Владо Любенов
Жената, която си мие нозете

Жената, която си мие нозете,

не вижда как в нежната вечер,

на покрива седнали, гледат мъжете,

дошли отдалече…

 

Те дълго работиха в чуждата къща,

тя дълго по стаите мете,

не виждайки как със очи я поглъщат

и здраво работят мъжете…

 

И слязла на двора, тя пусна чешмата

и дълго под струята ледна

си ми със сапуна и плакна краката,

нагоре за миг не погледна,

 

дори не разбра как във нежната вечер

безкрайно я гледат мъжете, —

нея, жената, запомнена вечно,

която си мие нозете…