Франсоаз Долто
Женската сексуалност (27)

Удължаване на едиповата ситуация

Как става така, че толкова често се срещат жени с неразрешен едипов комплекс? Човек дори може да се запита: как става така, че възникването на ситуация на неконфликтни афективни отношения между три полови, генитално автономни личности е толкова рядко у жената? В замяна на това твърде разпространени са ситуации на дуален живот в нещо като положително или отрицателно близначество, в което двата елемента на агениталната двойка са в отношение на поддържано взаимно отхвърляне. Тази двойка се артикулира с фалическо лице — мъжко или женско — и с обект на генитално желание, явяващ се бащин заместител, потискащ предгениталните игри, като двойникът се крие, за да се отдаде на инфантилните си тайни и на бебешките си игри.

Всеки елемент от двойката намира генитално удовлетворение с личност, различна от другата и понякога е силно привързан към нея. Ако обаче двойката се разпадне поради географско отдалечаване или заминаване на едно от фалическите лица — обект на желанието на един от полюсите й, — гениталното отношение също бива разрушено или пък настъпва депресия в елементите на двойката, докато не се намери аналогична триединна ситуация или някоя съзидателна промяна не сложи край било на хомосексуалността с цел да се постигне хетеросексуална автономия, било на гениталността с цел регресия към по-голяма орална зависимост от, така да се каже, гениталния доскоро обект.

Обяснявам този факт с това, че първоначално (някъде между три и четири години) желанието за центробежен пенис е било изместено върху куклата — фетиш на отсъстващия пенис, после фетиш на фекалията. Тези два вида кукли служат за екстериоризация на обслужващото майчинско-бащинско поведение, винаги въображаемо фалическо, проявявано от истинското лице към фалшивото лице, явяващо се като представителен заместник на вътрешните усещания на момичето. На шестгодишна възраст играта на кукли променя стила си; тогава вулво-вагиналната област е вече инвестирана и момиченцето желае живо дете, способно да се развива, за което си въобразява, че се грижи, след като го е приело от баща си, no-рядко от майка си. Сега вече то иска истински деца, които да предизвикват у него човешки вълнения, свързани с майчинството и педагогическото ръководство, т.е. братче или сестриче, с което „да си играе“.

Въображаемото дете на едиповото желание, инвертирано или не, т.е. изживяно във връзка с въображаемата представа за майката или за бащата, може да бъде пренесено в плътската реалност на братче или сестриче, което в този момент се ражда в семейството и отговорността за което родителите често доста несръчно прехвърлят върху голямата сестра, виждайки въодушевлението й по отношение на бебето.

С шест години по-малкото дете от същата майка и от същия баща е препъни-камъкът на едиповия комплекс у момичетата. Магическата вяра в изпълнението на желанието им може да ги накара несъзнателно да се почувстват виновни в кръвосмешение с всички последствия за личността им от произтичащата от това символична кастрация, кастрация, от която се защитават, като изтласкват съзнателната си женска гениталност или като кастрират повереното им момченце или момиченце; това става чрез фалически прояви — те правят всичко за него и потискат собствените си инициативи, главно еротичните, защото свободата на съществуване, отредена на по-малкото, ги поставя в опасност — опасността да престанат да бъдат образ на съветница („вече няма дете“) или пък собствените им изтласквания да бъдат поставени под въпрос. Това е моделът на майката-свръхзакрилница, фалическа, кастрираща и заемаща обвинителна позиция по отношение на всеки опит за извънсемейна еманципация.

С шест години по-малкото или по-голямото братче или сестриче е за много деца невротизиращата основа в процеса на структурирането — невроза на нивото на едиповото генитално либидо за по-голямото, невроза на нивото на образа на личността, чието тяло остава разпокъсано или обладано от взискателен фализъм за по-малкото, което изгражда в себе си фобийни зони, дължащи се на омаловажаването на личността му в оралната или анална възраст чрез прибавянето на тяло-протеза, ненужно наложено му от ревнивия, фрустриран и фрустриращ настойник.

Но да оставим безбройните психотизиращи последствия от доминиращата роля на по-голямата върху психологическата съдба на по-малкия и да се върнем на едиповото момиче. Защо родителите така мамят невинната му Душа, вместо да му помогнат да се раздели с гениталните си митомании?

