Оливие Ларонд
Да говориш

Строших аз чашата кристална на твоето мълчание.

Аспидата стъкло обича, затова и не изпитва глад.

За листа на ветрилото й тук черешата е оправдание,

но не очите на цветята, докато сънуват своя аромат.

 

В цветята на очите ти стрелец не е открит.

Върху гърдите ти пилее се шафранът на косите избуяли.

Разстлали свойте платове по-дълги от възхвали,

за петльов гребен имат слънцето търговците от Крит.