Владо Любенов
Среднощен тропот

В нощта по черните павета,

жената чаткаше самотно,

сама на себе си карета,

самата — впрегнато животно.

 

Край токчетата й — копита

и черни колела огромни,

подтичваше злокобна свита

от грозни кучета бездомни.

 

Жената чаткаше самотно

със все по-бръз отчаян тропот…

И тъй — красиво и страхотно

препускаше назад животът.

 

Мъглата като черна каша

измокряше й раменете,

а вълк изправен — кочияша —

жестоко хапеше конете.

 

Дъждовен ситен прах във сиво

замазваше отзад следите

и виеха жестоко диво

по пътя стъпкани мечтите…