П. Г. Удхаус
Клуб „Анонимни ергени“ (18)

4

Скоро след това се върна Дафни Долби. Явно се бе забавлявала при срещата си със старите приятелки от училище и беше в чудесно настроение.

— Къде си ходила на училище, Сали? — попита тя.

— Обучавана съм частно.

— Понякога и на мен ми се е искало — каза Дафни, — но сега не знам. Като погледна назад, не беше чак толкова лошо, а ония изчадия, които ми бяха особено неприятни, определено са се променили с годините. Утре съм поканила някои от тях на обяд. Искаш ли да дойдеш?

— Опасявам се, че не мога. Би ми било много приятно, но трябва да отида до Вали Фийлдс и да прекарам деня със старата ми бавачка.

— Не ти завиждам. Знам ги тия стари бавачки. Слава богу, моята живее в Единбърг. Тя…

Дафни спря. Задуши наоколо. Лицето й стана сурово.

— Сали! Ти си пушила!

— Не аз — отвърна Сали. — Годеникът ми.

— Какво! Сгодена си?

— Да.

— Много си потайна. Откога?

— От тази вечер.

— Кой е той?

— Казва се Уорнър. Джаклин Уорнър.

Това съобщение предизвика кратка пауза в разговора. Винаги е неприятно за едно момиче, което е сгодено, да чуе от приятелка, че и тя е сгодена за същия младеж. Дафни не беше толкова шокирана, колкото биха били много други, защото си спомни, че разказа на Джаклин за наследството на Сали. А доколкото го познаваше, точно такива действия можеха да се очакват от него. Тя не хранеше никакви илюзии за това.

Ето защо, когато проговори отново, беше абсолютно спокойна.

— А Джаклин Уорнър, а-ха.

— Познаваш ли го?

— Срещала съм го.

Последва нова пауза.

— И той не знаеше за наследството ти, така ли?

— Не.

— Ти каза ли му?

— Стана дума, докато говорехме. Той ми обясняваше колко ще ни е трудно и си помислих, че ще го успокоя, ако му кажа.

— Обзалагам се, че му е дошло като гръм от ясно небе.

— Така изглеждаше.

— Зарадва ли се?

— Не особено. Не мисля, че парите много го интересуват.

— А не. Това момче си е чист мечтател.