Владо Любенов
Когато жената започне да пие сама

Когато жената започне да пие сама,

тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,

и пие безжалостно, страшно, отчаяно, — като жена

която желае да бъде пияна…

 

Когато жената започне да пие … във тъмния ров

вън птиците падат, додето летят сред небето,

Апостолът Павел горещо се моли да има любов,

защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…

 

Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,

сълзите попил и изчистил грима й със устни,

но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,

когото обича, и който ще я напусне…

 

Когато жената започне да пие сама,

тя пие безмълвно и кротко до смърт наранена,

съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома,

който включва системата в нейната вена…

 

Когато жената започне да пие сама,

нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,

една Магдалена забива в гърдите си бели кама,

и почват да пият по кръчмите страшно мъжете…

 

Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта

как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,

едната — до смърт наранена, — която е всъщност Смъртта,

и другата — жива, — която е само пияна…