жените за този период, да се установи колко безпомощни са момичетата пред глупостите, които им дрънкат момчетата, за да ги убедят да се оставят да бъдат проникнати в коитус, безсмислен в символичен план и за момчето и за момичето, извършван само, както се изрази една от тях, „за идеята“.

Признато или не, именно така днешните момичета и момчета, и главно момичетата, осъществяват сексуални акт твърде рано, още преди да изпитват желание за това.

Мисля, че в днешно време е важно нарцисизираните женствени момичета, осъзнали стойността на личността и пола си, да получават образователна информация, която да им внуши, че не бива да отстъпват на настояванията на момчето, ако не се чувстват привлечени от него. Понастоящем момичетата получават сексуално образование главно от училищните си другарки. Това, което е въведено в училище, не е образование, а просто информация, което съвсем не е едно и също. Някога в училище имаше само потискане, наречено образование, и невежество, превърнато в морална норма за момичетата. За щастие това се промени. Но за нещастие нищо не е направено, за да се поддържа у девойките чувството за собствена стойност, а по отношение на сексуалността, да ги насърчи да мислят сами, а не да се водят например по медиите, които по търговски причини подчертават повече телесните наслади, отколкото символичните женски ценности.

Опитът ми с разстроени девойки показва, че винаги става дума за последствия от сексуални отношения, които не са имали смисъл за тях, че са се поддали на подигравките на приятелките си и на момчетата и са отстъпили, без да изпитват желание, нито любов. В крайна сметка те се предават, за да не изглеждат глупави и също, защото между девойките се шири страхът от фригидност. Само че, разбира се, те се поставят тъкмо в условия, които могат да ги направят фригидни, след като се отдават, без да влагат в това някакъв естетически, морален или символичен смисъл. Впрочем за тях, както винаги, както и в миналото, първото отдаване има стойност със самия факт на отдаването; а ако момчето, което всъщност нищо не им е обещавало, ги напусне, те изпадат в криза на нарцистично принизяване. Бояли са се, че може да са фригидни, и ето че сега откриват доказателство за това. Именно за да лекуват своята „фригидност“ подобни съвсем млади девойки идват на консултация при психоаналитиците. Впрочем този вид психотерапия е твърде интересен за психоаналитика, защото му позволява да срещне жени на възраст, на която преди те не идваха при нас — освен когато страдаха от видими за обществото смущения — и не ни се отдаваше случай да им помогнем да станат автономни и да запазят самочувствието си.

Откакто съществуват и свободно се използват противозачатъчните средства, у девойките са се появили две чувства. Първото е страхът да не станат смешни, защото не са спали с момче, макар още да не са влюбени, и вторият, който създава грижи на гинеколозите, е, че след няколко доказателства за сексуална безчувственост в условията, за които говорих no-горе, девойките спират да взимат хапчета, за да имат дете. Не за да го отгледат и възпитат, а защото, убедени в своята фригидност, искат да са сигурни поне, че са жени, и да го проверят чрез забременяване. След което прибягват до аборт, възприеман от повечето от тях съвсем лекомислено. Но не от всички — абортът, необходим поради ситуацията на пълна социална и личностна незрелост, е травма не за съзнателната психология, а за несъзнаваното у девойката.