Родителите са несъзнателни съучастници в това осакатяване, защото момиче, принудено да се откаже от своята гениталност в семейството си, преминава през по-скоро депресивен период на латентност, от която се защитава чрез агресивни реакции спрямо членовете на семейната група и обществените и културни извънсемейни потребности, реакции, които могат да бъдат неприятни на тираничните родители. Докато момиче, задоволено от своето псевдомайчинство, момиче спътник на майка си е щастливо; то наистина помага на последната, като й спестява разходите по платен помощен персонал. Всъщност то развива втори комплекс за мъжественост, който обаче не се забелязва от обкръжението му, тъй като псевдомайчинското поведение бива вземано за истинско майчинско поведение, дотолкова хората се заблуждават от външните жестове и не виждат скритите зад тях емоции, които представляват дълбокия им символичен смисъл, т.е. съзидателния им или разрушителен смисъл.

Едиповото момиче, което е лишено от всякакъв въображаем заместител на желанието си за вулвено-анално дете, страда, както казахме, и се показва агресивно към истинската си майка, задоволена (и в неговите очи не фрустрирана) съперничка, агресивно също към другите жени или девойки, които се харесват на братята му и на мъжете изобщо. То се противопоставя на жените възпитателки и хомосексуално се стреми да бъде обикнато от по-силни мъже или жени, момичета или момчета, от които си въобразява, че може да спечели утешително благоразположение и власт на ниска либидна цена, или може би най-сетне нарцистично инвестиране в усещания си като нестойностен женски пол. Девойката е и пасивно агресивна спрямо партньорката на едиповия си обект — майка или мащеха, която се опитва да обезоръжи чрез оплаквания, за да получи от нея допълнително благоволение от утешителен фалически характер; всичко това при липса на телесно, вулво-вагинално благоволение спрямо половия й орган и страх от желания взлом — проявен още в едиповия пубертет в сънищата й за похищение, изнасилване и мъчения. Страхът от генитално изнасилване се пробужда при всеки малко по-близък контакт или при всяка кинетична агресия, предизвикана от агресивно-прелъстителното й поведение към мъжете.

Момичето може да се откаже да има дете от баща си, дете, което дълго е очаквало във фантазиите си при играта на кукли и по време на мастурбация, най-рано в разгара на фазата на латентност; то постига това вследствие на процес на разбиране на серия от образи и понятия — размера на половия орган на възрастния мъж, нложителния полов акт, раждането като истински взлом, всичко това събуждащо у него страхове от изнасилване със задържащ ефект.

След като инцестното желание се разпадне, първичната сцена — от която произхожда телесното му съществуване — придобива своята посветяваща и социализираща стойност както за момичето, така и за момчето. Ако познавателните понятия, свързани с гениталните сексуални отношения, й бъдат отказани, няма причина девойката да не остане евентуална наложница, подчинена на удоволствието на бащата, когото понякога може да очаква цял живот.

Една от сериезните психосоциални злополуки при подобна продължителност на зависимостта от бащата е женитбата чрез нарцистичен избор на „близнак“ или чрез пренос на синовната любов. В такива случаи едва с раждането на първото дете (полу-инцестно) жената достига до едиповото положение, по силата на което смята, че детето й принадлежи повече на нейното семейство, отколкото на семейството на баща му. Едиповото дете, получено благодарение на поведението на съпруг, великодушен към своята жена-полудете, която доста често не е била фригидна, най-сетне слага край на едиповия й цикъл. Тогава може да започне социалната й еволюция в автономен културен избор. Тази еволюция съответства на фазата на латентност на гениталните пътища и на гениталното сексуално желание, фаза, характеризираща преодоления едипов комплекс. Надмогнатото съживяване на първичната сцена въвежда истинското културно приспособяване на жената чрез сублимация, а не поради желание, да се хареса на другите.

За съжаление жената, която не е била фригидна преди своята плодовитост, сега става фригидна спрямо преносния си спътник, защото той рядко е този, когото би избрала извън едиповата мотивировка. Освен това засилването на културните желания, добитото доверие в себе си от социална гледна точка вследствие на женитбата и майчинството й позволяват да изживее сублимирана културна еволюция, за която е била невротично неспособна по време на инфантилната си и нефригидна младост от преди брака. Тази желана културна еволюция може да породи у нея чувство за вина спрямо нищо неподозиращия партньор и така да доведе до изтласкване, както и да я накара да търси нови социални контакти, запазвайки съпруга си само като законен оплодител.