Владо Любенов
Отлитане

Ще седнем удобно в балкона зелен,

ще откъснем от гроздето сочно.

И потънали сладко в среднощния тен —

ще мълчиме нарочно.

 

Ще се сипе в дерето дълбоко под нас

на нощта захарта ситно, ситно.

И ще гледаме, както някога, ти и аз

на света любопитно.

 

Ще изхвърлиме всички излишни неща,

ще разчистим балкона основно.

Додето накрая усетим в нощта,

че висим безтегловно.

 

И превърнали този балкон във балон,

ще се вдигнем в небето безлунно, —

макар че по тъжния земен закон

това да изглежда абсурдно…