Фредерик-Жак Тампл
Слънце по челата

Слънце по челата на невиждащите облаци

риба спотаена в тишината топла

 

Времето гори ме неподвижен плах притворен

Любовта не е ли сянката за твоя взор

 

Любовта ли ангелът на мрака пуст

пясък в дланите ми нощен вятър върху мойте устни

 

За кралицата с усмивка животинска тук

птицата в гората химна царствен улюлюка

 

Любовта ли тази пепел дето в тъмното снежи

любовта капанът на смъртта за всички живи

 

Сянка на дърво от плът върху водите на нощта

аз вървя към езерото дето тъне споменът нещастен

 

Любовта ти пленница на мъдрите треви и на разкошния

Свят Граал на твоето лице рибарски кош

 

аз живях в смъртта и там умирах от желание

да съм твоя сянка но от никой невидян

 

любовта пронизва ме и води ме към възкресение

звъннала стрела и феникс пак се мята ужасен

 

мойта кръв е езеро наляно с кротко слънце

сее тя зората в твоя тих спокоен сън

 

любовта не е ли в костница догоре пълна

вечността в мига на ярка мълния