Франсоаз Долто
Женската сексуалност (19)

Соматични и психически трудности през пубертета

Неразположенията или дребните гинекологични симптоми, които предизвиква навлизането в пубертета, са винаги вътрешно-нарцистичен език и се използват според начина, по който социалната среда, главно женската, реагира на тях. Често се срещат майки, които прикриват съперническата си ревност чрез свръхзакрилнически грижи за дъщерята по време на първия й мензис, служейки си с това физиологично събитие, за да й създадат чувство за вина при всяко спонтанно движение и да възпрепятстват социалния й и спортен живот, като по този начин превръщат менструацията в истинска натрапливост за момичето. Разполагам с много свидетелства на жени, направени по време на психоанализа, относно травмата, нанесена им от поведението на майката по този повод.

Ето няколко във висша степен символични примера: загадъчно писмо, оставено на масата на единайсетгодишно момиченце до пакет превръзки: „Сега знаеш какъв е бил грехът на Ева. Ще трябва да ги слагаш всеки месец, докато станеш твърде стара, за да имаш деца“; предупреждение, отправено към тринайсетгодишно момиченце: „Сега, ако искала можеш да караш колело, но момчетата ще видят цъфналото цвете отзад на роклята ти“; към дванайсетгодишно момиченце: „Сега, ако не се държиш както трябва, ще имаш дете…“; бащата на същото момиченце допълва: „А ако имаш дете, най-добре се хвърли в езерото и не очаквай от мен да те извадя оттам.“ На момиченце без майка, отгледано в пансион от стари моми, казали: „Сега ако целунеш момче, веднага ще дойде детето и ще бъдеш изгонена оттук.“ На друго едно (при същите условия) — загрижено: „Ако се изкъпеш по време на цикъла, ще умреш; момиче с мензис трябва много да се грижи за себе си, иначе рискува да остане бездетно; бедните ви бащи нямат нужда от това, те живеят само за вас.“

Когато, обратно, пубертетът и идването на първата менструация потвърждават в очите на момиченцето жизнеността на пола му (вече фалически кастриран, ако по време на първичната кастрация е бил валоризиран като вулво-вагинален пол), то ги изживява като потвърждение на хетеросексуалните му избори и се чувства насърчено да прави все по-малко фантазмени планове за позволено освобождаване от семейството благодарение на културния порив, позволяващ окончателното преодоляване на едиповия комплекс.

В психосоматичните случаи обаче е доста често известен брой хетеросексуални нагони да продължават да понасят изтласкване, което не винаги довежда до невроза, но дава на подрастващата стила на пубертетните й реакции. Интензивността на критичните признаци, когато предшестващият формирането период е бил период на здравословна социална латентност, е свойствена за момиченцата, чийто страх от кастрация и от изнасилване не е бил поддържан от родителски образи, достатъчно диференцирани, за да приемат проекцията му.

Въпреки това, дори при добро здраве инстинктът към смъртта може да напомни за себе си. Внезапният спад на настроението, появяващ се в разгара на радостната младежка екстериоризация, е негов израз, който се усложнява с патологични симптоми само при наличието на тревожност или агресивност, пробудени в обкръжението от приспособяването на либидото, богоборчески отхвърлящо родителските образи и доказващо здравето си чрез извънсемейната насоченост към „обекта“, който би го разбрал, към социалната група, която би го освободила от чувството за ненужност и затвореност, изпитвано в семейството.