Пол Валери
Пчелата

На Франсис дьо Миомандр

Какво е, пчела златочела,

по-нежно, по-смъртно от жило,

над кошера мой закръжило,

наметнат със сън от дантела.

 

Боцни ти кратунката свежа —

гръдта, любовта ми приспала,

та, пламнала пак, над овала

на буйната плът да се свежда.

 

Чрез мъката чувствам се силен:

о, по-добре мигом ужилен

пред тлеещо дълго страдание.

 

Мен златната болка зове ме,

без нея какво ли страстта ни е:

умира — уви! — или дреме.