Роберт ван Хюлик
Убийство в Кантон (16)

Глава XIV
Вироглавите близначки спасяват живота на Цяо Тай; спасеният се уплашва не на шега от спасителките си

Цяо Тай предпазливо освободи носачите на една съседна уличка и стигна до дома на капитан Ни пеша. Преди да почука на вратата, се озърна и в двете посоки. Виждаха се само двамина улични продавачи. По това време повечето хора обядваха или се приготвяха за следобедна почивка.

Вратата отвори старата вещица и незабавно се впусна в дълга тирада, вземайки Цяо Тай за персиец. Той я слуша известно време, колкото да я предразположи, след това я отмести и влезе. На втория етаж цареше пълна тишина. Той отвори вратата на приемната. Нямаше никой. Предположи, че капитанът и неговите вироглави близначки са приключили с обяда и сега навярно си почиват. „Поотделно според Дюниазад!“, раздразнено си каза Цяо Тай. Почака малко с надеждата, че изветрялата бабичка ще съобрази все пак да извести за пристигането му капитана. Реши да изчака малко и ако никой не се появи, сам да претърси цялата къща. Пристъпи към стойката за саби и още веднъж се възхити на изложените оръжия. Целият погълнат, не забеляза двамата мъже с чалми, които се катереха по плоския покрив отсреща. Те се вмъкнаха безшумно в стаята, стъпвайки внимателно между саксиите с орхидеи пред прозореца. По-слабият извади дълъг тънък нож, по-дебелият стисна здраво тоягата, която носеше, притича зад Цяо Тай и го цапардоса по тила. За миг Цяо Тай остана закован на място, после рухна тежко на пода.

— Я виж какви чудесни оръжия, Азис — обади се по-слабият арабин, обърнат към стойката. — Бързо се справихме с работата на Мансур.

— Слава на Аллаха! — прозвънтя като сребърно звънче един нежен глас. — Отървана съм от развратния неверник.

Двамата главорези мълниеносно се обърнаха и зяпнаха срещу момичето, което излезе иззад завесата. То беше абсолютно голо, само със синьо колие около врата и бели сатенени пантофки.

— Това е хурия, дошла направо от рая! — благоговейно изрече по-дебелият мъж, който се блещеше с нескрит възторг към безукорното й младо тяло.

— Наричай ме възмездие за всички праведници — каза Дананир. Тя махна с ръка към Цяо Тай и добави: — Този мъж искаше да ме изнасили. Тъкмо вземаше сабя, за да ме принуди да се подчиня на гнусните му щения, и аз затова се скрих зад завесата.

— Само за няколко минути ще го довършим — каза ентусиазирано слабият арабин. — След това ще се порадваме на компанията ви. Моят приятел се казва Азис.

— Ахмед или Азис, ето това е проблемът пред мен — каза Дананир, оглеждайки ги от горе до долу с предизвикателен поглед. — И двамата сте много симпатични младежи. Да видим сега кого от вас ще избера!

Тя пристъпи напред, хвана ги за раменете и ги накара да застанат един до друг с гръб към завесата.

— Аллах! — провикна се тантурестият арабин. — Защо тормозите хубавата си главица? Най-напред взем…

Той замлъкна насред думата, хвана се с ръце за гърдите и се свлече на пода, а през разкривената му уста потече струйка кръв. Дананир прегърна другия арабин и извика уплашено:

— Аллах да ни пази! Какво…

В този момент голяма алабастрова ваза се разби с трясък в главата на арабина. Дананир се отдръпна от него и той падна на тръстиковата рогозка. Иззад завесата се показа Дюниазад. Тя изгледа смаяно двамата проснати араби.

— Добре се справи! — отбеляза Дананир. — Обаче защо не наръга и другия? Нали знаеш, че капитанът много държеше на тази ваза!

— Зърнах някаква издутина на раменете му и си помислих, че може да е с ризница.

Дюниазад се опитваше да говори спокойно, но гласът й трепереше. Беше много бледа, пот обливаше челото й. Изведнъж се завтече към другия край на залата и повърна върху пода. Обърна се, избърсвайки челото си, и промърмори:

— Трябва да е от рибата, която ядох на обяд. Хайде, обуй си панталоните и ми помогни да го свестим.

Тя клекна до Цяо Тай и започна да разтрива шията и раменете му. Дананир донесе чаша вода и напръска лицето му. Най-сетне Цяо Тай дойде в съзнание. Изгледа смаяно двете надвесени над него лица.

— Ужасните близначки! — с мъка изрече и отново затвори очи.

Полежа още известно време, надигна се бавно и седна, опипвайки голямата цицина на тила си. Оправи косата си и внимателно нагласи шапката точно в средата на главата си. После изгледа злобно близначките и изръмжа:

— Небеса, иде ми да ви напердаша заради тази отвратителна шега!

