Тристан Дерем
Вратата на градината на тиха уличка извежда…

Вратата на градината на тиха уличка извежда.

И тук в една прекрасна вечер я видях. И свежата —

като зора, като лазур — любов обвя ме в моя мрак.

Тя чака ме. Котакът се изтяга на зида, ленив котак.

Тя чака ме. Селцето в здрача с равното поле се слива.

Усмивката й трепкаща — крилото на оса звънлива.

Тя чака ме под стария навес от сух камъш.

Сърцето ми е клетка и стотици птици пеят в него наведнъж.

Тя чака ме. Към стенния часовник хвърля взор и чака,

ще дойда скоро аз — с прохладата и мрака.

И щом я зърна да върви с ръце протегнати към мен,

ще завалят по пътя розите на гаснещия юлски ден.