Франсоаз Долто
Женската сексуалност (30)

Майчинство и ролята му в сексуалната еволюция на жената

Не само след желаната дефлорация от мъж, на когото се е отдала свободно и който е знаел как да я обладае, но и след истинското телесно майчинство еволюцията на женската сексуалност е в състояние наистина да достигне до пълното преодоляване на емоционалните едипови остатъци, до възможния траур по фалическия нарцисизъм на тялото и пола на жената, до изоставяне на хомосексуалната й зависимост, породена от чувство за вина към родителите (главно към майката), до инвестиране на тялото си за онзи, на когото принадлежи пола й и на когото остава вярна не по задължение, а по свободен любовен избор.

Късното разцъфтяване на жената е следствие на това, че първичната сцена много често закъснява чак до първото раждане, което й позволява да изживее нарцистично центробежното изнасилване на майка си чрез плода, който е идентифицирана с майката част от нея. Първичната сцена, такава, каквато и я е представяла според познанията на едиповото си детство или на юношеството си, макар да е подготвила жената в момиченцето, не му е позволила да изживее отново оневинения факт на взлома, причинен на майката, и страха от кастрация (от раздяла) в най-първоначалния му вътреутробен-натален произход.

Нарцистичното инвестиране в кухите маточно-околоматочни генитални пътища е плод на това майчинство, особено ако е изживяно като не егоистично генитално творчество, като дар, предложен на човека, който я е направил майка. Казват, че в Китай имало една ритуална фраза, която родилката трябвало да произнесе пред детето си: „Чрез теб, мое дете, и в името на моите деди, поздравявам дедите на благородния ти баща.“

Гениталният избор на жената е фалотропен. Резултатът на този избор е една желана плодовитост в качеството й на власт, получена от фалически представител, едновременно личен и социален, носител на оплодяващ генитален апарат, чието внимание, интерес и съзнателен избор е предизвикала.

Именно по отношение на въображаемата плодовитост и на въобразеното необходимо раждане — центробежно изнасилване и висцерална кастрация — гениталното либидо може да инвестира вторично, при настъпването на истинското майчинство, женското генитално тяло като съществуване, допълващо фалоса.

Преди да се изживее и превъзмогне сцената на раждането, нарцистичните представи са все още малко или повече заразени от орални и анални представи, свързани с центростремително изнасилване яли с дистална клиторна и мамиларна кастрация, съзвучни с допълващите мъжки страхове. Бременността и след това раждането внасят в тялото на жената заплахата или сигурността на гениталното отъждествяване с майката с радикална промяна аазовата й психология, прехвърлена от собственото й тяло върху тялото на детето, както и относителното деинвестиране на обекта, смятан дотогава за единствен фалически представител. Често се наблюдава по време на първото майчинство — особено ако детето е момче — как личността на съпруга временно се валоризира само като баща на детето и фалическа майка на жената. Свекървата (зълвите) става за жената обект, наследил враждебността й към собствения й баща, изпитвана в един период от детството й, когато като съпруг на майка й той е бил неин съперник в дуалната, орална и анална любов, която е хранела към последната или е изисквала от нея. Тя се бои да не би свекървата да отвлече детето й и възприема като изнасилване посещенията й в дома на младото семейство.

Собствената й майка, стига да е свободна, се превръща в нейна близначка или по-голяма опитна сестра, или пък в мазохистична слугиня. Между двете се създава латентна, свещена хомосексуална връзка, ситуация, която, ако наистина живеят близо една до друга и ако бабата е генитално фрустрирана, благоприятства развитието на верижни регресии и създаването на невротично семейство, в което мъжете и децата не могат да дишат.

Баща й става неин по-голям (или по-малък) брат, като дори няма връщане към миналата едипова ситуация, тъй като поради разрушаването на едиповия комплекс от прелъстяващото баща си момиче не е останало нищо.

Да, майчинството може да донесе на жената риска от евентуално отваряне към предедиповата хомосексуална регресия. За щастие тази трансформация й носи и възможността за креативно генитално инвестиране на личността й, станала символ на гениталните й пътища в центробежната им матрична валидност, пътища, които успешното майчинство е потвърдило като съществуващи, а сполучливото раждане за известно време е направило отново свободни, но осигурени и човешки ценни, ако съпругът се покаже доволен от бащинството си.

Появата на млякото в гърдите, дотогава само декоративни, бележи преобразяването на девойката, станала посреднически извор на живот. Тук също съпругът като любовник, прекалено фиксиран върху фалическата младежка цялост на жена си, може да възпрепятства оплодителната еволюция, ако прояви ревност към сучещото кърмаче (не толкова рядко явление при мъжете, особено ако са били най-голямото или най-малко дете в многодетно семейство). Вероятно е натологията на гърдите да е във връзка с кърменето. Лактацията засяга гениталния фалически дар, който жената може да направи на своето дело, за да го задържи и да му вдъхне жизненост отвъд страховете от кастрация, изживени през утробния и кърмачески период на отношенията й със собствената й майка, страхове, които мъжът, когото обича, може да изкара на бял свят, ако предварително я девалоризира нарцистично, подигравайки се на увисналия от кърменето бюст. И тук за жената ролята на мъжкото желание е основна и продължава да насърчава или да възпрепятства еволюцията й към преместване на фалическия й нарцисизъм от собственото тяло към общото дело, въплътено от детето.

Бащинството носи на мъжа само натоварвания и морална отговорност, както и временна фрустрация от жена му, докато при майчинството от щастливото женско тяло блика мляко за бебето, блика първостепенната храна. Несигурността на биологическото бащинство се смекчава обикновено от сигурността в бащинството, потвърдено пред обществото в кметството, където е записано детето. Но поне при сегашното състояние на нравите ни незабавният победоносен коитус с прославяната фалическа млада жена не му е позволено; той трябва да понася съперника и официално да обича натрапника. За мъжа, станал баща, има и по-голяма опасност — от хомосексуална регресйя, чрез която се идентифицира със собствения си баща; а ако има майка и тя е сама, възраждането на едиповия комплекс или на заплахата от него се утежнява от факта на принудителното му въздържане и от рязката смяна в ритмите на новия му временен ергенски живот.

Лесно е да се разбере колко трудно се преодолява от двойката изпитанието на първото дете и защо темите за изнасилването и кастрацията отново възникват в несъзнаваното на младите родители.