Пиер Остер
Из „Двадесета песен“

                                                                … и аз на колене — за вас! —

ще пея сред бодливия закътан храст,

ще пея докато небето чисто е и от любов опита

от връх на връх сияйната Венера до зори се скита!

Далечен пламък, чист и ярък, връща ме в най-знойното

                                                                                от моите лета,

как — щом я зърна само — да не мисля за сияйната ви голота,

как мирисът на топла пръст и жито заблестяло

да не събуди спомена у мен за белотата

                                                        на едно пшенично тяло…