— Ще хвърлите ли едно око на тези двамата, които ви нападнаха, господине?

— Слабият се казва Ахмед, а дебелият Азис — сухо уточни Дюниазад.

Цяо Тай седна. Облещеният му поглед се местеше от двамата араби, проснати пред завесата, към ножа и тоягата, захвърлени върху рогозката.

— Сестра ми отвлече вниманието им, а аз наръгах дебелия — обясни Дюниазад. — Другия само го зашеметих и можете да го разпитате, ако желаете. От разговора им се разбра, че ги е пратил Мансур.

Цяо Тай се надигна с усилие. Чувстваше се зле, беше все още замаян, но успя да каже, гримасничейки:

— Добри момичета!

— А сега трябва да повърнете — каза Дананир, загледана в побелялото му лице. — Това е нормалната реакция след такъв силен удар по главата.

— Зле ли изглеждам? — сепна се Цяо Тай.

— Опитайте се да си представите, че сте изяли голямо парче лоясало и поразвалено овнешко месо — предложи му Дананир. И като видя, че започна да му се повдига, побърза да добави: — Не върху рогозката! В ъгъла, моля!

Той се довлече до посоченото място и повърна. Олекна му изведнъж. После изжабури устата си с голяма глътка вода, изплю я през прозореца и се върна при двамата проснати мъже. Изтегли тънкото острие от охранения гръб на арабина и каза с неохота:

— Ловка ръка!

След като изследва и черепа на другия арабин, той я изгледа.

— Твърде ловка ръка! Този също е опънал петалата.

Когато Дюниазад се опита да сподави ужасения си вик, той се обърна към нея:

— Черният грим на очите ви се е разтекъл. Изглеждате ужасно!

Дюниазад се врътна и се скри зад завесата.

— Не й обръщайте внимание — каза Дананир, — много е чувствителна.

Цяо Тай внимателно претърси дрехите на двамата мъртъвци. Не намери нищо интересно. Остана изправен над тях, сучейки замислено мустак. Когато Дюниазад се върна с прясно гримирано лице, той каза:

— Чудя се какво са искали? Защо не ме убиха? Този дълъг нож изглежда много внушително.

— Не ти ли казах? — обърна се Дюниазад към сестра си. — Той е мил, но е глупак.

— Защо ме наричате глупак, дръзки нахалнички? — развика се Цяо Тай.

— Защото сте неспособен да направите заключение — отвърна тя сдържано. — Не разбирате ли, че са искали да ви пронижат с една от сабите на капитана, та да изглежда, че ви е убил той. Ако не можете да схванете какво искам да ви кажа, ще се опитам да ви го обясня още веднъж.

— По дяволите! — провикна се Цяо Тай. — Май че имате право. Но къде е капитанът?

— Излезе веднага след като обядва. Ние чухме как нашата старица се опитваше да ви го обясни, но вие не я разбрахте и влязохте, без да се оглеждате. Решихме, че сте подпийнали.

— А защо, светли небеса, не се показахте, когато влязох вътре?

— Всички книги за любовта са единодушни — каза сериозно Дюниазад, — че най-добрият начин да разбереш характера на един мъж, е да го наблюдаваш, когато си мисли, че е сам. Тъй като ние проявяваме интерес към вас, ви наблюдавахме иззад завесата.

— Никога нямаше да се досетя. Благодаря все пак…

— Не смятате ли, полковник, че при възникналите обстоятелства е редно да ни купите и да се ожените за нас? — обобщи Дюниазад делово.

— О, небеса, не! — извика ужасен Цяо Тай.

— О, небеса, да! — каза тя твърдо. И слагайки ръце на кръста си, добави: — За какво, си мислите, спасихме живота ви?

Дананир намигна успокоително на Цяо Тай и каза:

— Да не избързваме, сестро. Съгласи се, че всичко дойде малко неочаквано. Ти сигурна ли си например, че този мъж е достатъчно силен, за да се справи?

Дюниазад го изгледа преценяващо:

— Надявам се. Виждам сиви косми в мустаците му. Обзалагам се, че е на четирийсет и нито ден по-малко!

— Ще бъде ужасно, ако някоя от нас остане разочарована — продължи сестра й. — Ние винаги сме се надявали да споделяме мига на възторженото отдаване.

— Ах, вие, развратни пикли! — вбесен избухна Цяо Тай. — И сляпата ви приятелка ли е такава?

Дюниазад го изгледа безизразно и се обърна с гримаса към сестра си:

— Той иска сляпото момиче! Може би само с него е в състояние да се докаже като мъж…

Цяо Тай реши, че толкова му стига, и каза примирено на Дюниазад:

— Кажи на старата вещица да поръча две носилки, за да мога да отнеса труповете при моя господар. Докато те пристигнат, ще ви помогна да изчистите. Но при едно условие: че ще ми обещаете да държите розовите си устенца затворени.