Бернар Мазо
Представям си

Представям си и пак пред себе си те виждам:

далече там, сред най-закътания свят на детството,

на себе си подобна винаги — така те зная;

забравена от времето, извън самото време, съхранена,

аз виждам как изникваш пак, уверена и в свойта младост,

и истинска сред светлината,

предана на вятъра на спомените;

и твоето лице почти не се е променило,

лицето, чийто профил моите ръце не могат да забравят,

като живота си и блян, и по-реална от живота

пред мен, стъписан, но без капчица тревога вече.