Франсоаз Долто
Женската сексуалност (29)

Емоционални срещи; ролята им в еволюцията на жената; брак

Либидното препятствие, каквото е еротичният неуспех в първите истински сексуални отношения, е източник на невротични конфликти в случаите на незабавна плодовитост (дори ако е желана, защото тогава това желание е прикритие на отвличане на дете и знак за регресивна либидна нагласа). Още повече в брак, който превръща съпрузите в затворници на дума, за която твърде късно разбират, че е дадена преждевременно по причини, свързани с любовта или интереса и противоречащи на истинския им либиден избор.

Когато девойката встъпи в брак девствена и съпругът й е неопитен или има задръжки в новото си положение на съпруг-любовник, именно чувството за неочакван еротичен неуспех, изпитвано от мъжа, го денарцисизира в часовете, последвали дефлорацията на младата му жена.

Това депресивно поведение на любимия човек разочарова жената още повече от еротичния й неуспех, който има тенденцията да приписва на собствената си не-кадърност. От тази следбрачна депресивна ситуация незрелият мъж излиза със силно чувство за вина, което го връща към утешителен и регресивен начин на сексуални отношения от нарцистично-мастурбационен тип. Тогава полът на съпругата му се превръща в брачен инструмент, а не в обект на желанието му, докато личността й в сексуалните отношения става все по-второстепенна, освен ако не се превърне, чрез регресия на връзката й съе съпруга, в обект на физически или душевен садо-ма-зохизъм, възприеман от него като специфично кастриращ.

Макар в социалния живот отношенията им да запазват фасадата си, жената не се чувства оценена нито в личността си, нито в нейния физически, културен или утилитарен аспект, т.е. в едипов или хомосексуален план. Тя се стреми по подобие на съпруга си отново да изживее пола си като безинтересен и да се отдаде на свръхкомпенсаторните вълнения, които са й помагали по време на страха от първична кастрация; освен това да говори за любовния си неуспех на приятелките си е също толкова опасно, колкото и да не говори. И ето че тя се оказва с пол, с който не знае какво да прави и за който не знае какво да каже, и гледа на пола на мъжа си — който също не знае какво да прави с пола си — като на непознат, когото не би могла да разбере. Така възниква първична фригидност, която би била кратковременна и без сериозни последствия, ако съпрузите успеят да поговорят за взаимната си несполука.

Ето как първите сексуални отношения между младоженците се оказват сексуално травмиращи и за двамата, само поради факта на еротичното им или нарцистично не-валоризиране, което никакво символично посредничество от единия към другия не е предотвратило, тъй като всеки е за другия обект на недоразумение в разочароващия дуален телесен контакт. Срещата на тази преждевременно създадена двойка, чиито тела и сърца не са доволни едно от друго, се превръща в омразно взиране в огледало, в което всеки вижда върху лицето на другия образа на собственото си разочарование.

В случай на сексуално неразбирателство между партньорите, отхвърлянето на другия би било за всеки от двамата единственото ценно решение, структуриращо за либидото; често дори окончателно отхвърляне — което не означава, че, обратно, сексуалното разбирателство оправдава брака. Този риск винаги присъства в първите сексуални срещи, когато, уви, поради липса на възпитание бива заченато (случайно) дете от мъртвородена жена, бъдеща травматизирана и травматизираща майка. Ако за късмет неуспешният коитус се осъществи извън брака, защо е необходимо озаконяването на детето — абсолютно потребно на гениталния Свръхаз и на идеала на Аза на двамата партньори — да бъде най-често отказвано от родителя или да служи като средство за шантаж, за да легитимира неуговорен предварително съюз, катастрофален за душевното здраве на тримата?

С какъв само нечовешки и отчуждаващ товар участниците в подобни бракове обременяват и себе си, и най-голямото дете на това семейство, изградено върху родителското малодушие пред изпитанието на експерименталния полов акт! Вместо да приемат генитално детето си, като признаят взаимната си отговорност, изпълняват задълженията си и се подкрепят един друг, всеки от двамата, оженвайки се за другия, иска да извлече полза от „правата си върху детето“, което „му принадлежи“. Един разпространен израз обобщава този псевдоморален закон: „Сгазил е лука, сега да изпълни дълга си.“ Дългът се състои всъщност в ратифицирането на първата грешка с втора, съвсем съзнателна, като бракът циментира едно неразбирателство, последвано както от още грешки, така и от оплодителни коитуси на двамата съпрузи, превърнали се в затворници един на друг и даващи пример за гениталното безсмислие на един живот. Всичко това е винаги илюстрирано от задушаващ невротичен климат в дома им. Докато запазването на гражданското им състояние на неженени, всеки сам за себе си отговорен за действията си, е изпитание чрез несигурност, необходимо за узряването и след това за годежа на сърцата и телата им, узряване напълно независимо от физиологичната им плодовитост, която, в случаите на „прибързан“ брак съответства на пренос с acting out.

Колко семейни неврози и либидни израждания биха били избегнати чрез сексуално възпитание в посока на създаването на деца по взаимно съгласие, никога преди постигането на гражданска и финансова автономия от двата елемента на двойката, т.е. когато Азът им стане зрял, и никога преди постигането назадоволителна обща наслада, т.е, на генитално и генетично смислен либиден обмен! Всички законни споразумения, постигнати при развода, са закъсняло лечение и са придружени с абсурдни загуби на либидна енергия както за родителите, така и за децата им. По-добре е да предотвратяваме неврозите и психозите, отколкото да се опитваме да ги лекуваме! Напълно вероятно е впрочем, че доста бракове биха били сключени от същите партньори след няколкото години, необходими на еволюцията им към пълното либидно осъществяване, т.е. осъществяването на смисъла на взаимната им генитална отговорност по отношение на емоционалната им и лична съдба.

Мъжът и жената не винаги грешат при първото си сексуално влечение, но твърде често ангажират живота си прекалено бързо, още преди да са достигнали възрастта на желанието да създадат третия елемент, детето, преди да са узрели достатъчно, за да прехвърлят нарцисизма си в живия плод на любовта си. Тази изживяна генитална диалектика на смислена плодовитост не носи повече „щастие“ от другите диалектики — нито впрочем по-малко, — но в деня, в който се разгърне, тя анулира валидността на съюзите по дуална сметка чрез размяна — на печалба или загуба — на сърцата, телата и символния им смисъл. Материалните и морални натоварвания, емоционалните и сексуални радости и мъки, които възникват в семейството на двойка, здравословно структурирана в либиден план в момента на брачния избор, рядко са източник на регресии при изпитания както за личностите на родителите, така и за тези на децата, на които те служат за имаго по време на растежа им. Такова е свидетелството на детските психоаналитици.