Ален Ланс
Възраждане

1

нещо бие тежко

но шумът е още смътен

ропот свит на възел

светлина в далечината

утрото телата ще развърже

за една по-ведра схватка

и за нов по-сладък сън

дроздът се захвана да разнищва мрачините

и каручка от златисти нарциси под клоните минава.

2

облаците черпят свойте думи от полето

и по хълмовете стръмни след това се сурват

и към нас завръщат стадото от лавандула

вятърът захваща спор с тревите

мойта древна кръв е много много жадна

и към теб към твоите очи възнася в този миг трептежа на листака

оснежен от гълъбите в него.