Владо Любенов
Прелъстяване

Тя обича да се съблича,

и обичам да гледам аз,

преродил се във рошаво птиче

върху нейния мокър перваз.

 

Тя дори не ме забелязва,

и не знае, че аз съм поет,

и надничам във нейната пазва

от вълнение детско обзет.

 

Тя по някой направо е луда,

и желае от него деца,

и от нейната топла възбуда

изпаряват се мойте крилца.

 

И разтваря се моята човка,

и запявам и с трепетен глас

за мечтата ми мека и рохка

цяла нощ да я гледам в анфас.

 

И усетила може би смътно,

че пак някой в нощта я следи,

приближава прозореца плътно

и почти ме допира с гърди.

 

О, най-после ме забелязва,

и навеждам аз птича глава,

тя ме гушва във своята пазва,

и обсипва ме с нежни слова.

 

И в миг топлата перушина

се омесва с горещата плът

във екстазна любовна картина

със предчувствие ясно за смърт…

 

И уплашена тя си облича

тялото — цяло в перца,

и в окото ми тъмно наднича,

и целува ми двете крилца…

 

Аз усещам как страда ужасно,

но поета във мене мълчи,

няма нищо сега по прекрасно

от сълзите във тези очи!

 

И цял мокър от топлата влага,

пак усещам във тъмното аз,

как ръката и малка ме слага

върху хладния мокър перваз.

 

И отново аз, рошаво птиче,

прелетявам до близкия храст…

Тя обича да се съблича.

И обичам да гледам аз.