Владо Любенов
Флирт

Една жена красиво слагаше

във здрача своя шал,

и тайничко ме наблюдаваше

дали я бях видял.

 

Дали я виждах как кокетничи? —

Разбира се, че да!

Но се прозявах скрит във мрака чер

на своята брада.

 

Но тя отново ме измъчваше

със белия си шал, —

едно сияние излъчваше,

че чак треперех цял.

 

О, тя навярно се досещаше,

аз колко съм влюбчив,

и все по-хубава изглеждаше

във флирта си красив!

 

Но духна вятър, смъкна шала й,

и тя видя със страх,

че във нощта сме само двамата,

и доближил я бях…

 

Дали владеех си инстинктите? —

Разбира се, че не!

Но тя наистина трепереше,

потръпваше поне!

 

И аз разбрах, че е в ръцете ми —

тя с белия й шал!

Но аз нали съм от поетите,

които имат жал,

 

поставих шала на главата й,

и бавно свих в нощта…

Очаквайки и се надявайки,

след мен да тръгне Тя…