Франсоаз Долто
Женската сексуалност (17)

Първична сцена

Аз лично я смятам за истинската крайна точка в преодоляването на едиповия комплекс; тя много често липсва в психичната структура на нашите съвременници.

Плодът на първичната сцена, изживявана въображаемо и вербално спрямо друга човешка личност, за предпочитане един от родителите или родителя от същия пол, който не забранява ретроспективните фантазми, позволява и оправдава инвестирането на нарцисизъм в женското тяло — като тяло, центрирано от привличането на фалическия пол — на сладострастно свръхинвестираното място на гениталния отвор. Оралното и анално либидо със своите нарцистично свободни или освободими черти се поставя в услуга на това телесно инвестиране (представено като фалическо), както и на инвестирането в телесните кухини, главно в гениталната област, чрез специфично женски културни дейности.

На тези вложения съответстват последователни етики: мимически красноречивата етика на оралния стадий за хубавото и за добрия вкус, утилитарната етика на аналния стадий на междуличностните отношения, на изгодната размяна на оказаните услуги или на културни или конкретни придобивки. Всяка сексуална диалектика, субдимирана или не, отговаря на съзнателни критерии за валидност поне за субектите, ако не за сляпото им обкръжение.

На каквато и възраст да възниква едиповата криза, отказването от всяка друга съпружеска сцена с едиповия родител извън единствената първична сцена на зачатието на субекта (чийто плод е самопознанието му в предисторическото зародишно създаване), е единственият изход, съвместим с отговорно и плодовито генитално съществуване — от гледна точка както на тялото, така и на сърцето и на общата им свързаност със закона, който ги очовечава, социализирайки ги.

От тази несъзнавана нужда от отказване идва, за организиращата се генитална едипова структура, травматичният шок, дължащ се на изненадата по време на присъствие на сексуални отношения или на откритието на тайно, следователно виновно, съжителство на родителите, или пък на истинско или клеветническо свидетелство по този повод.

Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е генитален и активен партньор. Но ако случайното присъствие на сексуален акт на родителите може да травматизира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много често търси тази ситуация, понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което много лесно може да произлезе чувство за вина, ако родителят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впоследствие структуриращ и положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.

Този структуриращ ефект е същият като произведения от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Момчетата по-рано задават въпроса: „Кой ме постави в корема ти и как?“ Внушителният брой свидетелства за реакциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на развод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание, отдалечаване за размисъл, последвано от порив на нежност към майката или бащата, при което детето опира глава на рамото им; или, ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице — зареян поглед, неопределимо изражение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Милото ми майче, милото ми татенце“^[1].

Какво точно либидно структуриращо, какво посветяващо и променящо става в първичната сцена — ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същество и субект на своето желание?

Това, което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспективно инвестират в първоначалното точковидно и триединно съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защото в случая те са представени от преносен и пророчески заместител — винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотична майка.

Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъстяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения — идентификации, интроекции и проекции, — кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, придобити в изключително семейното обкръжение, формираща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най-близката приятелка…